Подай сигнал

Историкът на Ботев: Най-любопитният документ е химнът

Откакто се занимавам с миналото на клуба, винаги съм търсил протокола от учредителното събрание, за мен е един истински празник, признава Румен Минков

Спорт

от Юлиян Ангелов 8487 прегледа 0

Не може да сте от Ботев и да не сте чували за Румен Минков или поне да не сте чели нещо от него. О.з. полковник Минков е живата история на жълто-черния клуб.

Роден и израснал край Колежа, Румен Минков е закърмен с жълто-черната идея още от времето, когато гони топката из прашните улици на квартала. След бенефиса на Динко Дерменджиев (1977 година) открива, че Ботев няма написана история. С много труд успява да подготви първата си книга - по случай 70-годишнината на клуба. След това има още две издадени. Последната е за 100-годишнината на Ботев.

След извадените на бял свят документи от шефовете на Ботев на специална пресконференция преди два дни потърсихме мнението на Румен Минков.

Ето какво се съгласи да каже той за читателите на "Марица":


- Г-н Минков, какво е мнението ви във връзка със случващите се тези дни мероприятия, свързани с историята на Ботев Пловдив?

- Мнението ми сега е с една условност, че не съм виждал оригиналите. Имам уверението на г-н Иван Йотков, че в подходящ момент, при подходящи условия, ще се запозная с тях. Макар че едва ли ще се промени мнението ми от това, което видях от сайтовете като снимков материал. Друго е да се докоснеш до оригиналния документ, случвало ми се е доста и затова знам.

- Все пак изненадан ли сте от това откритие, което осветлява доста неща от най-ранната история на жълто-черния клуб?

- И съм изненадан, и не съм. Моята версия е, че неразработените и необработе​ни от статистици като нас архиви на МВР крият много тайни. Архивите бяха засекретени до излизането на закона за досиетата. От МВР са задължавали организациите с обществена значимост, каквито са спортните клубове (б.а. говорим и за футболните клубове) да предават всичките си документи при тях. За да се предадат всички документи, означава, че те трябва да имат и съдебна регистрация.

- Колко важен е протоколът от учредителното събрание?

- Откакто се занимавам с историята на Ботев, винаги съм го търсил този протокол. Това за мен е един истински празник. И се радвам, че в крайна сметка се откри. Досега не съм имал възможност да ровя тези архиви на МВР по различни причини. Първо, когато се занимавах с историята, те бяха закрити, а сега като са достъпни, пък аз нямам време. Затова се радвам, че моят колега Антон Петров е успял да се разрови добре в полза на Ботев. Онези, които четат, ще разберат за какво става въпрос. Няма откъде другаде да излязат архивите. Чел съм съдебната регистрация от 1933 година, където се упоменава този учредителен протокол, но интересно - не е приложен. Явно при по-детайлно разследване е бил открит.

- Какво трябва да се направи оттук насетне?

- Сега следващата стъпка, която трябва да се направи, за да стане всичко абсолютно точно, е да се открият съдебната регистрация и клубният устав. Виждал съм учредителни протоколи на различни клубове с претенции. Когато не са подкрепени с такива документи, малко увисват във въздуха.

- Кои са любопитните неща сред тези документи?

- Най-любопитният момент за мен от тези документи е химнът. Знаех за този химн, бях чел за него. Имам спомени на много съвременници, в които обаче някои думи се разминават. Знаех, че е написан от този наш голям композитор Любомир Пипков. Сега всичко излезе наяве.

Чел съм и за мотивите на тези два наши цвята - жълто и черно. Сега ги прочетох в оригинал и научих нещо ново. Знаех за жълтото, че символизира плодородието на Тракия, но допълнението за уважението към колежа "Свети Августин" за първи път официално изплува.

Щастлив съм, че това се откри, преди да се направи музеят на клуба. С тези документи и всички друго събрано, колкото и да звучи нескромно от мен, от други хора и от Антон Петров, от фенове, музеят ще придобие един завършен вид.

- Това откритие променя ли глави от книгите с историята на Ботев, която вие сте написал?

- Любопитен е моментът с датата 11/12 март. Когато започнах да пиша първата книга, говорих с трима от учредителите. Много се колебаеха за датата. Беше между 10-и, 11-и, 12-и и началото на март. В крайна сметка след много отхвърляния се прие предполагаемата дата 12 март. Предполагам, че е от благозвучие - 12-и март, 12-та година. Сега се оказа, че правилната дата е единадесети март.

Другото, което ме изпълва с гордост, е, че имената на 22-мата учредители в книгата за 100-годишнината, които с много кански труд успях да установя, сега ги виждам в протокола. Значи онези източници, които съм ползвал, са били достоверни - тримата учредители, други играчи от отбора, главният секретар Вълко Куманов (1923/24 година, когато Ботев започва един истински път на спортен клуб). Тогава е първата съдебна регистрация, минавайки през Министерството на просвещението и Министерството на вътрешните работи, клубът е бил признат. Това са много важни неща за един клуб като Ботев, който остава верен на принципите си през всичките тези 107 години.

Коментари