Следвайте ни

Свилен от "Остава": Стига мрънкане, излизам да свиря на улицата

В Пловдив е маняна, там залюбих жена си, признава музикантът пред "Марица"

viber icon

Свилен Ноев е едно от емблематичните лица на българската сцена през последните 25 години. Фронтменът на „Остава“ не се нуждае от допълнителна визитка извън музиката му, която е достатъчно популярна. Артистът беше безкрайно откровен пред „Марица“ в интервю за целия ни объркан през последните месеци свят.

-       Свилен, какво прави един музикант по време на пандемията?

-       Засега сме в момент на събиране на групата. Всеки идва отнякъде. Разбрали сме се да пуснем нова песен в края на месеца, началото на юни. Няма точна дата. Едно парче е почти готово. Иначе аз ...Свиря си. В началото бях много депресиран. Тази асоциализация ти бърка в мозъка, откачаш малко. Имах един период в средната част на пандемията, в която нищо не правих! Вечер се събираме, вечеряме, говорим глупости. През деня нищо не правиш! Но откакто се пооправи времето, започнах да пиша текстове, да си събирам идеите. Сериозно обмислям вариант да стана уличен музикант. Ще пробвам тук някъде (б.а. интервюто е в едно от кафенетата пред НДК).

-       А! Къде?

-       Искам да взема от общината разрешение . Щото съм ги гледал тези симпатяги уличните музиканти, полицаите постоянно ги гонят. Пък аз нямам работа, а имам много енергия. Какво да правя!

Вариант цяла група да свири пред 30 процента публика от капацитета е лош финансово. Трябва да свирим почти без пари. Има наеми, всякакви разходи.

-       На практика същите разходи, а приходи намалени?

-       Точно, 70 процента надолу. Не знам дали има смисъл. Трябва да се сметне. Ако падне броят на заразените и увеличат капацитета – ще има смисъл. Иначе така го мисля – „one man show“.

-       Ето, покана за Античния театър в Пловдив – 4500 места, 1500 зрители, ще излезе сметката..

-       Там до, но тук в София свирим на няколко места. Едното например е за 450 души! При 150 зрители – смях! Разходите са много, всеки си мисли, че концертът става ей така. Но са адски много пари – озвучители, техники, доста неща.

Но поне времето се оправи, да ни светнат душичките.

-       Текстовете, които мислиш, да не са станали по-депресарски от това положение?

-       Аз никога не съм пял весели неща. Работя сега, че много ме мързеше, имах отлив на енергия. Сега мисля и се надявам да станат хубави текстове. Да може цялото това време да е имало смисъл. Иначе ще е едно загубено време за всички нас.

-       Новото парче сега ли го измислихте?

-       Не, то е записано, почти готово. Мислехме да го пуснем началото на април. Щяхме да го довършим в края на март, трябваха ни 1-2 дни работа. Но стана това, всичко затвори и се изпокрихме.

-       Ясно ли е кога отварят студията?

-       Не, дано е скоро. Ако трябва, ще влизаме по един човек да записва, за да няма опасност от заразяване.

-       Как се казва парчето и за какво се пее?

-       „Гений“. То е на нашия китарист Жоро. Ще го чуете, не разказвам предварително. Иначе с с Михаела Филева имаме едно парче „Хронометър“, сега записахме live video. Аз от моя таван, тя от нейния дом. Ще го пуснем днес, утре.

 Моята съпруга Невена, която направи клиповете към самостоятелния албум, реши, че ще  монтира видео от пандемията към едно от песните. Като няма какво да прави!

-       От дома?

-       Миналата седмица ходихме на вилата и снима сина, който участва в клипове – и моите, и „Океан“ на „Остава“.

-       Значи се самоопровергаваш – не е минало ей така времето в тези месеци?

-       Не. Аз знам, че като бездействаш, след време идва енергия, преработваш го и може да произлезе нещо красиво.

-       Как се оправя финансово един музикант?

