Следвайте ни

37 години от първия трофей във витрината на Локо

viber icon

Преди 37 години един от най-популярните футболни отбори у нас влезе в клуба на най-големите. Поколения фенове на любимата игра се възхищаваха на майсторстовото на Христо Бонев, на треньорския гений на Димитър Григоров и на уникалната публика, която не изоставя своя тим дори при загуба. Във витрината на Локомотив Пловдив обаче липсваше трофей, който да легитимира истински черно-бялата общност.

И това се случи на 1 юни 1983 година. Фортуна отреди на най-големия - иконата на Локо Христо Бонев да вдигне първия трофей и да го занесе на Лаута. Макар и от Б група пловдивчани завоюваха Купата на Съветската армия, след което влязоха в А група и играха в турнира за Купата на УЕФА.

 Христо Бонев и компания победиха Чирпан с 3:1 пред 25 хиляди зрители на националния стадион Васил Левски преди 37 години. За финала от Пловдив бяха дошли около 20 хиляди души, които след последния съдийски сигнал приветстваха така жадуваното от поколения локомотивци отличие. То нямаше как да не дойде, тъй като бе в последния състезателен сезон на Зума. Легендарният капитан на черно-белите се бе завърнал в родния тим от АЕК през есента на предишната година. Тогава никой на Лаута цел №1 бе завръщане в елита, след като предния май нещастно в продълженията Локо загуби трофея в Плевен срещу столичния си съименник.


Съдбата обаче бе решила да се реабилитира пред черно-бялата общност. Това стана на 11 май 1983 година на скромното стадионче в Ихтиман. Само отчаян оптимист (какъвто е профилът на редовият локомотивец) би повярвал, че черно-белите могат да се надяват на нещо повече от почетна загуба в полуфинала срещу шампиона ЦСКА, който месец по-рано бе детронирал европейския първенец Ливърпул. Преди ихтиманската епопея момчетата на треньора Атанас Драмов, наричан още Големия Джейм, заради суровия си характер като на парад минават през Асеновец (4:2), Рилски спортист м Самоков (4:1), Добруджа (3:1) и Бдин (4:1) ден преди Нова година.
Под връх Еледжик обаче чудото се случи. Възпитаниците на Големия Джеймс, подкрепяни от 2000 свои фенове въобще не мислеха да се предават. В 20-ата минута Едуард Ераносян откри и тогава стана първото голямо нахлуване на терена на публика, случило се на български стадион. От малкото РПУ Ихтиман бяха пратили всичките налични 5 милиционера, но те се скриха. Реферът Йордан Жежов тръгна да прекратява мача. Тогава при него отиде Христо Бонев, който впоследствие разкри, че му е казал: а, си прекратил мача, тези ще те изядат заедно със свирката.
Зума успява да убеди феновете да седнат по местата и мачът продължава. Второто полувреме започва с натиск на червените, но в 70-ата минута мълниеносна контра извежда Христо Сотиров сам срещу вратаря Георги Велинов и бързоногото крило, известно с прозвището Вятърко прониза за втори път националния страж.
Армейците се юрнаха на отчаян щурм и бившият играч на Ботев Георги Славков намали. Големият Джеймс намери кураж и смени Христо Бонев и Аян Садъков, които се бяха раздали до краен предел. Натискът на червените беше тотален и само мощната подкрепа на черно-бялата агитка удържаше крехката преднина. В 81-ата минута обаче Едуард Ераносян мина като малки гари братята Георги и Динко Димитрови, профуча край Велинов и вкара за 3:1. В продължението черно-белият юноша Ружди Керимов стреля към вратата, топката се удари в гърба на бащата на Гонзо Александър Иванов и стана 3:2. За пълен обрат обаче беше късно. Жежов наду свирката за край на мача и 2000 души ревнаха "Купата е наша". Години наред след това всеки правоверен черно-бял фен, пътуващ от и до София от ихтиманското възвишение на магистралата хвърляше по един влажен поглед към малкото градче, донесло най-голямата локомотивска радост до онзи момент.


Финалът беше по-скоро протоколен. Още във 2-ата минута Христо Сотиров откри, а точно преди да измине половин час Христо Бонев от фаул удвои. В началото на второто полувреме Стайков от Чирпан даде някакви надежди на противника, но в 88-ата минута голмайсторът на турнира Едуард Ераносян закова крайният резултат на 3:1, а малко след това военният аташе на СССР у нас връчи кристалният трофей на Зума. 20 хиляди щастливи фена на Националния стадион запяха: "След Купата влизаме и в групата". Това се случи 2 месеца по-късно на същия стадион в драматичен бараж срещу Осъм (Ловеч). Топлата първоюнска вечер на 1983 година обаче влезе в черно-бялата история като първата голяма локомотивска радост.


Локомотив: Стефан Стайков, Димитър Жаров; Илия Анчев, Николай Курбанов, Петко Станков, Пламен Николов; Иван Беделев, Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян, Аян Садъков, Любомир Бурнарски; Георги Фиданов, Иван Найденов (Червения), Ангел Трингов и Федя Миков. В мачовете до финала играха още Александър Иванов, Иван Маринов, Петьо Василев, Емил Илиев, Христо Колев.
 
 
 
 

Дончо Донев

Дончо Донев

Журналист - екип "Спорт"

Дончо Донев е завършил Английската гимназия в Пловдив, а след това ПУ Паисий Хилендарски специалност "Българска и английска филология". В екип "Спорт" на "Марица" е от март 1999 г.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?