Следвайте ни

Проф. Динко Динков: Вирусът показа, че пазарът не е панацея

viber icon

Човечеството ще преосмисли икономическите догми, при които стремежът към максимална печалба и благоденствие надхвърли ограничения капацитет на планетата.

ЕС, който се приема като най-извисената част на човечеството, се оказа безпомощен пред заплахата. Съюзът трябва да има водеща роля, а не да разчита на втори план Маршал.

 

Как ние, българите, се държим в необичайната ситуация с коронавируса? Оказахме ли се по-издържливи, отколкото смятахме?  

В такива ситуации се мобилизират способностите на всички хора, българите не са изключение. Всички са изненадани, всички се оказаха неподготвени за новата заплаха за човечеството. За съжаление, се опитваме да се справим със собствени сили точно в момент, когато трябваше усилията за интернационализация да дадат резултат, да се използват срещу общата заплаха.

Като цяло България реагира адекватно - и властите, и населението. Имам обаче притеснения да не се провалят положителните неща, които постигнахме. В момент, когато нараства броят на официално регистрираните носители на вируса, нараства и  смъртността, ние охлабваме мерките за ред и дисциплина. 

Очаквахме съвсем други заплахи - тероризъм, мигранти, а най-сериозната опасност за човечеството се оказа нещо невидимо.  

Тази заплаха е трудно уловима, незабележима. За нея човечеството не беше готово. Само можем да гадаем дали е плод на случайност, че този вирус прескочи от някой животински вид в човешкия организъм, или е нещо преднамерено създавано дълго време. Но е факт, че човечеството се изправи пред една принципно нова заплаха, която ще обуслови много сериозно преосмисляне на начина на организиране на обществения живот.

От края на 20-и век се наложи парадигмата, че пазарът като един особен механизъм в икономиката ще реши проблемите във всички сфери на обществения живот. Опитахме се да пренастроим всичко на пазарни релси, повярвахме, че невидимата ръка на пазара дава най-добрите решения за всичко, и ето в какво положение се оказахме.

Така, робувайки на тези клишета, се стигна дотам, че не само у нас, а в много части на света здравните системи се оказаха напълно неподготвени за среща с такъв вирусен враг.

Така че коронавирусът ще ни застави да преразгледаме много догми, които бяха наложени и трябваше да се прилагат в организирането на обществения живот.

Досега се смяташе, че заплахите за сигурността идват от човешки общности, организации. И цялата система за гарантиране на сигурността беше ориентирана към това да се минимизират заплахи от други човешки общности. Сега обаче човечеството е изправено пред обща заплаха и като че ли натрупаният опит не насочва към сполучливи решения.

Точно когато е нужно сътрудничество на широка международна основа, някак се получи така, че държавите се затварят в своите черупки и търсят индивидуално спасение.

Обясняват това с противоречието между много високата интернационализация и глобализация и неподготвеността на обществените механизми да реагират на глобални заплахи. Отделните държави търсят индивидуално спасение. Самият ЕС се оказа напълно неподготвен и безпомощен, поне в началото, и с нищо не можа да помогне на своите граждани, на отделните държави.

Очевидно има големи натрупани противоречия с тази преднамерено насърчавана глобализация и в същото време неподготвеността на традиционните механизми за организиране на обществения живот за такава интернационализация.

Ако е уместно да споделяме футуристични очаквания в това смутно време, бъдещето на света ще зависи от способността на държавите да приемат конструктивен интернационализъм.

Особено важна ще бъде ролята на първостепенните фактори в съвременния свят като САЩ, Китай, Европейския съюз, Русия. В Европа се забелязва преминаване от съжаление към отчаяние, задето суперсилата САЩ не желае да погледне реалностите отвъд техните егоистични интереси. Може би демонстрираната безпомощност и на американската изключителност пред пандемията ще обуслови преосмисляне на парадигмата за предопределената мисия на САЩ да ръководят света.

Предстои ни още по-сериозно изпитание - икономическото. Доколко сериозна е опасността от световна криза, рецесия?

Това вече е реалност, а не само задаваща се опасност. Реално рязко спадна производството на блага. Очевидно във взаимодействието между човека и природата сме стигнали до етап, в който ние не сме си дали достатъчно сметка какъв ефект произвеждат потребителските нагласи на човека, които се разшириха неимоверно, особено в началото на 21-и век. Създадохме си стереотипи за осигуряване на благоденствие, пренебрегвайки ограничения капацитет на планетата земя. 

