Таня Теохарова, системен психотерапевт: Не чакайте детето да "израсте" тревожността

Онлайн платформа дава знания и умения на родителите да я разпознават и овладяват

- Създател сте на платформа за депресивни състояния и тревожност. В какво се изразяват при децата?

- Много причини ме доведоха до идеята за специализирана платформа trevozhnost.com. Основната е, че според моя дългогодишен опит нелекуваната тревожност води до лоши последствия за живота. Тя може да е навсякъде - в трудните за разбиране постъпки на нашите деца, в отношенията на двойката, в зависимостите, хранителните разстройства и репродуктивните проблеми. Работила съм с много лица на тревожността в детска възраст. Ако не бъдат разпознати, животът на едно дете и на цялата семейна система се преобразява до неузнаваемост.

Родителите се въртят в омагьосан кръг

между детска градина или училище, болници и институции. Колкото повече се въртят, толкова повече се объркват около истинската същност на случващото се. Често идеята им  какъв е проблемът започва от „Аз съм лош родител“, минава през болест, за която детето е „абонирано“, и стига до убеждението за „лошото дете с поведенчески проблеми“, което има за цел да ги тормози. А истинската причина е в емоционалните процеси в семейството. Заради тях детето се чувства несигурно, незащитено, неразбрано, изплашено или твърде загрижено за родителите си. Развива тревожно състояние, което хронифицира и което семейството подкрепя, без да знае.

Мит е, че това е присъщо само на възрастните. Разликата е, че детската тревожност се проявява различно. Малките са емоционални антени за всичко около тях, не могат да обясняват чувствата си, затова ги показват през поведението. По-големите може да са наясно с емоциите и страховете си, но ги крият от родителите.

Списъкът със симптомите е дълъг, ще спомена най-честите. При по-малките се появяват трудности със съня, кошмари, изпускания по време на сън, еднообразни действия с пръсти или дрехи, неразположения на храносмилателната система, гадене, липса или свръхапетит, тикове, пристъпи на дихателната система.

В училищна възраст тревожността се проявява разнообразно през поведението - от прекалено приемливо до тотално неприемливо. Някои са много изпълнителни, послушни, необщителни, други играят ролята на „шута“ в клас, трети са избухливи, невъздържани, агресивни, провокативни.

- Какво показва Вашата практика - какво безпокои децата?

- Да се разглеждат затрудненията на едно дете извън контекста на средата, в която расте и се развива, крие риск от грешен подход.

Страховете са част от човешката същност и функцията им е да сигнализират за опасност. Затова са присъщи и за развитието на детето. Нездравословни са, ако т. нар. „нормални“ страхове (от раздяла със значим възрастен, от високо, от тъмното, от животни, от природни явления, от събития, чийто смисъл е неразбираем за детския ум, от това как се представя в образователната система) се появят в период, който не е „подходящ“. Или ако страховете са част от вътрешния свят повече от обичайното време. Тогава детето „зацикля“ в тях и развива тревожна симптоматика. В тези случаи страховете стават прекомерни. И не се израстват, както се смята.

Често децата се тревожат дали са обичани. Ако техните нужди и посланията на родителя се разминават, се появява страх дали няма да бъдат изоставени или развиват идеята, че са осиновени. Страхуват се, че родителите им може да се разведат и смятат, че те са виновни. Боят се, че с поведението си разочароват и нараняват хората, които най-много обичат - мама и татко. Трудно разпознаваем в семейството е детският страх, че на родителя може да се случи нещо фатално. Има различни вариации на страха от смъртта. Развиват фобии, които се срамуват да споделят  от страх да не бъдат отхвърлени или неразбрани. В училищна възраст се проявяват като нерационални страхове, свързани с оценяването от средата, съученици, учители. Започват да се тревожат, че са несправящи се, глупави, грозни, неспособни, странни и че всички могат да „прочетат“ в главата им.

Най-подвеждащо e, че поведението не може да бъде свързано директно с тези страхове.

- По какво да разберем, че състоянието прекрачва отвъд нормалното безпокойство?

- Тревожният човек  често отрича тревожността си,

оправдава я със ситуациите, в които е изпаднал.

Дори състоянието да прекрачва нормалното безпокойство, хората нямат критичност, защото са свикнали с него. Казват: „Такъв съм, откакто се помня“, „Не е ли обичайно човек да е напрегнат“, „Ако не съм притеснен, значи съм нечувствителен“ или „Каква ти тревожност, ще полудея“. Тревожността се превръща в начин на живот. Докато нещата не ескалират до психосоматика като панически атаки, страхове, които не могат да бъдат овладени, компулсивни поведения, неразрешими здравословни проблеми или повтарящи се модели на токсични връзки с партньори, хората нямат разбиране за случващото се.

