Проф. Иво Петров пред "Марица": Още слушам рок, докато оперирам, почнах с $12 заплата

Да направиш интервю с професор Иво Петров, е много трудна задача. Не че светилото е недостъпен. Напротив! С охота прави среща в болницата. Но спешни случаи отлагат разговора отново и отново. Наистина спешни случаи на инфаркти, инсулти... Опитна сестра, видяла какво ли не, се кръсти, тъй като пациент с огромен тромб е оцелял по чудо. Имал късмет да попадне на професор Петров и късмет тромбът дни наред да не достигне до фатално място. „Няма обяснение, чудо е“, разговаря сестрата с един от лекарите.

След операцията влизам в кабинета на професора. Скромен, в един фургон зад болницата. За 30 минути мобилният и вътрешният телефон не спират да звънят. Нов спешен случай, и нов, и нов. Колеги търсят съвети, междувременно други идват за подпис на документи. При професор Иво Петров буквално няма и секунда почивка. Но разговорът е повече от интересен.


-  Професор Петров, прочетох, че първата ви заплата е 12 долара на месец като стажант, а сега ръководите тази наистина впечатляваща болница?

-  Между двете няма връзка. Аз не се занимавам за пари. Или по-точно – не само за пари. Акцентът не са заплати, приходи.

 Между другото, покрай тези кризи често си коментираме с приятели, че парите на са най-добрият начин за оценка на приноса на един човек към обществото и по тази причина най-вероятно постепенно ще отмрат. Може би ние няма да сме живи, но това ще се случи.

Разпределението на парите не е справедливо. Не само в световен мащаб  между олигарси и обикновени хора

 Дори в една институция понякога се получава така. 

Но в интерес на истината тази изключително ниска заплата ме мотивира да се развивам. Всяко зло за добра. Тя ме мотивира да отида другаде. По онова време ми минаваше през главата да емигрирам. В края на 90-те години беше трудно и го правеха всякакви хора от различни професии. Мина ми през ума да остана в Буенос Айрес. Институтът, в който специализирах – Фавалоро, беше един от най-добрите кардиологични в света, а и сега е такъв. Но точно тази ниска заплата ме накара да отида на едно място, където получих ноу хауто. Тук нямаше кой да ми го даде. Със сигурност, ако бях останал само в България, едва ли щях да постигна всичко това. Но при мен има и момент, че Аржентина е родината на баща ми, има двойна стойност. Тя е моята втора родина и ми даде много като обучение в медицината. И ме срещна с моите роднини, роднините на татко, лека му пръст. 

- Разкажете за тях?

-  Имам трима братовчеди. Правилно е да се каже, че са наследници на българи.

- С българска фамилия ли са?

-  Да, Петров. Този, с когото съм най-близък, се казва Хуан Карлос Петров. Завърши българска филология, беше 5-6 години тук. Някъде 60-те години. Неговите родители дори имаха намерение да се върнат в България. Но знаете за какви времена става дума. България не беше привлекателно място за живеене покрай изкривяването на социалистическа идея. Всъщност, чичо ми Георги е роден в България, а леля ми Донка се ражда в Аржентина.  Сега Хуан Карлос е пенсионер, иначе семейството правеше сладолед в почти промишлени количества, също така и пуловери. Това им бяха основните занимания. Вървяха много добре. Но Аржентина постоянно се  лута в едни кризи, точно като нас.

- Точно щях да питам не сме ли много еднакви с Аржентина – супер талантливи хора и лутаща се държава?

- Страшно си приличаме и като манталитет, и като държава. Отношенията между хората за близки, топъл народ са. Точно като нас. Те са много особена смес от италианци, испанци, немци, поляци, руснаци, българи. 88 процента са европейци. Интересна нация, която е взела от доста европейски народи по нещичко. Затова изкуство, култура, храна са толкова разнообразни, привлекателни, че много трудно е човек да не остане. Буенос Айрес е един от най-красивите градове на света!

- Вие как устояхте?

- Попаднах на поредната криза в Аржентина. Второ, заминах с твърдия оптимизъм, че нещата в България ще се нормализират, стабилизират и след две-три години ще се върна в различна държава. Страната ни беше в ужасяващо състояние, времето на драконовското натрупване на капитал от страна на богаташите, което унищожи всички социалистически предприятия.

Тези хора не само се унищожаваха помежду си, но не даваха и най-малък шанс на професионалистите.

