Режисьорът Благой Бойчев: Драматизмът в „Калуня-Каля“ е като в древногръцка трагедия

Романът на Георги Божинов ме впечатли със своята различност, сочност и живост. Претворихме го в пиеса, в която участват и талантливи пловдивски актьори. 

Родопският драматичен театър в Смолян навлезе силно в театралния живот на България с постановката „Калуня-Каля“, чиято премиера се състоя през ноември 2019 година. Сега трупата официално обяви и дата за гостуване в Пловдив - пиесата ще се играе на 28 февруари в Народно читалище „Христо Ботев“.

Това е първо поставяне на романа на Георги Божинов в театрална форма, а дръзката идея е на младия режисьор Благой Бойчев. Историята на българите-мохамедани по време на Априлското въстание и след него е разказана от трупата на смолянския театър, като в ролята на богатия ага Калуньо влиза Делян Илиев. Партнират му Васил Читанов, Божана Мановска, Джована Галиарди, Борис Хаджийски, Асен Левов, Гергана Либова, Никола Орешков и Румен Бечев. В пиесата е включен и гласът на Руси Чанев.

Малко преди гостуването на града под тепетата разговаряме с режисьора на постановката Благой Бойчев.

- Г-н Бойчев, с какво ви впечатли романът на Георги Божинов, за да го претворите за сцена?

- Романът ми попадна случайно. Още докато го четох, си дадох сметка, че никога не съм чел подобна творба. От сюжета до езика - всичко беше толкова различно, сочно и живо, все едно очевидец е записвал много бързо на коляно това, което му се е случвало в момента. Неслучайно и писатели, и критици, и читатели го обявиха за шедьовър. Това е дълбоко изстрадан роман.

Не е тайна, че Георги Божинов е претърпял гонения заради своята работа като писател и журналист. Не само той, но и неговото семейство, което прави още по-жестоко страданието му. На всичкото отгоре е бил преследван заради това, че е изказал една истина. Застанал е на страната на правдата и е бил подгонен от комунистическата власт. Можем ли да си представим какво е преживял? В днешно време изпадаме в гняв и депресии само защото някой е написал „хейтърски“ коментар под пост във Facebook. А Георги Божинов е трябвало да търпи лишения, семейството му да страда, да бъде цензуриран и ограничен в публикациите си само защото е казал някои неприятни за тогавашната власт истини. В такова състояние на духа е писал "Калуня-Каля". Затова и романът притежава толкова силен драматичен заряд, че смело го сравнявам с древногръцките трагедии. По тази причина и желанието да го поставя на сцена се появи спонтанно и някак напълно естествено.

- Вие сте първият режисьор, който  решава да постави творбата на родна сцена. Защо според вас досега никой режисьор не се е осмелил да се докосне до нея?

- Не мисля, че става въпрос за смелост. Може би съм изкарал късмет, че изпреварих други режисьори в поставянето на спектакъла. И ако директорът Румен Бечев не беше рискувал да приюти спектакъла в Родопския драматичен театър, този въпрос щяхте да го зададете на друг режисьор.

- Когато излиза през 1988 година, романът „Калуня-Каля“ не достига до читателите. Може би заради преломното време, а може би и някои от властта не са искали да достигне. Едва през 2014-а, когато е преоткрит и преиздаден от ИК "Хермес", се превръща в шедьовър. Това ли е съдбата на смелите писатели?

- Това е съдбата на честните! Пък и не знам какво означава да си смел. Може да си смел, за да убиеш, откраднеш или излъжеш. За тези неща сигурно пак се иска някаква смелост. Ала аз приемам смелостта само ако е свързана с честността. Да, Георги Божинов е бил смел да каже истината. Иначе романът е бил шедьовър и през 1988, и през 2014-та. Просто малко по-късно е попаднал на хора, които са успели да оценят неговата честност.  

- Има критици, които осъждат романа като манипулативен и пропаганден.

- Има критици за всичко. Ето, аз съм критик на критиците. Ако могат, нека те напишат нещо по-добро. Не ми се обсъждат тези определения. За мен са глупави!

- Родопският драматичен театър е с богати традиции. Връзката му с планината ли беше обаче основната причина, за да поставите там пиесата си?

- Не. Избрах този театър, защото директорът Румен Бечев беше единственият, който прояви интерес към този проект. Иначе планината, Смолян, хората в града, въздухът и прекрасните залези и хладните вечери в компанията на невероятната млада трупа на театъра - това са всички бонуси, на които се радвах впоследствие.

- Трудна задача ли е за един млад режисьор да постави толкова тежък текст? 

- Да, трудно е. Ала заслугата не е само моя. По всяко едно направление работих с хора, специалисти в тяхната област, които ми бяха не просто помощници, а и съмишленици и дори съавтори. Няма как да не ги спомена. По драматизацията на текста работихме с Цвета Ерменкова близо две години и половина. Минахме през няколко варианта. Прекрасната и функционална сценография пък е работа на Мирела Василева. За изключително важната част по движенческия модус и пластиката  разчитах на гениалната работа на Стефания Георгиева. Радвах се и на подкрепата и професионализма на Делян Илиев, който играе Калуньо. Няма да пропусна и целия актьорски състав. Невероятни са! С такива качествени творци лесно се удържа напрежението от тежкия текст.

- Как изглежда Априлското въстание през погледа на Благой Бойчев?

- За мен това е въстание против неправдата. Не против турците, както се опитват да ни втълпят някои националистически и комунистически функционери, а против неправдата. По-точно не е въстание против, а за правдата. За свободата! Впечатлява ме склонността на някои хора да приемат неправдата само защото е от „свои“. Нещо от сорта на „те може да лъжат и убиват, ама нали не са турци“. Убеден съм, че и самите участници в Априлското въстание са били готови на саможертва тъкмо заради правдата, свободата и вярата, а не заради омраза и страх от „чуждите“. Това последното всъщност ни го предлага оглупелият национализъм на 21-ви век.

- В пиесата има и голямо пловдивско участие - младите актьори Джована Галиарди, Никола Орешков и Борис Хаджийски. Оправдаха ли очакванията?

- Всъщност надминаха моите очаквания. Прекрасни артисти! Бих искал пак да работя с тях. Наистина съм щастлив, че се запознах точно с тях. Имат огромен потенциал и талант и публиката не трябва да изпуска да ги гледа.

 

Благой Бойчев е роден в Шумен, но израства във Варна. Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Пламен Марков. След това завършва и средновековна философия в Софийски университет “Климент Охридски” - магистърска степен, и чак тогава се насочва към режисурата. От 2009-а до 2011-а е част от трупата на Модерен театър с художествен ръководител Ивайло Христов. Той е част и от колектива, кой-то създава една от първите независими театрални компании - театър “Реплика”. Те са и една от първите компании, които се занимават с документален и социален театър. Играл е в “Истории от старата България”, “Квартет за двама”, “Ричард III”, “Белградска трилогия”, “Лоши деца” и други.Пиеси, които е режисирал лично, са “Лоши деца”, “Калуня-Каля”, “Шошана”, “Задочни репортажи - Одисеята” и “Апетит”. През 2017 година е номиниран за ИКАР за поддържаща мъжка роля за постановката на хасковския театър “Хеда Габлер”. По драматургията на романа “Калуня-Каля” работи повече от две години.

Фотографии: Михаил Хубчев

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?