Подай сигнал

Йоаким Груев превръща в. "Марица" в трибуна за патриотизъм

Честваме 190 години от рождението на просветителя

Пловдив през годините

от Хенриета Георгиева 426 прегледа 0

Йоаким Груев превръща в. "Марица" в трибуна за патриотизъм

Преди 190 години в Копривщица е роден Йоаким Груев Пройчев - просветител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик, директор на Народното просвещение в Източна Румелия, първоосновател на Пловдивската народна библиотека.

В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по негово време е най-прочутото в България. Имената на учениците му включват хора като Васил Левски, апостола от Априлското въстание Тодор Каблешков, бъдещия патриарх на българската литература Иван Вазов, бъдещите премиери Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов.

По време на работата си като главен учител Йоаким Груев има изключителни заслуги и за утвърждаването и популяризирането на празника на светите братя Кирил и Методий в Пловдив, а после и в цялата страна през 1860 г.

Йоаким Груев участва активно в църковната борба. Има значим принос за свалянето от поста пловдивски митрополит на омразния гръцки владика Хрисант през ноември 1857 г.

През 1868-1870 г. Груев заема поста муавин, помощник на турския управител в Пловдив. Въпреки че е уведомен за готвеното Априлско въстание през 1876 г., не съобщава на турските управници. Така влиза в дългия списък на малтретираните пловдивчани. Без непосредствено да взема участие във въстанието, попада в ареста на турския мрачен затвор Таш капия, където прекарва 50 денонощия, отбивайки многобройни обвинения, най-сериозното от които, че измислил за град Филибе ново име Пловдив и го въвел в употреба с желание да представи града за български, да вдъхне кураж на пловдивчани да отхвърлят турската власт и да направят Пловдив столица на българското царство. След излизането си от затвора заедно с Цоко Каблешков настаняват по къщите и в околните села над 4000 жени и деца от опожарената Стара Загора.

След създаването на българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание е арестуван, но обвинението е отхвърлено.

След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата (1879-1884), член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален директор.

Като директор на просвещението Йоаким Груев се заема с възстановяване на пострадалите от войната училища, организира курсове за учители, въвежда началното образование като задължително, провежда учителски събори. Лична заслуга на Груев е откритото в Казанлък училище за подготовка на начални учители - първото в България.

Началото на Пловдивската библиотека се поставя още през 1879 г., когато Йоаким Груев организира събиране на книги към своята дирекция. Основа на сбирката става подарената на областта Венелинова библиотека от 1848 тома. На 1 май 1882 г. е издаден правилник на Областната библиотека и музея.

Успоредно със създаването на народна библиотека се полагат и основите на музея. Организираното събиране на старини започва под вещото ръководство на Йоаким Груев.

След Съединението през 1885 г. Груев е назначен за помощник княжески комисар на Пловдивска област.

На 31 юли 1912 г. смъртта на големия общественик, извоювал си името „Баща на учителството", покрусява Пловдив. Траурната процесия минава през целия град. Йоаким Груев е погребан до гроба на Христо Г. Данов в двора на църквата „Света Богородица” - почит към делото на Големия безсребреник.

Закърмен с Паиниевата история

Йоаким Груев Пройчев е роден в многолюдното копривщенско семейство на Груйо Пройчев и съпругата му Тана. Семейството е будно и заможно. Корените му се крият в края на 17. век, родоначалник е поп Черньо, чийто внук е бащата на видния възрожденец.

Търговецът Груйо Пройчев се връщал от пътуванията си с книги, които четял вкъщи. Сред любимите му била Паисиевата история. Още преди да бъдат изпратени на училище, децата се научавали да четат Часослова и граматиката, съставена от Неофит Бозвели.

Майката Тана Топалова е от видно копривщенско семейство, баща е настоятел на училището. Домът на семейството се намира край реката, но днес няма запазен спомен за точното му местоположение. От писма в музея на Копривщица става ясно, че около 1910 г. Груеви са подарили фамилната си къща на настоятелството, за да бъде използвана за начално училище.

Освен Йоаким, семейството на Груйо и Тана има още четирима синове - Георги, Харитон, (Веселин), Александър и Никита и дъщеря Тана Каравелова.

Като главен редактор превръща „Марица” в трибуна за патриотизъм

Освен бележит просветител и общественик, Йоаким Груев е и неуморен книжовник, вестникар, издател. Изпод перото му са излезли преводи, статии във възрожденския и следосвобожденски печат. Бил е редактор и съдружник на авторитетни издания, сред които „Марица”, „Летоструй”, „Наука”, „Училищен дневник”, „Български книжици”, „Цариградски вестник”, „Македония”, „Дунавски лебед”, „Периодично списание”.

Освобождението осигурява размах на книжовната дейност на Йоаким Груев. Той е главен редактор на вестник „Марица” в първите години на свободата. Груев използва страниците на вестника като трибуна за защита на българските интереси. От запазените негови работи във вестника интересни са коментарът за смъртта на Любен Каравелов, 1878 г., много дописки, в които е отразено негодуванието на българите от решенията на Берлинския конгрес, статии за тежкото положение в останалите под турска власт македонски земи.

Йоаким Груев работи в съдружие с известния пловдивски издател Христо Г. Данов. През 1866 г. е подписан договорът с Данов и Труфчев за доставка и подготовка на учебници за печат. Всъщност Йоаким Груев е един от най-продуктивните ни възрожденски учебникари - активът му включва 30 оригинални и 18 преводни учебника.