Такава беше държавата! Но въпреки това носталгията ми беше толкова огромна, че когато разказвах за България на колеги и приятели, с такова чувство съм го правил, та всеки от тях искаше да дойде да я види. Знаеха, че имаме 4 прекрасни сезона, море, фантастични планини. Представям си как биха се почувствали в тази ужасяваща криза. По-късно моят учител, професор Лундеро, дойде наистина. Но държавата вече беше мръднала. Дори идва три пъти, ако трябва да бъдем честни, всеки път казваше – „Вижда се, имате развитие“.

- Често хората отвън по-правилно виждат нещата?

-  Явно на нас ни се иска много бързо да се изравним с тези, които имаме за пример. Не е лесно, но за политика не искам да говоря, че ще кажа лоши неща. Та професорът беше предимно в София, макар веднъж да направихме туристическа обиколка. Хареса му навсякъде. Беше със съпругата, която остана изключително впечатлена от природата. Много им хареса София. Няма какво да се лъжем, столицата ни се подобри много последните години. Разбира се, правят се разхищения. Но благодарение усилията на госпожа Фандъкова София мръдна много напред. Това го забелязва колеги от Белград и Скопие. 

- И на мен ми го казват, като ги впечатлява зеленината?

- Да, зелен град е, всички хейтваме трафика, но не е лош. Катастрофален е в Париж, Лондон, Букурещ, Ню Йорк. Там е ужас!

- Да се хвана за думите ви и да обещаете като лекар и общински съветник от ГЕРБ в София...

- Не от ГЕРБ, а от листата на ГЕРБ и СДС, много важно уточнение.

-  Приемам. Да обещаете едни хубави и много велоалеи, за да е още по-чист и зелен градът.

- Те се правят и в момента. Вярно, на някои места са малко смехотворни. Но все повече хора карат колело. Така и трябва да бъде. Ако искаме някаква физическа активност. Точно такива са плановете, това е желанието не само на нашата група в Общината, но на всички. Тук има консенсус.

- Отиваме в политика все пак и ще ви питам за протестите?

- Има рационално зърно в тях. Нека политиците разберат оттук нататък, че не могат да правят каквото си искат. Че ще имат будна обществена съвест, най-вече в лицето на младите, която ще ги следи изкъсо. И да започнат да мислят за обществото, да ги води здравият разум, а не да мислят за себе си и за личното облагодетелстване. Тези протести съчетават в една физическа точка хора с най-различни професии и политически виждания, но го обединява едно -обществен контрол. Така трябва да бъде. Той се получава спонтанно, с протести, а трябва да еволюира към нещо систематично, за да ги няма протестите. А дали трябва да се правят предсрочни избори два месеца преди редовните! Не мисля, че трябва да се занимавам с това и не изказвам мнение.

- Обществена дейност, виждам какво е тук, в болницата, как успявате?

- По 12 часа на ден съм в болницата, оттук се занимавам и с обществени неща. Трудно е! И най-много страда семейството ми. Това е неприятното. Интересно, но доста помогна да бъда повече със семейството точно COVID-19 пандемията. (Смее се.) Иначе пътувах много по конгреси и конференции, където често ме канят. И сега го правя, но вече онлайн. Сигурен съм, че до 6 месеца-година пак ще се възстанови предишната активност. Но както и да е, сега имам повече време за семейството, а това е важно, защото синът ми започна в 8. клас, нуждае се от подкрепа.

- Какво учи, насочва ли се към медицината, или е рано?

- В английската гимназия „Иван Апостолов“ учи. Няма никакъв интерес към медицина. Повече се интересува от животни, антропология, история.

- Дъщерята е поела по вашия път?

- Завършва специализация в областта на образната диагностика. Работи в нашата база в „Младост“, клиниката „Аджибадем Сити Клиник“ на „Цариградско шосе“.

- Остава ли ви време за вас самия и за какво го използвате?

- Рядко и не много. Обичам да се занимавам с децата. Макар да се омъжи дъщерята, успяваме да се виждаме често. Обичаме да пътуваме цялото семейство и по света, и в България. Сега обърнахме повече внимание на нашите си места. Видяхме прекрасни кътчета! Последно бяхме до водопадите в планината Беласица, които ни впечатлиха много. Дори не знаехме, че съществуват. А са  9 сравнително големи на родна територия и още десетина на македонска.

- Отбивате ли се до родния Северозапад?

- Вече много рядко. Селото на майка ми - Малорад, върви стремглаво надолу. Изгуби се почти. Има една къща, за която майка много се грижи и я поддържа отлично. Много е приятно. За съжаление, и профилът на населението се е променил в неблагоприятна посока. Малорад е с умираща функция. Всяко лято прекарваха при баба. Имам уникални спомени.

И от забраненото плуване в язовира, и от фунийките между сноповете с тютюн

Интересното беше, че за ден и половина превключвах от софийския акцент към северозападния. И обратното. Но и едните, и другите ми се смееха в началото. За едните бях префърцунено софиянче, за другите - „селянчето се върна в София“. (Смее се.)