Линията на т. нар. норма е индивидуална, но най-често това са физически симптоми, които изглеждат медицински - главоболие, замаяност, задушаване,треперене, сърцебиене, стомашни болки, чести инфекции, хронична умора. Границата може да бъде прекрачена и ако има усещане за общо неразположение и дифузно, неопределено безпокойство, напрежение, локализирано като странно усещане в тялото.

Ако говорим за детска и юношеска тревожност, хората се ориентират, че нещо не е наред, когато детето или семейството започва да изпитва страдания от различен характер. Ако детето боледува, минава време, докато родителят разбере или някой го насочи към психолог или психотерапевт.  Родителите почти винаги си дават сметка, че нещо се случва, но невинаги са готови да признаят.

- Има ли култура българинът да потърси помощ, доверява ли се на семейния терапевт?

- У нас вече има много добри специалисти. Семейният психотерапевт обаче все още не е припознат достатъчно като помагащ за затруднения от различен характер, за разлика от други държави в Европа като Германия, Австрия, Италия, Великобритания. Не се прави разлика в компетенциите на психолога, психотерапевта и психиатъра.

Това, което бавно се променя, е, че все повече хора, предимно млади, разбират значението на психологическата и психотерапевтичната помощ на някакъв етап от живота си. Все повече осъзнават, че психичното здраве е много повече от наличието или отсъствието на болест. Психичното здраве е цялостното ни психическо състояние. Касае  начина, по който се чувстваме и управляваме емоциите си, определя качеството на отношенията ни с другите и това как се справяме с трудностите.

За здравословно родителстване са необходими познания за развитието на детето и как да градим връзка с него. Платформата промотира идеята, че знанията вървят ръка за ръка с умения, които е нужно да се практикуват. Защото ние сме възрастните и от нас зависи бъдещето на децата, родителството не е лесно и никой не се ражда научен.

- Какво се случва, когато тревожното дете стане тревожен възрастен?

- Има много възможни последствия. Макар и те да имат относително предвидими общи характеристики, нито един човек не израства в една и съща семейна или социална среда,  има и своя генетична предразположеност. И все пак тревожният възрастен като цяло има влошено качество на живот и живее с усещането, че има разминаване между капацитета и това, което постига. Така е, защото тревожността не му позволява да бъде себе си, да има добра себеоценка, да се разграничава от мнението на околните.

Той е колеблив, нерешителен, повече мисли, отколкото действа.

Стои в собствения си капан на невъзможност за себереализация

Смята състоянието си за нормално, не разпознава потребностите си. Често изгражда живота си около чужди потребности, като или не намира партньор, или влиза в неподходящи, нараняващи връзки, които в крайния им вариант могат да са силно зависими.

Тревожните хора дълго отлагат да станат родители или защото се притесняват как ще се справят, или от страх, че могат да наранят детето си, както те са били наранявани в детството. Ако създадат дете, обикновено го отглеждат по тревожен начин и без да искат, предават тревожността. Става омагьосан трансгенерационен кръг и тревожността се предава от поколение на поколение.

- Как ще помогне платформата?

- Най-добрият път е да сме по-информирани и по-осъзнати. Затова се фокусираме върху обучителна дейност, семинари и достъпни статии, индивидуални и семейни консултации. Платформата дава насоки как близкият човек да окаже подкрепа. Разчупва стигмата за състоянията на психиката като нещо срамно. Помага на родители да разберат, че децата могат да преминават през тревожни епизоди, за да търсят нестандартни обяснения извън „детето е лигаво, невъзпитано, проблемно“ и диагнози като „хиперактивност с дефицит на вниманието, дислексия“. Залогът е висок - здравето и бъдещето на децата ни. Психичното здраве определя нашия живот, вярвам в това като човек и професионалист.

 -----------------

Таня Теохарова е системен психотерапевт с над 20 г. консултативен и терапевтичен опит. Член на Българската асоциация по фамилна терапия.

Има магистърска степен от СУ "Св. Климент Охридски". Обучавала се е в НБУ и Института по фамилна терапия - за системен фамилен и брачен психотерапевт по програма, отговаряща на стандартите на Европейската и Българската асоциация по фамилна терапия. Работила е като училищен психолог и семеен консултант към Центъра за превенция и социална адаптация в Пловдив.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?