Подай сигнал

Иванка Георгиева: Родителят с болно дете да търси помощ и за себе си

Разпределете отговорностите в двойката и се радвайте на малките крачки напредък

Интервю

от Eлица Кандева 514 прегледа 0

Иванка Георгиева: Родителят с болно дете да търси помощ и за себе си

Иванка Георгиева е социален работник в екип „Ранна интервенция на уврежданията” в Общностен център. Завършила е социална педагогика и консултативна психология. Има 13 г. опит в сферата, включително като възпитател в дом за деца, лишени от родителски грижи.

Разпознават ли родителите проблем, който е по-сериозен от обичайните затруднения на някои деца?

Когато се роди дете с физически увреждания, това става ясно веднага и майката разбира от лекарите. Но когато е вече у дома и настъпват трудности в развитието, е по-трудно. Проблемите, свързани с аутистичния спектър, са трудно уловими. Впоследствие може да се установи, че има затруднения и със слуха или зрението. За каквото и да се касае, родителите минават през сложен процес на приемане, че детето им ще е различно. Трябва да се справят с огромен спектър от емоции с отрицателен знак. Защото в още нероденото дете се влагат надежди и емоции. Когато родителят научи за състоянието му, част от мечтите се оказват обречени.

Как помага специалистът в такава криза?

Той ще успее да поведе родителя и да го успокои, че това, което чувства, е нормално. Всеки страда, когато желанията му се сблъскат с реалността. Процесът е дълъг и може да изисква работа с психолог. Добре е родителят да поддържа връзка с други семейства в същата ситуация. Така ще види, че радостта от родителството може да бъде намерена въпреки изглеждащата в момента безнадеждна ситуация.

След първоначалния шок родителите попадат в следващ етап - търсене на информация за състоянието на детето, на добър специалист, точна диагноза и терапия, алтернативни методики. Ако са оставени сами да се ориентират в потока от информация, може да изгубят много ресурс, емоция и време, може да им коства разочарования. Има и търсене във вътрешния свят - започват въпросите: как ще се отрази това на моя живот, как ще се справя, как състоянието на детето ще повлияе на партньора и на другите деца. Родителите преминават от едно състояние в друго. Може да се окажат едновременно в етапа на отричането и на търсенето на информация - за да убедят себе си, че всъщност не е чак толкова страшно.

В кой от тези етапи обикновено стигат до вас?

Имаме родители на 4-месечни бебета с двигателни проблеми от раждането. Родителят е чувствителен. Информацията вече е достъпна. И той има очаквания кога детето ще му се усмихне, кога ще каже първи думи, ще седне само, ще протегне ръка за играчка. Когато това не се случва, става тревожен.

Докато детето е мъничко, педиатрите все още успокояват семейството и дават време. Не без право, защото всяко дете напредва с различно темпо. По тази причина често лекарите уверяват, че всичко ще стане, когато му дойде времето. Особено тревожно е, ако детето закъснее с проговарянето - на възраст 1,5-2 г. Тогава, въпреки че са посещавали педиатър, родителите търсят логопед и психолог, за да узнаят дали е в норма, или има проблем и от какво естество е.

Какво може да стои зад това, че детето не проговаря?

Може да не е назрял моментът, но е възможно и да има проблем с развитието, интелектуални задръжки, да попада в аутистичния спектър. Детето може да проговори навреме и пак да е с аутизъм - да е хиперактивно, да няма потребност да общува, да не реагира при повикване по име, да не проследява предмет при посочване.

Каква е перспективата, ако това се открие рано и ако подкрепата закъснее?

Ранното детство до 3 г. е времето, когато мозъкът се развива най-бурно. Тогава се изграждат пътищата на невроните. Колкото повече се изградят, толкова повече възможности за справяне има детето после. Но това не значи, че ако по-късно открием проблем, не може да се помогне. Ако не може да говори детето, но разбира всичко, търсим друг канал за комуникация. За неговорещите деца са визуалните средства, устройства с тъчскрийн, таблети. Ползват се и карти с графични образи, с които да подреди история в картинки, вместо да каже изречение.

Срещате ли родители в ситуация, когато проблемът е видим, но те го отричат?

Това се случва най-вече когато няма видимо физическо увреждане. Чувала съм изрази: „Да е някое болно дете, да разбера, но то е здраво”. А в същото време детето не може да каже изречение на 4,5 г. или на 6 г. е с памперс. Случва се родителят да се фокусира само върху симптоматиката и да неглижира други умения, които могат да бъдат развивани. Иска работа само с логопед и отказва помощ от друг специалист. Някои отказват да се ползват и визуални средства, защото смятат, че това ще попречи да се отключи говорът. Но специалистите са категорични, че картите подпомагат вербалното развитие - в един момент детето иска да назове. Може би не както друго на негова възраст, но така, че да бъде разбрано.

Често раждането на дете с проблем води до разпадане на семейството. Защо?

Това е трус в семейството и тежестта обикновено пада върху майката. В голяма част от семействата таткото поема отговорността да работи за двама, за да поеме издръжката, особено ако майката остане у дома. Има повече ангажименти, водене на терапевти, хоспитализации. В един момент единият родител може да не издържи.

Фокусирани да се подобри състоянието на детето, родителите забравят грижата за себе си. Мъжете и жените имат различна нужда от подкрепа. Ако има друго дете, то също може да остане на заден план. Наскоро имахме майка с дете с тежка умствена изостаналост и епилепсия. Тя си даде сметка, че тийнейджърът е изолиран. Жената се чувства зле, че полага повече грижи за болното и пренебрегва голямото дете. Осъзнава, че е отдръпнала по-голямото, а преди е мислела, че така го щади.

Някои родители обратно - очакват здравото дете да поеме грижата за болното и му възлагат отговорности свръх силите му. Трябва да се търси златната среда. И преживяванията на децата да не са обвързани само с грижа. Те трябва да изживяват и радост заедно, това ги свързва, прави ги семейство. Иначе се стига до обвинения: „Заради теб мама не ми обръща внимание, уморена е, кара ми се по-често”. Затова е необходимо родителите на деца със специфични потребности да бъдат подкрепяни от специалисти. Родителят смята, че като намери най-добрия терапевт, най-подходящите медикаменти и рехабилитатори, неговата работа е добре свършена. Това е така. Но той е активна част от терапията. Затова трябва да потърси помощ и за себе си. И то не да се научи как да прави масаж на детето, а чисто емоционална подкрепа как да се справи с чувствата си и да издържи, когато го връхлетят страх, гняв, негодувание, отчаяние, безпомощност.

Ако родителят завиши грижата за себе си, ще бъде по-пълноценен и за детето. Още по-добре, ако майката и бащата успеят да съхранят отношенията в двойката.

Реагират ли адекватно педагозите в детската градина и училище?

Най-често проблемът на детето се открива в детската градина. Някои родители нямат база за сравнение с други деца или пък интерес да четат литература. В учебното заведение вече се вижда. Затова обикновено до терапевта децата стигат след 2-3-годишна възраст. Когато са тръгнали на градина, проличава, че детето не може да изпълни педагогическа задача, не се задържа на едно място, не усвоява.

Ако на този етап родителят все още смята, че то няма специфични потребности, а такъв му е характерът, че е разсеяно или госпожата не поднася интересно материала и другите деца му пречат да се съсредоточи, когато тръгне на училище, проблемите се задълбочават. Детето е неподготвено и дефицитите са натрупани.

Тоест съветвате по-рано да се търси помощ, включително и за родителя.

Да, особено ако семейството е със съхранени отношения. Тогава е важно родителите да се научат как да разпределят отговорностите, но и да споделят радостта от малките крачки в напредъка на детето. Каквото и да е изходното положение, когато се започне терапия, има подобрение. И то е повод да се поздравиш и да имаш по-позитивен поглед за бъдещето на собственото си дете.

Да не забравяме, че детето е участник в процеса, не е обект. Да си дадем сметка каква е нашата амбиция и какви са реално неговите възможности, желания, потребности. То да е водещото, не нашата представа къде и как искаме да го видим.

Има родители, които въпреки всички знаци, че детето има нужда от още 1 г. подготовка, за да тръгне на училище, държат да не бъде отлагано от първи клас. Настояват да постъпи, дори без да ползва ресурсен учител. Тогава е много вероятно детето да не успее да се справи самичко. Няма да може да овладява материала, може да се окаже изоставащо и изолирано, да стане обект на подигравки. А това ще отключи негодувание, агресия, може да доведе и до поведенчески проблеми.

Коментари