Какво нещо е съдбата, веднъж вашият дядо се връща от Аржентина в България през 1946 година, подлъган, че ще управлява истински Отечествен фронт с неговите земеделци. Втори път се връщате и вие от Аржентина. Явно е писано да сте лекар в България?

- Не съжалявам. Въпреки цялата какофония, която е в държавата. България върви напред и ще върви по-бързо в следващите години. Надяваме се!

- Четох, че като млад специалист сте оперирали на музика на Карлос Сантана. Още ли оперирате на музика?

- Да, лично държах и двете зали да са оборудвани с музика. Вече съм ретро, остарявам, аз съм от рок поколенията. Даже си възстанових грамофона, имам към 300 плочи. Напоследък много ме кефи Джо Бонамаса, един жесток китарист. Слушам също Брус Спрингстийн. Класически неща, които не остаряват.

- Последно, с коя ваша иновация, с кой успех сте най-горд?

- Ото Вартбург, който е установил медицинското приложение на озона, за който ще стане въпрос, има две Нобелови награди в медицината. Моята старша сестра казва: „Докторе, ще станете и вие Нобелов лауреат?“. Аз казвам: Тази награда се дава за изобретение, не за копиране. Та ние доста добре копираме в медицината. Е, и има детайли, които ги правим по-добре дори. Най-много се гордея и наистина ме вдъхновява, че за първи път в света направихме минимално инванзивно ендоваскуларно лечение на дете с аортна дисекация. Това беше преди 6 години. В момента е в отлична кондиция, ходи на училище. Няколко пъти се срещахме с неговото упорито аортно заболяване и всеки път се справяхме! Това ме вдъхнови истински!

 ВДЪХНОВЯВАЩО Е ДА СПАСИШ ЖИВОТ, А СЪС СМЪРТТА НИКОГА НЕ СЕ СВИКВА

- Имаме прекрасни медици, видя се, а медицината като цяло ни куца. Защо?

- Става сблъсък на много интереси. Това пречи на промяната. Като всяко нещо в държавата, така е и в медицината. И дигитализацията, и разнообразяването на методите на финансиране и изразходване на средствата. Изключително важни проблеми.

- Не са ли много болниците. С извинение, като опре ножът до кокала в София, си знаем 4-5?

- Поне с 30 процента са повече болниците, отколкото реално ни трябват. Ако броят бъде редуциран, това ще доведе до по-добро осигуряване на персонал. Покрай кризата разбирахме, че на много места липсва.

- Как се чувствате, когато буквално от оня свят върнете човек?

- Както това ентусиазира един алпинист или атлет, така се отразява и на нас, лекарите. Всъщност за това работим. Основната компенсация на нашето усилие е, когато можем да помогнем. Не че много вярвам в зодии, но Рибите са известни с това. Обичат да помагат. Да дават. Аз наистина се чувствам десетократно по-щастлив, когато давам, а не когато взимам. Това помага в медицинската професия. Това е вдъхновяващото. Моментът, в който един лекар се чувства наистина реализиран.

- А обратният случай, който е неизбежен? Вече сте доста опитен, свиква ли се със смъртта?

- А, не! Това е катастрофално! С това не се свиква никога. Рядко се случва. Наскоро си правехме традиционен анализ на шестмесечието. Тази година в кардиологията ни смъртността е 0,03 процента. Имаме интервенции при около 4000 пациента на година. Въпреки сложните проблеми средно имаме по един смъртен случай на месец. Това се отнася и за колегите от кардиохирургията. За миналата година имат смъртност от 2,76 процента. Това е около два пъти под средното за Европа.

КОРОНАВИРУСЪТ НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ СЕГА НЕ ТРЯБВА ДА ИМА ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ

Коронавирусът няма да изчезне. България въведе много бързо и навреме мерките. Действаше се правилно, затова и здравната ни система успя да се организира.

Сега в никакъв случай не трябва да се въвеждат извънредни мерки, да се затварят квартали, училища, университети! По никакъв начин!

Още повече, много сме разбрали вече за вируса. Близо сме до справяне до типа „съжителство“. Тоест, вирусът няма да бъде потиснат, за да изчезне. Той ще продължи да бъде тук.

 Едва ли ще се появят специфични средства точно и само за COVID-19, въпреки че продължава да се хвърлят милиарди в тази посока. Нищо против.

Но с методи, които намаляват възпалението, подкрепят имунитета и намаляват вирулентността на вируса ще се стигне до намаляване на неговата сила, на прекомерната реакция  на организма. А тя всъщност може да доведе до фатален край.

