Следвайте ни

Обещаните реформи, които никога не започнаха

viber icon

Александър Константинов, бивш зам.кмет на Пловдив

Щом наближат избори, политическите сили започват да повтарят едни и същи мантри. В управленските програми на всички (доколкото изобщо има такива), четем обещания като под индиго -  реформа на съдебната система, в образованието и в здравеопазването. И още две много важни неща - децентрализация и съкращения в администрацията.  

За финансовата самостоятелност на общините се говори от 30 години. Ло​гиката е ясна - по-голямата независимост от централната власт означава всяка община да харчи повече от това, което е генерирала. Тогава ясно ще се разбира кой кмет е успешен, защото финансовото здраве на съответното населено място ще зависи от качеството на работата на управленския екип. Чиновниците ще са мотивирани да създават по-добри условия за работа на бизнеса, от който идват данъците, и по-добра среда за живеене на гражданите, които ще купуват жилища, ще плащат местните си данъци и такси и ще харчат основната част от парите си в икономиката на съответната община. 

Говори се, но не се прави

Така децентрализацията е поредната обещана реформа, която никога не започна. А България остана единствената държава в Европа, в която няма второ, регионално ниво на управление с реални финанси и права. За областни съвети и избираеми областни управи вече изобщо не се и говори, а по финансовата самостоятелност на общините сме на дъното на класацията. В резултат повечето кметове разчитат на инжекции от държавата, което пък ги прави силно зависими от правителството.

От 265 общини в държавата само десетина формират достатъчно приходи, за да могат да финансират своите разходи. Има обаче около стотина общини, които не могат да съществуват без държавни трансфери и представляват скрита форма на финансирана заетост. 

По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разходите на общините през 2018 година от 7 похарчени лева само 1 лев е осигурен от данъчни приходи. Останалите пари идват от неданъчни приходи, държавни трансфери и европейски програми. Неданъчните приходи са основно такси, събирани за общински услуги по ЗМСМА. Те имат целеви характер, не могат да се харчат за друго и на всичко отгоре са крайно недостатъчни за покриване на разходите по съответните дейности. 

Парите от европейските програми също се контролират от държавните министерства и е много лесно да се обвържат с лоялността на кметовете към управляващите. За повечето общини между 60 и 70% от приходите се формират от държавните органи и зависят от благоразположението на правителството. В общините от европейските държави е точно обратното -собствените приходи са над 70% от местните бюджети. 

Защо при толкова различни правителства никой не направи стъпки към децентрализация?

Защото политиците не го искат. А то никак не е сложно - най-логичният начин да се реализира подобна реформа е 1/5 от подоходния данък, събиран в общината, да остава директно в нейната хазна. По данни на ИПИ  това ще осигури допълнителни данъчни приходи от 1 млрд. лева годишно и ще повиши рязко дела на данъчните приходи. Държавата няма да загуби от тази форма на разпределение, защото ще намали трансферите от републиканския бюджет за общините, които формират достатъчно собствени доходи.

Просто ще се намали зависимостта на общините от държавните трансфери. Точно това обаче не се харесва на политическите сили. Преди избори всички обещават децентрализация, а когато дойдат на власт, забравят какво щяха да правят. Защото е много удобно за управляващите да държат в зависимост кметовете на общините, като наказват непослушните с врътване на  кранчето. По същата логика няма ясни критерии за разпределение на средствата от европейските програми на база население, територия или друг обективен показател. Получават се деформации, които лесно се виждат  от отчетите на правителството. Столицата София е бенефициент на почти 50% от всички европейски пари, въпреки че там живее само 20% от населението на България. Облагодетелствани са и други градове, като в последните години това са Бургас, Габрово, Варна и Благоевград. В тази връзка има пряка корелация между управляващата политическа сила в държавата и общината, изразена с парични потоци. Така се наказват хората в едни общини и се облагодетелства населението на други общини.

Другата мантра, която се размахва преди избори, е административната реформа. По закон, за да съществува като самостоятелна, една община трябва да има минимум 6000 жители. Това обаче отдавна не се спазва. Има десетки общини, които нямат капацитет да управляват своята територия, защото нито имат квалифицирани експерти, нито достатъчно финанси. Има области, в които живеят по-малко жители от един район в София, Пловдив или Варна.

Всяка година държавата намалява с минимум 50 000 души, но това не довежда до по-малко администрация

Има цели общини, в които заплати получават само общинските чиновници и децентрализираните държавни структури, защото бизнес там няма, ако не се броят бакалиите.

Няма критерии за брой администрация на хиляди души население, затова  разходите за заплати на общинския персонал непрекъснато се увеличават и поглъщат над 70% от всички разходи. Типичен пример в това отношение е бюджетът на Пловдив. 

Необходима е решителна административна реформа на базата на единни обективни критерии, които да регулират автоматично количеството на администрацията на базата на населението и територията. Проблемът е кое ще е правителството, което ще се реши да проведе административна реформа и децентрализация. Именно с тях ще се доближим до европейските норми на живеене, за което мечтаят редица поколения. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Тошко

Тошко

09.08.2020 | 10:59

Г-н Константинов, ако можете обяснете как в малкото село, без промишленост и работни места ще въведем "финансова децентрализация така, че да не зависим от централната власт и общината да има някакъв бюджет.

Отговори
3 0
Георги Георгиев

Георги Георгиев

31.07.2020 | 11:09

Абсолютно съм съгласен с г-н Константинов.

Отговори
9 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?