-       Голямата част от хората в нашата сфера работят и други неща. И аз съм работил, просто в момента нищо друго не правя. А и музика няма (смее се) .Общо взето се оправяме с кредитни карти. Много пъти съм го казвал – колкото и да си мислим, че сме големи гъзари, че сме известни артисти, в един момент кредитната ти карта като свърши, трябва да мислиш кризисен вариант. В моя случай е уличен музикант, нещо ..Ето, Иво Димчев правеше концерти по апартаменти. Нещо ще трябва да мисля, за да си храня семейството.

-       Е, уличен музикант си е супер. Веднага се сещам за Заз, която тръгна от тези невероятни улици на Монмартър?

-       Еее, тя стана световна! Дай боже! Жестока е, но тя много напредна (смее се).

-       Пътят поне е очертан?

-       Надявам се с топлото време заразата да намалее и да може да правим концерти. Дори и по-малки, но да си струват.

-       Това на концерт не си го представям – разстояние от 1,5 метра, постоянна дезинфекция..В един момент ще искам да си танцувам и..

-       И аз не си го представям много. Но проблемът е, че нито едно заведение още прави концерти. Ние искахме да правим през май онлайн концерт, но като се пооправи времето, решихме, че ще може да е пред публика. Уви, още никой не прави концерти. Артистът има нужда да се показва, не само да си седи у дома, да дрънка и да реве колко е нещастен. Трябва си този контакт.

 А онлайн концертът...Направихме през март, беше много добре, но трябва да си настроиш мозъка, че няма да ти пляскат. Те си седят по домовете, кефят се, пляскат. Странно е!

-       Колко души ви гледаха?

-       Още не сме го спрели. Дотук 75 000 души.

-       А колко платиха?

-       350 билета, нещо такова.

-       Това е смешно, защо българинът не цени труда на любимия артист?

-       Ние бяхме втори след Д2, може би хората не бяха свикнали. Но ако продължи да има онлайн концерти, трябва всички да са платени. Ние сме много симпатични, хората ни познават по улицата, но нямаме никаква средства..картите са

-       Картите отиват към нула?

-       Направо към минус безкрай. Трябва да се работи.

-       Е, ще цитирам Роби Янакиев, директорът на театър „Възраждане“, където успяха да продадат 1300 билета при 5000 гледания онлайн на постановката „Ало, ало“. Не мога да повярвам, че интелигентна публика като вашата..

-       Това с театъра наистина е страхотно, не мога да повярвам.. Виж, има едни 5 минути, в които концертът започва, а ти трябва да си регистрираш кредитната карта, да попълниш данни, скрит код, мейл, да потвърдят. Може би хората ги домързява. Друг вариант е с СМС-и като някои колеги. Не знам..

От друга страна трябва да сме подготвени, че зимата може да е същото. Много ми се иска музикантите да сме по-позитивно настроени, да правим нови песни, а не да мрънкаме. И аз съм страшно мрънкало. Особено вкъщи, моята жена казва, че няма такъв мрънкалник като мен. Но то всеки иска да си го изкара. Малко ми е тъжно , че всякакви артисти и музиканти обикалят телевизии и мрънкат, че няма пари. То наистина няма. Но трябва да се намери някакъв вариант.

-       Стискаме палци!

-       Дано! А и ние сме бедна държава, не сме Германия. Там щяхме да сме по-добре, но преди това щяха да ни взимат 40 процента данъци. Тогава щяхме да викаме „Баси данъците“.

-       В предварителен разговор призна, че нещо си проспал тези мерки за подпомагане на свободните артисти?

-       Да, вчера една приятелка ми ги прати. Докато видя какво става, то се оказа, че срокът е минал преди 3 дни. Нищо де, има втора вълна, ще пробвам. Но не съм сигурен, че това ще ни спаси. Просто трябва да има начин да се прави изкуство пред хора. Ще го видим какъв е. Ако има много болни, ще си седим вкъщи.

-       Онлайн е някакво решение, но може би въпрос на поколения възпитание, че трябва човек да си плаща?