Когато в определена фаза на инфекцията се прилагат правилните средства, ще има и ефект.

За йонизираната вода и йонизирания кислород имаме преки доказателства. Наши!

Преди 10 дни излезе публикация в Австрия за йонизирания кислород, не озон, подчертавам. Вече имаме и наши данни, че тези методи намаляват  ефекта от вируса и ускоряват оздравителния процес. Това е! Както няма специфично лечение срещу грипа, така ще е вероятно и с COVID-19.

Но смъртността ще намалее, а повечето от нас ще го прекарат леко.

Направихме опит с позитивна кръв, която показа наличие на вирус с голямо число. Добавихме разтвор на вода с йонизиран кислород. Концентрацията на активния вирус падна 10 пъти! Огромно!

Аз нямам никакво съмнение! От два месеца и половина ползваме тези методи както в кабинета ми, така и в цялата болница. Поръчали сме още 5 подобни апарата за йонизиране на въздуха.

Вирусът е на границата между живата и неживата природа. Именно защото е физична частица, физичните методи са по-ефективни от биологичните.

ОБОЖАВАМ ПЛОВДИВ, ИМА НЕПОВТОРИМ ДУХ

Като студенти много обичахме да отскачаме до Стария град. Някоя сутрин се чудим какво да правим. И хоп, решим да ходим в Пловдив, за да обядваме. И сме го правили.

Пловдив много ми харесва. Градът има дух. Специфичен дух в сравнение със София, която все пак е мегаполис. Харесва ми архитектурата, изкуството, изложбите в Стария град. Хубаво е, че се съхраняват аристократични фамилии, които пазят традициите.

Имам изключително добри колеги, с които работим заедно. Много обичам Пловдив. Знам, че от време оно има съперничество със София. Но аз понеже не се чувствам софиянец, мога да го кажа: Обожавам Пловдив!

Хайде, не съм кореняк софиянец. Още изпускам по някой диалект от Северозапада. Но то вече в София се чува всякаква реч - от Перник до Ямбол. Разбира се, и шопски.

КОЙ Е ПРОФЕСОР Д-Р ИВО ПЕТРОВ

Проф. д-р Иво Петров  е роден на 18 март 1965 г. Един от най-уважаваните и търсени кардиолози у нас.

Преподавател, иноватор и пионер в областта на ендоваскуларната терапия в България. Той е световно признат, регулярен лектор на годишните издания на множество световни професионални научни конгреси и семинари, член на най-престижните медицински  дружества.

.Специализира инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро в Буенос Айрес, Аржентина. Защитава специалност по „Инвазивна Кардиология и радиология“ към Асоциацията на интервенционалните кардиолози в Аржентина.

Мъж на годината за 2018 г. според класацията на Дарик радио. Нoминaциятa е за първото в света цялостно ендопротезиране на аорта. Уникалната манипулация е отразена с научна публикация в едно от най-престижните начуни списания за кардиология в света - Journal of the American College of Cardiology.

За същия клиничен случай проф. Петров и неговия екип получават голямата награда на вестник Капитал за 2018 г. в класацията „Иновации и добри практики в здравния сектор“.

Чете лекции в Америка, Африка, Азия и Европа, полиглот, владее отлично френски, испански, английски и руски език.

Проф. Иво Петров има двойно гражданство – българско и аржентинско (баща му е четвърто дете на земеделец емигрант в Аржентина).

В периода 2006-2012 оглавява клиниката по кардиология, ангиология и електрофизиология към Аджибадем Сити клиник Болница Токуда. От 1992 до 2004 г. година работи Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Св. Екатерина“. Има три специалности - вътрешни болести, инвазивна кардиология и радиология и ангиология. Има магистратура „Обществено Здраве и здравен мениджмънт" в Медицинския университет - София. От 2018-а е професор по кардиология в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Проф. Иво Петров е първият инвазивен кардиолог в България, който имплантира ендопротеза при аортна аневризма. Извършва първата процедура каротидно стентиране - при запушване на съдове на мозъка, превенция на инсулт. През 2018 г. извършва първата у нас операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална недостатъчност.

Първият му учител е проф. Юлия Джоргова, ученик и на проф. Чирков.

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
доктор Хаус

доктор Хаус

24.09.2020 | 10:32

Бъркате! първата процедура по стентиране в мозъка в България, се извършва от пловдивския невролог доктор Иво Мильотев.

Отговори
1 0
Љ Њ Ѓ ЌЏ

Љ Њ Ѓ ЌЏ

19.09.2020 | 18:03

Чест и почитания докторе. Поклон, но няма значение каква музика слушаш

Отговори
2 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?