Проф. Чипев: Малкият бизнес ще живне най-бързо след кризата

От тютюнопроизводителка можете да направите камериерка, но е невъзможно камериерката от хотела да я върнете пак на нивата с тютюна, твърди в интервю за "Марица" професорът по икономика Пламен Чипев.

 

- Проф. Чипев, във валутен борд сме и не можем да използваме девалвирането на лева като инструмент в кризата. Ниският държавен дълг ли е това, което може да помогне?

- Точно така - ниският дълг позволява да теглим заем в такова време. Министър Горанов прогнозира, че недостигът в бюджета ще е около 4,2 милиарда. Но после вдигна тавана до 10 милиарда при най-негативния сценарий. Ние, като икономисти, задаваме въпроса защо се опира на най-негативния сценарий? Човек, като планира почивката си през лятото, прави поне три варианта и избира средния. В същото време правителството в момента е с вързани ръце, защото е в извънредно положение и всяка прогноза е риск. Това, че сме във валутен борд, ни вързва ръцете с един от най-работещите в подобни кризи инструменти - да девалвираме свободно валутата си. При предишната криза Литва, Латвия мисля, че дори Полша, девалвираха националните си валути и така поеха удара.

А Гърция, която бе в еврозоната, не можа да направи това и потъна. Това беше трагедия, но Гърция беше изчерпала възможностите си за нови заеми.

При нас нещата със заемите не са страшни

В момента правителството много се гордее с кредитния рейтинг и аз мисля, че бърза да вземе тези 4,2 милиарда и ще направи всичко възможно да ги получи сега при добри лихви, защото до края на годината те ще скочат.

- Малкият бизнес се оплаква, че мерките за подпомагане от страна на правителството не му помагат.

- При него винаги е най-тежко. Човек, ако има 5-6 работници, е трудно да прави тези сложни тънки сметки - да ги държи 3 месеца, без да работят, пък те да получават социални осигуровки. Не му е изгодно. Затова ги уволнява, но тогава не получава никаква помощ. Едрият производител казва - имам 100 работници и ще ги запазя, защото после ще се върнат на своето място. Той може да се възползва от подобна мярка.

Има възможност за развитие на най-малкия и средния бизнес. Те винаги страдат най-много, но и са най-гъвкави. Да не забравяме, че тези, които произвеждат храни, и тези, които ги продават - те работят. На ниски обороти, но работят. И цените на някои храни са се вдигнали с 10%. Това, от една страна, е негативно, защото възмущава хората. Магазинчетата със стъклени прозорчета в София са отворени и работят. Не е решение, но все пак е нещо. Оцеляване!

- Големите производители имат финансов буфер да поемат големите разходи в ситуация на липсващи приходи. Един фризьорски салон обаче как ще оцелее в кризата?

- Такъв обект вероятно няма парични резерви, но той има да плаща само един наем. Ако успеят да го освободят от него, той ще продължи да съществува. Съседката ми е фризьорка и обясни това ​- да ми падне наемът за месеците на кризата, пък после ще взема един безлихвен заем от 1500 лева от банката и ще го върна постепенно за година-две. 

- Туризмът, който бе мантрата за развитието ни от 30 години, изведнъж рухна. Какво е бъдещето на този бранш?

- Този е глобален туризъм, при който от единия край на света идват работници за него, а от другия - клиенти, оттам идват и храните. Оборудването за нашите хотели пак идва от западните страни. Всичко това показва един тотално откъснат от страната отрасъл. Той физически е позициониран тук, но е част от някаква глобална система.

И при най-малкото сътресение туризмът рухва

Един взрив на летището, и хората спират да ходят на това място. Министър Горанов показа разчетите си за приходи и разходи. Оттам идва дефицитът -туризмът носи 7-8% от БВП и когато той не работи, сметките на министъра не излизат. Този отрасъл трябва да мине в някакъв по-микро вариант, като в Гърция. Собственикът те посреща, хотелът е малък, ресторантът е малък, храната е местна, алкохолът е местен. Трябва ни не глобален, а регионален туризъм. Това, което ние правим, го прави и цяла Европа. Огромна част на хората, които онзи ден се връщат оттам, са съкратени точно от техния туризъм. Това е глобален и европейски проблем. Опасявам се, че не виждам бъдещето на нашия туризъм в сегашния му вид. Страхувам се да изричам апокалиптични прогнози, но тези хиляди чартърни полети до летищата ни, този поток от хора - не виждам това да се възстанови, дори само заради страха от връщането на тази зараза.

- Кой друг отрасъл е под голяма заплаха?