-       Като гледам световните звезди, никой не прави още онлайн концерти, за да печели. Или се прави благотворително, или имиджово. Пост Малоун събра 3 милиона долара с кавъри на Нирвана, но за организацията, която търси ваксина за коронавируса. Много добре! Пускат и фестивали като Лолапалуза и Гластънбъри, които ги няма в Youtube. Не са безплатни. Това идва да покаже, че световните музиканти не се хранят с онлайн концерти. Колдплей, Роби Уилямс – просто си правят кефа.

-       Гледах супер шоу от къщата на Роби, забиваше различни парчета по желание на зрителите.

-       Жесток, жесток, човек!

-       Готов ли си да застанеш пред камерата и някой да ти каже "Изпей „Шоколад“. Или някое чуждо парче, както го направи Роби?

-       Е, той и Крис Мартин пя Синатра, какво ли не. Готов съм, разбира се, аз съм мислел да го правя. Не съм сигурен в това топло време дали някой го вълнува. Хората вече искат на планина, на море. Вчера карахме в парка колелета с моя син. Адски претъпкано! По принцип парковете в София не са така, но това адско напрежение в главите на хората ..Всички искат да са свободни, колкото и странно да звучи.

-       Ти вярваш ли в COVID-19, че мнозина го смятат за мит, заговор..

-       Е, как да не вярвам! Това е много страшно нещо. Спазвам, два месеца бяхме в къщи. Ние, големите много изперкваме, а моят син не каза дума. Всеки ден учеше онлайн. Един ден се видя с братовчедката и понеже нямаше как да си играят, той се разплака като бебе. Тогава си казах, тази асоциализация какво прави с тези деца, тя ги смазва! Той искаше просто да си поиграят. Но няма как!

-       Децата май най-тежко го приеха, поне при мен..

-       Ние като възрастни си го изкарваме. Като ти е тъжно, ще викаш, ще ревеш, ще се натряскаш, ще звъннеш на приятел, ще го напсуваш. Дечицата не го разбират, обърква им мозъчетата.

-       Значи си ОК с мерките?

-       Браво, че България е с ниски нива на заболели. Представи си, че беше като в Италия или Испания. Всички , които мрънкат, сега щяха да седят в къщи като мишки. Трябва да се пазим. Не може в Америка да умират по 1000 души на ден, а ние да викаме , че е измишльотина. Еми не е!

-       Как оценяваш щаба срещу епидемията на ген. Венцислав Мутафчийски и политиците?

-       Всички лекари са ми много сладки. И професор Мутафчийски, и професор Кантарджиев. И Мангъров, и Костов. Политиците отдавна не ги гледам. Смешни са ми. Хората на изкуството не ги приемаме сериозно, защото те не го правят с нас. Смятат ни за някакви, които правят нещо там някъде. Питали са ме преди за политик, винаги съм казвал: „Ще ти кажа за него, когато той каже: „Знам група „Остава“, слушал съм ги". Тогава ще се поинтересувам от него. Ние сме просто някакви хора. Но ние сме популярни в други среди . Трябва да внимават, че след година някой ще трябва да им пълни митингите, а те не се пълнят с говорене. Пълнят се с музика.

-       Ще свирите ли по митинги?

-       Много рядко го правим с „Остава“. Пазим се. Преди сме участвали доста да агитираме младите да гласуват. Това е важно. 2001 г. бяхме мнооооого млади и свирихме в подкрепа на Царя. С доста съвременни артисти тогава обикаляхме. Ние бяхме толкова млади, че не знаехме какво правим. Просто искахме да обикаляме страната и да си свирим песните. А и Симеон не беше компроментиран, младите го харесваха.

-       Имате ли политически сила, за която не бихте свирили за нищо на света?

-       ДА! 100 процента. Те много партии не са ни и предлагали. Не мисля, че БСП някога ще ни звъннат. Нашата публика е градска интелигенция. Претенциозна. По-скоро е ориентирана към десните.

-       Значи не мога да пропусна любим въпрос – какви са бъдещите ви творчески планове? Само излизане на улицата?