През 1854 г. издава първия оригинален учебник „Основа за българска граматика”. Преиздаден е пет пъти и цяло десетилетие е настолна книга за учителите. Следват учебници по география и математика. Учебникът му „Малка свещена история” претърпява цели седем издания.

Книжовникът чете и превежда свободно от руски, сърбохърватски, френски, гръцки, турски. Превежда и съкратения вариант на „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо.

„Летоструй” е енциклопедично издание, с което Груев с право се гордее. Йоаким Груев е негов редактор от 1870 до 1874 г. Списанието е с отлично оформление, печата се във Виена. Публикувани са гравюри, нотирани песни, научнопопулярни материали от различни области - геофизика, етнография, земеделие.

За активната си работа на книжовното поле през 1884 г. Йоаким Груев е приет за редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

Достоен завършек на книжовната му дейност са мемоарите „Моите спомени”, 1906 г., написана за поучение на младите сънародници.

Праплеменникът Павел разстрелян от Народния съд

През ноември 1867 г. в Пловдив Йоаким Груев се жени за Мария Салчова Чомакова от виден копривщенски род. Мария е племенница на видния общественик д-р Стоян Чомаков. Баща Салчо Чомаков се грижи за откриване на български училища и е пълномощник на Пловдивска област - представител в Цариград на борбата за независима българска църква срещу омразния гръцки митрополит Хрисант. Мария става изтъкната общественичка и помощник в делата на съпруга си. Тя е председател на женското благотворително дружество „Майчина грижа” в Пловдив.

Семейството има трима синове - Салчо, Груйо и Георги. Салчо завършва право във Франция. След Освобождението е подпредседател на Окръжния съд в Пловдив, 1907 г. През 1938 г. дарява на Народна библиотека „Иван Вазов” архива на баща си Йоаким Груев.

Груйо Груев завършва медицина в Париж. Най-малкият син, Георги, завършва право в Монпелие, Франция. Бил е секретар в посолствата ни в Санкт Петербург, Лондон и Атина.

Братът на Йоаким Груев, Георги, взима дейно участие в църковната борба. Близък сподвижник на Георги Сава Раковски.

Заедно с Методий Кусев оглавява събирането и обработката на статистическите сведения, които са публикувани като подлистник в цариградския френски вестник „Курие д\'Ориан“, а по-късно и като отделна брошура - „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“. Под заглавие „Екзархийската статистика“ е използвана на Цариградската конференция (1876 - 1877 г.) при определяне на границите на България в Санстефанския прелиминарен мирен договор от 1877 г.

Георги Груев е бил депутат в Областното събрание на Източна Румелия и редактор на в. „Марица”.

Малкият брат, Александър Груев, е учител. Внукът му Симеон, заможен копривщенски търговец, се жени за Лала, Рада Герджикова, и така Груеви се сродяват с друг знатен копривщенски род.

Синът на Симеон и Рада - Павел, правнук на Александър Груев, има трагична съдба. Завършва право в Гренобъл, става дипломат във Външно министерство, началник на канцеларията на цар Борис Трети. Изключително почтен човек, патриот, полиглот. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г. на Софийските гробища от комунтическата власт. Съпругата му Дафинка и трите им деца Симеон, Стефан и Радка са подложени на тормоз и изселвания. Дафинка и Радка умират в изгнание в САЩ.

Симеон, наричан галено Буби, завършва право, но не му разрешават да практикува, интернират го, пращат го в затвор и лагер. Умира болен в мизерия в Пловдив. Автор на поемата „Дон Жуан”, пиесата „Боян” и неиздаден автобиографичен роман.

Стефан Груев учи право в Женева, където го заварва вестта за екзекуцията на баща му. Емигрира във Франция. Работи като журналист, заминава за САЩ, където оглавява американския офис на в. „Паримач”.

На 27 януари 1970 г. Стефан Груев става първият българин, стъпил на географския Южен полюс в Антарктида. Автор на книгите „Проектът Манхатън”, „Моята одисея”. Особено голяма популярност добива „Корона от тръни”, плод на дългогодишни изследвания, посветена на Борис Трети. Стефан Груев посещава България през 1990 г. показва на съпругата си Лилиан и на сина си Пол красотите на България и специално на Копривщица. Книгата му „Корона от тръни” предизвиква фурор, приет е от президента Желю Желев. Съосновател на Американския университет в Благоевград.

Честват юбилея на книжовника с факелно шествие

80-годишният юбилей на Йоаким Груев е отбелязан тържествено в Пловдив през септември 1908 г. Целият град се стича на службата в храма „Света Богородица”, отслужена от митрополит Максим, на тържеството в театъра и на факелното шествие. За тържествата пристигат ректорът на Софийския университет Димитър Агура, просветният министър Марко Балабанов, видни общественици. Пловдивският печат - вестниците „Марица” и „Санстефанска България”, отразяват широко събитието. Изследователят Стою Шишков нарича Йоаким Груев „знатен български книжовник”, а видният историк проф. Николай Генчев - най-пловдивския пловдивски книжовник до Освобождението.

Името му носи село Йоаким Груево, където има негов паметник. Има и в Пловдив, открит е през 2011 г. До 1951 г. днешното пловдивско училище „Гео Милев” до Понеделник пазара е носело името „Йоаким Груев”.

За заслугите към народното просвещение е награден с високи отличия, сред които наградата на министерството на просветата на Франция и титлата „Кавалер на народната просвета", придружена със златен медал.

Йоаким Груев превръща в. "Марица" в трибуна за патриотизъм

Йоаким Груев превръща в. "Марица" в трибуна за патриотизъм

Коментари