- Международният транспорт. Правят коридори, някакви зелени линии, но това е тежко. Стягаме летище за паркинг за тежкотоварни автомобили. А ние

години наред пренебрегвахме железницата. 

А дори в момента тя върши социалната си функция. От София до Пловдив тя обаче се движи по-бавно от автобуса! Откъде накъде? Тези неща можеше да се решат, а това не стана. И сега ще го правим по още по-труден начин. 

- Кризите започват от чисто икономически причини - раздуване на някакъв балон. Тази тръгна от биологическа причина, която спря производствата. По-лесно ли ще се излекуваме, или напротив? 

- Тази криза сега е изненадваща за всички икономически агенти, защото последните месеци имаше рекордни ръстове на цените на акциите в Dow Jones и в Европа. Всички знаехме, че това ще се случи, но смятахме, че ще стане в края на годината. Но то не беше толкова заради рекордното задължение в страни като Италия и Ирландия, а заради самата ситуация с нулевите лихви. Банките бяха препълнени с ликвидност и това доведе до натискане на икономиката надолу, защото не можем да функционираме с лихвени проценти от нула процента. Ударът, който дойде от Китай, беше огромен, защото блокира веригите на доставки. 

- И се оказа, че световната икономика е заложила на един производствен кон ​- Китай. И щом той излезе от релсите - всички потънаха.

- Точно така! И то не е, защото ние не сме го забелязали. През всичките последни 20 години се възприе идеята на

глобалната икономика, която извърши икономическото райониране в рамките на целия свят.

Понеже Китай и сега е с най-ниските производствени разходи, стана лидер. Тази деиндустриализация доведе дотук. Изведнъж се установи, че ние нямаме медицински апарати, нямаме маски, нямаме средства за защита и лекарства. Оказа се, че българската икономика може да се пребори с това. Но защо стана възможно това? Защото нарасна невероятно много потреблението и стана възможно цената да се вдигне на нива, за които преди не можеше дори да се говори. Първите разговори за маските бяха, че са стрували по 3-5 стотинки, а сега чухме, че са щастливи на 2-3 лева да ги намерят. Световната производствена верига може да се скъса и да се намери място за национални производители, но това ще бъде на друго ниво. За да се съкратят тези вериги, западните страни трябва да осъзнаят, че те може да се променят, но това ще струва определен​и разходи.

- Дори да опита да се реиндустриализира, Западът има поколение, което не знае какво е да работиш в завод. Как си представяте съвременните италианки да седнат пак зад шевните машини и да шият маски или дрехи в бъдещето?

- Аз винаги съм казвал: от тютюнопроизводителка можете да направите камериерка, но е невъзможно камериерката от хотела да я върнете пак на нивата с тютюна. Този процес е еднопосочен. Възстановяването на производството в регионален или даже в континентален мащаб е голямо предизвикателство.

Европа има шанс,

защото източната <210> част е по-слаборазвита и може да поеме индустриалното производство. Но това е пълно с подводни камъни.

- Защо производството на важни здравни продукти, като маски, защитни облекла и респиратори, не се поеме от държавата, която да го изкупува, трупа в резерв и подменя, след като мине срокът му на годност, вместо да го чакаме от Китай?

- Абсолютно съм съгласен с това. Онзи ден имаше изказване на Еманюел Макрон - точно това каза. Здравеопазването е част от държавната сигурност и няма как да се правим на велики либерали. Вижте интервюто на проф. Чирков, който обясни, че заради други отрасли на медицината инфекциозните отделения бяха поставени на колене, заплатите бяха държани ниски, загубиха специалисти. В Белгия стана страхотен скандал с маските за защита. Бракували 5 милиона маски, защото им минал срокът на годност, а не попълнили резерва с нови.

ВИЗИТКА

Пламен Д. Чипев е професор по икономика в ПУ „П. Хилендарски“ и в Инс­титута за икономически изследвания (ИИИ) на БАН. Интере­сите му са в областта на Теория на фирмата, приватизацията, корпоративното управление и др. Като изследовател в БАН ръководи и участва в няколко национални и междуна­родни изследвания. Участвал е във всички сесии на Кръглата маса по корпоративно управление на страните от Югоизточ­на Европа (2001-2006 г.). През 2008 г. е Fulbright гост-лектор в Универси­тета на Мисури - Канзас Сити (UMKC), САЩ. Има над 90 научни публикации на български и английски език. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
КИТАЙЦИТЕ ГНУСНИ

КИТАЙЦИТЕ ГНУСНИ

10.04.2020 | 15:31

ДА ПЛАТЯТ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ СКЪПО ЗА ЖЕРТВИТЕ И СРИНАТИТЕ ЖИВОТИ! Или ВОЙНА!

Отговори
0 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?