-       Много сериозна го мисля. Тя моята съпруга ми се подиграва. Аз не искам да съм някакъв , който ще излезе без разрешение и ще го приберат полицаите. Ако пък е толкова против закона, ще си свиря у дома. Имам чувството, че колкото по-окаян изглеждаш , толкова по-малко те закачат. Все пак гледам да съм облечен прилежно, ще го видим този момент. Лятото е момент уличното изкуство да гръмне. И в морето, и в големите градове.

-       Точно това щях да питам – няма ли да е по-добре да прескочиш до къмпинг Смокиня, Градина, където и да е?

-       Разбира се! Трябва да се помисли много сериозно. Ако не пречиш на хората, ако не ги заплашваш със зараза, защо не! Кеф!

-       Така и ти си седиш на бара в „Градина“, например, пиеш си. И топ – появява се Свилен и забива. Аз бих се изкефил?

-       Аз си репетирам сам, откакто почна цялото това нещо. Добивам смелост. Правил съм концерти сам, но е различно. Има винаги двама колеги до мен. С „Остава“ е още по-лесно.

-       Да ви кажа, излизайте на улицата и свирете, че преди работих на „Витошка“, над Обредния дом. Появяваха се при хубаво време двама улични музиканти! Трагедия, човек! Аз пея по-добре, дето не мога да пея..

-       Между другото, знам, че в някои държави има категоризация на улични музиканти. Добър си, професионалист си, свириш по централните улици и метрото, където има много хора и ще изкараш хубави пари. Не ставаш, свириш по-крайните квартали, където вероятно ще те изгонят с бой. И аз срещам улични музиканти, ужас! 20 години ги срещам около НДК, не се научиха да свирят. Има и жестоки типове, като едни младежи, които свиреха популярни класически неща по „Витошка“. Събираха по 300 човека сигурно! Няма ги вече, вероятно заминаха да учат музика някъде на Запад.

-       Не може да не завършим с Пловдив, какво е първото нещо, което ти идва на ум, като спомена този град?

-       Капана, клубовете, 20 години пея в Пловдив. Обожавам уикендите в Пловдив. Имам страшно близки хора там. Там с моята жена се залюбихме, общо взето.

-       Сериозно! Тя от Пловдив ли е?

-       Не, от София, но беше там по работа. И адски много близки хора имам там . Много обичам да свиря в Пловдив, защото публиката там е адски готина. Много гореща! Обича емоционални хора, пък ние сме си такива. И като правиш емоционална музика, ти се отвръща. Античният театър е едно то най-хубавите места, в които съм свирил някога. Има невероятна енергия. Не може да се обясни!

Щях да забравя „Хилс от рок“. Свирихме преди „Гарбидж“ пред може би 30, 40 хиляди зрители! Велико!

-       „Гарбидж“ пичове ли са, не може да не попитам?

-       Не се видяхме с тях. Но са пичове. Подгрявахме ги на един фестивал в Румъния и тогава говорихме. Казаха: „България, уау, мистерията на българските гласове“.

-       Знаят ни? Странно?

-       Е, Европа е една въшка!! Знаем се.

-       Обичаш да си в Пловдив, музиканти ли са твоите приятели там?

-       Много обичам! Приятели имам много – музиканти, собственици на клубове, художници, писатели, всякакви хора на изкуството. Жестоки хора! Те живеят по-леко от столицата. Тук сме по-напрегнати, всичко да има срокове, на всяка цена. Там е „маняна“. Мисля да пробвам и там да ида да посвиря, поне ще се видя приятелите. Е, до Габрово, разбира се!

-       Твоят роден град!

-       Велик град! Много ми е мъчно, че не съм ходил отдавна. Но ще отида. Да видя майка, че сега само по телефона.

-       Жива и здрава, там беше първият случай, но като че ли се успокои обстановката?

-       Много се пазят хората! И в София като се разминаваме с тротинетка или пеша, всеки се обръща, пази се. Никой не иска да лежи по болниците 2 седмици или..Има риск да си заминеш. Кашляш или не кашляш! Ми ако е паднала имунната система от това лежане два месеца! Да те бухат там по главата с някакви неща. Ужас! Уж сме здрави, ама.

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?