Следвайте ни

За чумата на Бокачо и паниката днес

Истинска история за една истинска епидемия предлага финансовият експерт Банчо Банов

viber icon

Банчо Банов, финансов експерт

Засега не е ясно с какви темпове ще се разпространява коронавирусът у нас, но истерията и паниката,  грижливо подхранвана от официалните институции, със сигурност растат лавинообразно. Като се започне с пренаписаната за броени часове заповед на вкарания в ролята на лошото ченге здравен министър Кирил Ананиев какво точно се затваря и забранява, което хвърли в пълен смут дребния бизнес.  И се стигне до бомбастичната глоба от 50 000 лева и заплаха за затвор за всеки, който наруши карантината. 

В същото време изобщо не е ясно как точно се смята броя на заболелите от коронавируса по света. Преди няколко дни чух невинната информация, че става въпрос едва за 400 заразени(при население на земята от 7,53 млрд души към 2017 г. по информация на Световната банка).  Скромната бройка естествено бе набързо скрита. И започнаха да ни замерят с числа. Както едно време имаше едно шоу „Невада“ на Къци Вапцаров, в което крайъгълен камък беше „Игра с публиката.“ Някой май доста се заиграва с нас, за да захранва психозата.

Като заети граждани, които трябва да се борят за хляба, ние нямаме време да проверяваме данните, с които ни замерят. Нямаме и тези правомощия. Т.е. нямаме власт над изходните параметри. Но като гражданско общество можем да противостоим на истерията, която ни се налага, и особено информационна, с друга информация. Т.е. имаме власт над входните параметри. Преди да започнем по същество, нека ви разкажа една история по този повод.

Разказаха ми за един филм, как един евреин с невръстния си син попада в концетрационен лагер. Отношението там, както знаем, е кошмарно. Синът пита баща си: „Татко, защо тези хора са толкова лоши с нас?“ Ако евреинът беше казал на сина си цялата истина, че искат там да ги използват да работят до смърт, момчето щеше да рухне психически и нямаше да издържи. Вместо това, бащата казва: „Виж сине, това е игра. Ние сме в съоръжение за игра. Тези хора играят лошите. Целта им е да ни уплашат. Уплашиш ли се, изгаряш. Излизаш от играта".

И момчето възприема всичко като игра. Не се уплашва и оцелява. И с баща си дочакват свободата. Къде е аналогията с епидемияти ли? Ами мъдрият баща-евреин няма сила и власт върху изходните параметри – тежките условия и лошото отношение, но интерпретира входните параметри. И така спасява сина си от сигурна смърт.

Сега обаче властите захранват паниката и  правят всичко възможно тя да избуява. Историята дава красноречиви примери докъде може да доведе такъв подход. Достатъчно е да прелистим книгата "Бокачо" на Чезаре Марки, издателство "Наука и изкуство" от 1986 г., посветена на живота на знаменития поет и писател Джовани Бокачо. Сред най-потресаващите неща, на които авторът ще стане свидетел, е голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен знаменитият сборник с новели „Декамерон“. Предлагам да видим как Чезаре Марки разказва за чумавото време, през което Бокачо твори, за да потърсим приликите и разликите с днешната ситуация. Все пак колкото и да е глупаво и абсурдно, хората упорито не искат да си вземат поука от вече преживяното, докато не го изпитат на гърба си. Ето и разказа на Чезаре Марки. 

„Видяхме, че унгарците напуснали Неапол при първите признаци на черната чума. В навечерието на бедствието Европа брояла петдесет и четири милиона жители, които в течение на три години намалели с една трета. Изглежда, болестта била пренесена с кораб от Крим в град Месина в Сицилия, откъдето плъзнала из цяла Европа, чак до Скандинавия. Нямало никакви профилактични мерки — едва половин век по-късно Венеция, поучена от страхотната епидемия, създала лазарети, поставяла под карантина корабите, пристигащи от съмнителни страни, и наложила на корабите, в които имало заразени, да издигат жълто знаме.

Разпространението на заразата намерило съюзник в крайно лошите условия на хигиената и храненето. В жилищата влизала оскъдна светлина, често единственият отвор за въздух била вратата към улицата. Всички се хранели от една паница, без прибори; покривката и салфетката били замествани от широките ръкави на дрехите. Кокалите хвърляли под масата, където да почистят се грижели само кучетата. Продуктите почти никога не били пресни; в храната преобладавали много солени меса, подправки и пикантни сосове.

Домашната баня била рядкост, обществената била повече позната като публичен дом, както ни осведомява новелата за Ричардо Минутоло. След падането на Римската империя "Европа не се мила хиляда години". Мнозина църковници виждали в култа към тялото — греховната обвивка на душата — оръжие на лукавия. Свети Йеролим  упреквал приятелите си в прекалена чистота, свети Пиер Дамяни възхвалил в De perfecta monachi informatione  личната мръсотия като християнски дълг. Света Катерина избягвала грижливо всякаква форма на хигиена. Отшелниците се докосвали до водата един път в живота си — в деня на кръщението.

В Париж свинете се разхождали свободно из улиците, липсвала канализация, а когато била построена първата канализационна мрежа няколко години след чумата, хората продължавали да хвърлят отпадъците в Сена. В Лондон над вадите, или направо над улиците се подавали висящи клозети, чиято гадост падала върху главите на минувачите; стигнало се дотам, че през 1321 г. уличката Ебгейт трябвало да бъде затворена за движението. В Неапол нещастният Андреучо от Перужда (ден втори, новела пета) паднал от висящия клозет в една тясна уличка, която служила за помийна яма на целия квартал.