Мисля, че в тази ситуация при заплаха за човешкия живот, при страха, който се вселява, човешкият фактор ще утвърди една нова своя роля в този процес на създаване на блага - икономиката.

Няма да е възможно бързо връщане към старите стереотипи, човечеството ще трябва да се приспособи към новите условия. Икономическите процеси бяха подчинени на пазарните принципи, в резултат на което човечеството организира производство на блага там, където има най-благоприятни условия. Оказа се, че този модел не оправда очакванията. Така се стигна до много странни явления. Оказа се, че Европа няма никакво производство на елементарни средства за защита от опасности като коронавируса - маски, очила, облекла.

Тези средства се произвеждат във фабриките на света - в Китай, Индия, Индонезия, Бангладеш, заради евтината работна сила. Така е диктувал пазарът заради максималната печалба. И в това отношение се налага да преосмислим много неща, които приемахме и копирахме безкритично, демонстрирахме послушание и изпаднахме в такава тревожна ситуация.

Какво трябва да направи Европа за нормализиране след края на заразата?  План Маршал 2 ли е решението на икономическите проблеми след епидемията?  

Бих си спестил подобни аналогии и съпоставки. Малцина помнят какво представлява Планът Маршал - проект, който трябваше да осигури укрепването на икономическите позиции на САЩ  в Европа. Да, планът е изиграл важна роля за икономическото възстановяване на Стария континент, особено за някои страни. Но това не е панацеята, особено в сегашните условия.       

ЕС, който се приема като най-извисената част на човечеството - тук са едни от най-старите цивилизации, дали силен тласък в развитието на човечеството. Затова би подобавало на Европа и в тази трудна обстановка да играе своята важна роля.

Но редно беше органите на ЕС, институциите - Европейската комисия, Европейският парламент, да влязат в ролята си. Но те не можаха да изпълнят мисията си в подобна ситуация, останаха объркани, стреснати наблюдатели.

Да, преди дни събраха 7.4 млрд. за справяне с кризата, но това е доста позакъснял отговор. Ала все пак е нещо положително, което показва, че този модел на обществено развитие има възможности, но те не бяха използвани своевременно.

Това закъснение означава, че Европа ще плати висока цена. Странно е, че при толкова развита система на здравеопазване, такива постижения на медицинската наука Европа се превърна в център, огнище на заразата. Страни като Италия, Испания се оказаха безпомощни.

В това отношение в България, може би защото не се смятахме за толкова напреднали, предприехме стъпки, които дадоха резултати.

Затова се притеснявам, че явно под външен натиск тръгнахме да либерализираме ограниченията, което може би крие и голяма заплаха.

 

 

Проф. д-р Динко Динков е анализатор в областта на международните отношения. Преподавател е в катедра “Международни отношения” и е директорна Центъра за балкански изследвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за икономика и политически науки, в САЩ и в Германия. Лектор по външна политика на Бъл- гария, европейско- сътрудничество и интеграция. Бил е съветник по външнополитическите- въпроси в Министерския съвет на Република България. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

в САЩ друго казват

17.05.2020 | 07:57

Petition the White House on the Issues that Matter to You Това е официалния сайт на Белия Дом Ние призоваваме за разследвания във Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ за медицински злоупотреби и престъпления срещу човечеството Докато разглеждаме събитията около „пандемията COVID-19“, различни въпроси остават без отговор. На 18 октомври 2019 г., само седмици преди обявяването на нулата на земята в Ухан, Китай, се състояха две големи събития. Единият е „Събитие 201“, а другият - „Военните световни игри“, провеждани в не друго, освен Ухан. Оттогава е започнат световен опит за ваксини и биометрично проследяване. Начело на това е Бил Гейтс, който публично заяви интереса си към "намаляване на нарастването на населението" с 10-15%, чрез ваксинация. Гейтс, УНИЦЕФ и СЗО вече бяха убедително обвинени в умишлено стерилизиране на кенийски деца чрез използването на скрит HCG антиген във ваксини срещу тетанус. Конгресът и всички други ръководни органи са деликтни, докато не приключи задълбочено и публично разследване. https://petitions.whitehouse.gov/ Тази петиция е събрала пет пъти повече подписи и Конгреса трябва да раследва. Давност за престъпления срещу човечеството няма. Да се чудиш нашите депутати гласували за задължителни ваксинация дали няма да ги завърти шайбата?

Отговори
2 2

Батко

17.05.2020 | 07:30

Идиотски брътвежи. Професор ли? Боклик

Отговори
2 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?