Арх. Васил Шилев за ЕСК: Отлични карти, но недобре изиграни!
- 20:00, 18.03.2020
- 2215
- 2
Музикално-сценичните събития, пърформансите, хепънингите и всички останали прояви на духа формират големия проект Европейска столица на културата. Участниците в събитията и зрителите са тези, за които идеята за ЕСК съществува.
Подобно събитие е мощен генератор на нови идеи, структури и механизми, които организатори и участници да използват в бъдеще за доброто на града. Разбира се, архитектурата в нейния амбивалентен характер, като среда и пространство за социалния и културен живот или в нейния вид като изкуство - в резултат на сложна строителна дейност, е в основата на случващото се в Програмата на ЕСК. Има културни изяви, за които не е необходима специфична културна инфраструктура - така наречената „street art”, които заемаха голяма част от Програмата на ЕСК, но чистите форми на изкуството се правят от векове в специална изработена за тях среда.
И тук трябва да си отговорим на въпроса:
Какво трябваше да се направи за ЕСК, което като архитектурно-строителна дейност да остане за града за десетилетие,
какво се направи и как се направи?
Имаме простото уравнение: от една страна, са 20-те милиона лева, отпуснати по Решение на МС за инвестиционни проекти. От друга, са обектите, които общинската управа и кметът са решили, че трябва да се реализират и че градът има изключителна нужда от тях: Зоологическата градина с предвидени и усвоени 4 млн. лева, площад "Централен" - близо 11 млн. лв., Художествената галерия за 3.5 млн. лв. и Градската художествена галерия за 1.5 млн. лв. - предвидени, но усвоени половината.
И близо 100 хил. за: залата за временни експозиции „Капана“ на „Райко Даскалов“, за Кино „Космос“ и малко за „Тютюневия град“, за който 10 хил. са използвани и 30 000 върнати. В тези средства не влизат сумите по капиталовата програма на бюджета на Пловдив.
Какъв е резултатът в края на 2019 г., когато ЕСК беше скромно закрита (с обещанията, че тя продължава) за разлика от мегаломанското й откриване?
Какво имаме: липсва зоологическа градина и очевидно ще имаме нужда от още финансиране, за да я въведем в експлоатация. Площад "Централен" има нова настилка, фонтан и леко бутафорна колонада. Реализирана е галерията на Малката главна, но това стана на място, към което ценителите на художествения изказ не са толкова привлечени в тази напълно търговска среда. Въпреки че се казва „Капана“ и се намира срещу него, това не е същото като да си част от Капана.
Художествената галерия на ул. „Гладстон“ се оказа голямата пропусната възможност
Пловдив да блесне с нова съвременна архитектура, която да стане дори акцент на ЕСК. Нека припомним, че съвременната авангардна (в смисъл - нетрадиционна) архитектура може да изиграе ролята на ускорител в туристическия бизнес. Всички познават „Билбао ефекта“ - как една сграда - като архитектура, издигната в един западащ град, го превърна в туристическа столица. Оттогава десетки градове повтарят този пример, кога по-успешно, кога по-малко, но знаят какво и как.
А предишния кмет на Пловдив направи точно обратното: възложи проекта на „инженеринг“,
скри го от обсъждане от страна на специалистите и обществото въпреки призивите на професионалната гилдия. Когато се влага публичен ресурс в подобни строежи, се изисква публичност на действията, а именно конкурс и обсъждане. В случая бързината, с която бе реализирана галерията, съвсем не оправда изразходваните средства и неосъществения положителен ефект за града. В случая дори да имаше обсъждане, един отворен конкурс можеше да се превърне в събитие за ЕСК.
„Тютюневият град“ в Програмата на ЕСК беше залегнал като водещ проект, включен още в апликационната форма: „Проектът търси артистични механизми, с които да привлече вниманието към опазването и съхраняването на архитектурното наследство на уникалните тютюневи складове и фабрики, които още носят отминало очарование и аромат на тютюн в сърцето на града. Спецификата на проекта е свързана с облика на района - мащабното строителство, защитените културно-исторически зони и изцяло частната собственост на сградите. Развитието му залага на партньорство с местни и международни организации и артисти - за обмяна на опит и добри практики, както и за осъществяване на дискусия на европейско ниво за проблематичното културно наследство в един съвременен контекст“.
За съжаление, от всичко това се случиха някои артистични събития,
но голямата цел - ревитализацията на тази градска зона, не се случи.
Общината не намери механизъм, при който собствениците да имат интерес да инвестират в реконструкция на сгради при специфични правила, които да запазят ценното от съществуващата структура, не успя да създаде публично-частно партньорство и съвместен бизнес проект, да подпомогне информационно, логистично, документално възложителите и да създаде интерес, за да започне възстановяване на сградите и квартала.
Кино „Космос“ - най-после един организиран конкурс от Общината с победител - арх. Д. Балджиев с колектив. Дано общината се пребори с притежателя на авторските права от архитекта на сградата (!) и да съумее да го реализира.
Така че моят извод от цялата архитектурно-строителната дейност във връзка с ЕСК е: Отлични карти, но недобре изиграни!
Арх. Васил Шилев завършва архитектура през 1981 година и оттогава работи без прекъсване в Пловдив. По негови проекти са реализирани десетки жилищни сгради в Пловдив, жилищни сгради и хотели в Пампорово - „Замъците 1 и 2“, „Синия хан“ - Чепеларе, в Слънчев бряг - хотели „Тиа Мария“, „Бохеми“, „Амарис“, Вилно селище „Аркутино“, логистични центрове в Бургас, жилищни сгради в Хисаря, Батак - хотел „Сезони“ и др. Участник в няколко конкурса за Пловдив. Участва в изработването на Интегрирания план за градско развитие и възстановяване и Общинския план за развитие. Днес управлява Фирма „Ригел 99“ ООД и студио “Архитект Васил Шилев и партньори / architect VASIL SHILEV & PARTNERS”.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни