Изхранване на населението - мисията е възможна

През 2019 година се навършват 150 години от създаването на периодичната таблица. Днес тя е един от най-важните научни инструменти за развитието на съвременната химия, физика и биология. На всички е известно, че тя е разработена още през 1869 година от руския физик Дмитрий Менделеев. Въз основа на периодичния закон Менделеев успешно предсказва свойствата на неизвестни дотогава химични елементи. Учените успяват да ги класифицират по вид и да разберат техните свойства и външен вид. Използвайки това откритие, биолозите успяват да определят 17 елемента, които са от съществено значение за растенията. Това са показаните на илюстративната снимка азот, фосфор, калий, магнезий, калций, сяра, бор, хлор, манган, желязо, никел, мед, цинк, молибден, водород, въглерод и кислород (б.а. - последните три са необходими за изработването на минерални торове). Те са хранителни вещества и са необходими за развитието на растителните култури. Днес се добавят под формата на минерални торове, като допълват липсващите в почвата елементи.

Докато периодичната таблица сама по себе си е значимо постижение, Дмитрий Менделеев е само един от многото научни пионери, чиито творби са допринесли за развитието на съвременното земеделие и торовете. 

Известният като „баща на производството на торове“ Юстус фон Либих (1803-1873)

е първият човек, който е разбрал необходимостта от прилагането на торове на азотна основа за отглеждане на най-здравословните култури и правилно разпознаване на амоняка като източник. В допълнение към правилното идентифициране на азота, фосфора и калия като основни хранителни вещества за растежа на растенията, Либих отбелязва, че те получават въглерода и водорода, от които се нуждаят, от атмосферата и водата. Либих популяризира и закона за минимума, според който добивът зависи не от тези химични елементи, които са необходими в големи количества и са в изобилие, а от тези, които независимо че са необходими в малки количества, липсват в почвата.

Английският аграрен учен и предприемач сър Джон Бенет Лауес (1814-1900)

започва да изследва ефектите на торовете върху растежа на растенията още през 1837 г. Той провежда серия от експерименти върху културите на полета в собствения си имот. Пет години по-късно той патентова техника за създаване на тор чрез третиране на минерални фосфати със сярна киселина, което бележи началото на съвременната промишленост за производство на торове. Тези експерименти продължават и до днес и са наричани Rothamsted Research. Едва ли всеки днес знае, че приносът за развитието на съвременната торова индустрия е на двамата немски химици

Фриц Хабер (1868-1934) и Карл Бош (1874-1940).

Те разработват промишлен процес за създаването на амоняк от азот и водород  през 1913 г. За постижението си те получават Нобелова награда. И в наши дни основният източник на азот в торовете е процесът Haber-Bosch, който е от съществено значение за добива на реколтата през 20. век и е важна част от изхранването на нарастващото население на света. Изброените по-горе учени са само част от многото, помогнали за развитието на съвременната торова индустрия, благодарение на която днес земеделските стопани могат успешно да отглеждат култури в различни почви и климати. Именно те са първите учени, разбрали необходимостта от прилагането на минерални торове за нормалното развитие на растенията и увеличаване на добивите от тях.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?