Следвайте ни

Чернокожите жени, които пребориха НАСА

viber icon

Времето е 50-те на миналия век. Мястото – Америка. Годините – бурни и все още изпълнени с расизъм срещу афроамериканците. Задоволявали са се с типични професии, най-често в секторите на обслужването. Единственото по-лошо от това да си чернокож, било това да си чернокожа жена. Ако представителите на силния пол поне малко са започнали да преодоляват стереотипите и да извоюват правата си, то за жените подобни хрумвания са просто блян.

Що се отнася до стабилна организация, която е еталон на американското могъщество, гордостта на нацията, категорично може да заявим, че това е НАСА. Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство е типичен пример за структура, изградена от умни бели мъже, които вербуват за високите и престижни постове само умни бели мъже и жени.

Победата идва с три чернокожи дами, които успяват да преборят всички трудности, за да бъдат признати от колегите си като учени и инженери. Това са Катрин Джонсън, Дороти Вон и Мери Джаксън – гениални сами по себе си, но с тъмна кожа. Тяхната история е вдъхновяваща за всеки аутсайдер. Превръща се дори в основа за сюжета на филма „Скрити фигури“.

Именно те са едни от главните виновници за успешното изстрелване на астронавта Джон Глен в орбита. Младите тогава жени започват професионалната си кариера в НАСА в Изследователския център Ленгли в Хамптън, щата Вирджиния, като част от екипа на West Area Computers. Ограниченията за всички чернокожи били ясни – хранят се отделно, ходят в отделни тоалетни, даже работните им места си имали специално наименование – „Цветни компютри“.

Катрин Джонсън започва да работи в НАСА през 1953 година като математик. Работата ѝ е била да анализира и измисля решения за спънки като подобряването на представянето и облекчаването на натиска върху самолетите, предизвикан от поривите на вятъра. Екипът, с който работила в първите години, се състоял от други афроамериканки. След множество доказателства за интелекта и възможностите ѝ, през 58-ма я прехвърлят в друг отдел с повече права и отговорности. Започва да работи в първата американска програма за космически полети, които включват участието на хора – Меркурий. Именно тя измисля уравнение, което решава проблема със забавянето на космическата капсула и позволява безопасното ѝ кацане в определена точка. Тя е и тази, която изчислява траекторията за полета на Аполо 11 до Луната през 1969-та. После става част от колектива, работещ по мисията Аполо 13. Нейните изчисления позволяват на космонавтите да направят обиколка около Луната и да се завърнат безопасно на Земята.

Първият чернокож супервъзйър в НАСА е Дороти Вон. Тя е ръководител на специализиран отдел през 1949 година. Отдел, който бил застрашен от замяна с модерните за времето си компютри IBM 7090. Вместо да се предаде, Дороти се самообучава  на програмния език на Fortran, след което предава знанията си и на останалите членове на отдела си. Тя е единствената, която успява да поправи компютър на IBM, което до някъде ѝ осигурява и ново назначение – в екипа на IBM. Тя приема предизвикателството при условие, че всички жени от предишния ѝ отдел се включат и им се позволи да помогнат за отстраняване на неизправностите.

Мери Джаксън пристига в НАСА през 53-та, за да се включи в проект, целящ да разучи възможностите за създаване на тунел за свръхзвуков натиск. В основата си идеята била да се изучава модела на потенциални сили, които да генерират ветрове с почти двойно по-голяма скорост от тази на звука. Инженер на проекта бил Казимир Царнецки, който видял потенциала на Мери и я подтикнал да получи допълнително образование, за да има шанс за повишение до длъжността инженер. Амбицирана, решила да посещава програмата за вечерно образование в университета във Вирджиния, но ѝ било отказано заради цвета на кожата ѝ. Още по-амбицирана тя подава молба, с прилежаща към нея петиция, до кмета и градския съвет на Хамптън. В резултат ѝ бива позволено да посещава вечерните курсове. Няколко години по-късно, през 58-ма, е повишена в аерокосмически инженер. Става известна като първата чернокожа жена инженер в НАСА.

Тези три жени успяват да преборят разделението и доказват, че умът и визионерството не са оцветени в краски. Историите им и до ден днешен се дават за пример, а те си спечелват славата като едни от най-добрите учени в историята на космонавтиката.

 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?