Чумата се проявявала с точни и неумолими симптоми: възпаления под мишниците и по слабините, които се подували колкото яйце, черни или сини петна по бедрата и ръцете. Болестта се развивала много бързо, болният умирал на третия ден, а понякога и по-скоро. «Колко храбри мъже, колко красиви жени, колко прелестни младежи, които и Гален, и Хипокрит, и Ескулап биха намерили за съвсем здрави, сядали сутрин на закуска с домашните си или с приятели, а следващата вечер отивали на вечеря при своите близки покойници от другия свят!» — отбелязва Бокачо.

Липсвали лекари. През 1339 г. във Флоренция те били, шестдесет; в Милано двадесет и осем през 1288 г., също двадесет и осем във Венеция през 1324 г. — достатъчни на брой при нормално положение, но не и да се справят с една епидемия. Страхувайки се от зараза, изследвали урината от разстояние, без да прекрачат прага на болния, а прибирали високи хонорари. Страхът, вместо да ограничи бедствието, го разпростирал. Бокачо разказва как видял да хвърлят на улицата бельото на умрял от чума, как след това минали свине, заровили зурли в тия мизерни парцали и малко след това «се строполиха мъртви, сякаш бяха погълнали отрова».

Ширел се жесток егоизъм, децата изоставяли родителите и, обратно, роднината казвал на болния  "тичам за лекар" и повече не се връщал. Който можел, бягал на село, където селяните в примирено очакване на заразата престанали да работят и ядели скътаното. В онова лято никой не ожънал житото. Когато свещеникът отивал с кръста в дома на някой покойник, намирал измряло цялото семейство. В един ковчег побирали повече трупове.

Липсвали и гробари; малцината, които могли да се намерят, възползувайки се от нарасналото търсене, вдигали тарифата. Заедно с лекарите и нотариусите, заети да съставят завещания, гробарите имали най-много работа. Копаели общи ями, където нареждали труповете "като стоката в корабните трюмове". Обществените служби не работели, религиозните служби били отменени, кръчмите затворени. Цената на захарта, главната храна на болните, се покачила неимоверно, разцъфнала черната борса.

Здравите се бранели от заразата, вдъхвайки ароматни билки, наливайки се с алкохол, особено ракия, която един век по-късно дукесата лекарка Катерина Сфорца щяла да определи като "отличен лек против чума и глисти. На възрастен да се дава четвъртина, а на дете половин четвъртина".

За да не се деморализира населението, управите на Сиена и Венеция забранили носенето на траур дори и за това, че — обяснил убедително венецианският сенат — носенето на траур не ползува покойниците. На една плоча в сградата на венецианското братство «Санта Мария» четем следната диагноза:

"Някои храчеха кръв от устата, други ги боляха жлезите под мишниците... и хората бяха така изплашени, че бащата не искаше да посети сина си, нито синът баща си, и тази смъртност трая около шест месеца".

Морът опустошавал Италия от пролетта до есента на 1348 г., като същевременно се проявил във Франция и Испания. През 1349 г. нахлул в Дания и Англия, през 1350 г. плъзнал из Централна Европа. Населението на Флоренция спаднало от 90 000 на 50 000 жители, на Тулуза от 30 000 на 20 000, на Алби (Прованс) от 10 000 на 5000, на Ипр (Фландрия) от 30 000 на 18 000. От сто и четиридесетте калугери на Монпелие оживели седем. Средната продължителност на живота, която през 1300 г. била около 34 години, по време на чумата спаднала на 17. Бокачо загубил много приятели: Джовани Вилани, Бруно Фрескобалди, после мащехата си Биче, а малко по-късно и баща си, който в онези месеци заемал малко иронично звучащата длъжност на "интендант по изобилието". отговарящ за продоволствието и обществената хигиена.

Нещастието било неописуемо. Ония моралисти, които приписали наводнението на река Арно отпреди петнадесет години на неморалното поведение на флорентинците, видели в чумата поредното наказание от небето, разгневено на грешния град. Според проповедите на брат Джордано от Ривалто в църквата  "Санта Мария Новела" на десет хиляди младежи нито един не стигал девствен до брака и само едно на сто от женените спазвали брачната вярност, жените прибягвали до аборти, процъфтявал "третият пол" дотам, че в Германия наричали хомосексуалистите "флоренцен".

След като чумата отминала, хронистът Матео Вилани, брат на Джовани, се надявал, че съгражданите му ще се покаят. Оцелелите би трябвало ако не за друго, то поне от благодарност да се държат като добри християни, скромни, добродетелни, страхуващи се от бога, а вместо това те се отдали "на най-безсрамен и разпилян живот, какъвто първом не водели; мързелували и се отдали на чревоугодничество, пирове, хазарт и неудържим разврат, обличали се пищно и дръзко, възприели нечестно държане.

„. Жените от народа се нагиздили с красивите дрехи на починалите дами от аристокрацията, мнозина отказали да се върнат към предишните си скромни и честни занаяти, понеже неочаквано наследили богатства, останали без собственик. Четиридесетте хиляди умрели обогатили петдесетте хиляди оцелели, сиреч баницата на благоденствието си поделили по-малко хора.

Когато и страхът отминал, възвърнала се — всемогъща — радостта от живота: след толкова погребения всички се втурнали да се женят — неувяхващи старици, невъздържани вдовици, едва напъпили девойки, сякаш Ерос бил детронирал Танатос и заповядал пълна мобилизация. Дори монахини и монаси захвърляли расото и почнали да се женят; "калугерките" — пише Бокачо — се отдадоха на плътски удоволствия, станаха разпуснати и похотливи».“

(electronic-library.org Марки, Ч. Бокачо. Превод от италиански език: Б. Христов. С.: Издателство: «Наука и изкуство». 1986 г.)

В заключение – нямам каво повече да добавя.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

irinka

irinka

15.03.2020 | 17:02

За да пише такива работи автора има ли поне PhD.?

Отговори
0 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?