Следвайте ни

След "рестарта" на заведенията: Ще се превърнем ли в палачи на лекарите?

viber icon

Трескава подготовка. Вадим новите дрехи, слагаме лъскавите обувки, заглаждаме перчема,  горим от нетърпение и едва ни свърта на едно място. Не, цялата тази суетня не е заради визита на папата или съдбоносна делова среща. Причината е „прераждането“ на 1 март, новината, която „нахрани“ всички като манна небесна и донесе облекчение.  А тя е:

„Отварят заведенията!“, някой си изкряска.

Готови сме да се покажем в пълния си блясък и да демонстрираме висшия си непукизъм. Та кой ще ни спре, след като бяхме като арестувани месеци наред? Кой пък е този който ще ми каже да си тръгнем в 23 часа? Я си гледайте работата!

Странното ни, сякаш недоразвито, мислене, което издига някакво вяло копие на човешката свобода на пиедестал, е на път да ни го върне тъпкано, да ни връчи по една брадва и ние с лека ръка да се превърнем в палачи на лекарите.

В последните няколко дни се тръби, че случаите на коронавирус отново са потеглили стремглаво нагоре. Въпреки това, мерките леко се разхлабват, което е логично предвид народното сумтене и търсенето на баланс. Но съм повече от сигурен, че капката свобода ще се превърне в океан от слободия, че търсеният баланс ще се изроди в неконтролируем дисбаланс. Ние няма да признаем вината си, но няма и да изпитаме срам. Дори няма да замълчим при поредната новина за кончина на медик.  

Този вече наболял проблем не идва от възпитание. Идва от изкривената представа за това какво означава да си наистина свободен. Ако някой смята, че това е пиенето на кафе с 30 души на една  маса или пък див чалга купон с неизброима опиянена публика, греши. Свободата, макар и пандемична към настоящия момент, има съвсем различни измерения и едно от тях е, че не си лишен от външния свят и от контактите с близките, както се случи в други държави. Свободата е избор да спасиш ли себе си, семейството и приятелите, лекарите, които ни лекуват, от заразяване. Ако всеки възприема нещата така, би следвало ресторантите и заведенията да останат празни още дълго време. Някой веднага ще попита за тяхното оцеляване, но това не е нито мой, нито ваш ангажимент.

Най-притеснителното е, че дори и да кимаме разбиращо с глава, утре хората ще се втурнат като освирепяло стадо по вече излъсканите маси и сепарета, а сметката ще дойде със закъснение. Дали ни е по джоба, обаче? Отговорът на този въпрос остава загадка, но стана ясно друго – отнемат ли ни бохемския начин на живот, сме готови да воюваме за него със зъби и нокти.

Тони Михайлов

Тони Михайлов

Репортер

Тони Михайлов е завършил магистратура „Журналистика, реклама, PR“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е репортер и водещ на дневни блокове в Информационна агенция и радиоверига "Фокус".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Тони,Тони

Тони,Тони

01.03.2021 | 13:47

Ситият на гладния не вярва.Тази стара българска поговорка е не случайно измислена,

Отговори
4 2
Марица

Марица

28.02.2021 | 19:42

Някои лекари вече се превърнаха в палачи......

Отговори
4 11
Док

Док

28.02.2021 | 21:10

Точно. От бялата мафия по големи сатрапи няма.А на автора не му се отдава да разсъждава

Отговори
3 9

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?