Следвайте ни

Проф. Динко Динков: Който натисне ядреното копче пръв, ще умре втори

viber icon

Срещата между Байдън и Путин е важна, защото двете свръхсили САЩ и Русия вече нямат спирачка във въоръженията

Опасността от ядрен удар е по-голяма от тази по време на Студената война заради все по-модерните арсенали

Безумието да се денонсират всички съществуващи договори може да доведе до ядрен апокалипсис

С отстъплението за „Северен поток” Вашингтон искат затопляне на отношенията с Берлин, а оттам с Европа

 

- Проф. Динков, какво да очакваме от срещата Байдън-Путин - заравяне на томахавките, намаляване на напрежението между САЩ и Русия?

- Няма големи очаквания от срещата на президентите на САЩ и Русия на 16 юни. Разговорите на външните министри на двете страни Блинкен и Лавров в Рейкявик подсказват, че не бива да се тръгва с големи кошници за срещата в Женева. Ще бъдат обсъдени широк кръг въпроси, но не  бива да очакваме пробив в двустранните отношения.

Има очаквания,  че тази среща ще допринесе за по-висока прогнозируемост на отношенията между Вашингтон и Москва. Предвид натрупаните страшно много проблеми между тези две първокласни ядрени сили има известни очаквания  във връзка с търсенето на изход от ситуацията с контрола на въоръженията.

САЩ денонсираха много от договорите, подписани между тях и Съветския съюз, а след това и с Русия. През 2001 г. САЩ денонсираха Договора за противоракетната отбрана. През  януари 2021 г.  Вашингтон се оттегли от договора „Открито небе” , преди това денонсираха Договора  за ракетите със среден обсег на действие и Русия някак изненадващо спокойно обяви, че също не се чувства ангажирана с този толкова важен за Европа договор.  За съжаление, между двете свръхядрени държави не останаха много регулации от гледна точка на контрола върху надпреварата във въоръжаването. Все пак в началото на тази година беше подновен договорът СТАРТ за стратегическите настъпателни средства.

- Има ли поне очаквания, че нещо може да помръдне в двустранните отношения?

- Да, но позициите са много различни. На фона и на новия курс на САЩ при администрацията на Джо Байдън тепърва трябват стъпки за успокояване на отношенията. Тази администрация дойде с висока готовност за радикални промени във външната политика след  ерата Тръмп. Има ясни знаци, че наистина Америка се  завръща в международната политика.

САЩ отчитат динамичните промени в демографията, в икономиката, обусловени от бурното развитие на новите технологии, пандемията. В новата ситуация, която се създава, САЩ  виждат за себе си шансове за следване на амбициозната цел да се утвърждават като едноличен лидер на света. И предприеха стратегия да неутрализират всякакви опити за оспорване на американската доминация. Естествено, Вашингтон се фокусира върху най-сериозните съперници Китай, донякъде Русия.

На този етап САЩ много натрапчиво демонстрират стремеж да заставят Русия да приеме техните подходи за развитието на света. Стигна се дотам американският президент да нарече руския си колега „убиец”. Това показва колко трудна ще бъде предстоящата среща. Да се надяваме, че и двете страни подхождат реалистично.

Като демонстрация преди срещата руският президент подписа  указ, с който и Русия официално денонсира договора „Открито небе”. Той предвижда възможността невъоръжени самолети на Русия, САЩ и други страни от НАТО да прелитат над територията на друга страна.  

- Реална ли е заплахата, изразена във „Вашингтон Таймс”, за възможна ядрена война между САЩ и Китай или Русия? Доколко е възможна ескалация?

- Спирачки все пак има - разумът е основната спирачка. Но с ликвидирането на договорите, които предвиждаха някакъв контрол върху въоръженията, се стига до бясна надпревара във въоръжаването, включително  и стратегически настъпателни средства. При съществуването на тези потенциали ядрен сблъсък не бива да се изключва. Слава Богу, досега именно разумът удържаше възможността някой да натисне копчето пръв, както беше казал бившият канцлер на Западна Германия Хелмут Шмит.

Ситуацията е такава, че който натисне пръв копчето, ще умре втори. Има го съзнанието за тази сурова реалност и това е основната спирачка. Но през 21- век станахме свидетели как САЩ, разчитайки на икономическото си и технологично превъзходство, повярваха, че могат да си изградят защитен чадър, който да изключи възможността да се нанасят поражения върху цели на тяхна територия. По-късно опънаха този чадър и над съюзниците си от НАТО. Но никой не може да каже, че САЩ и съюзниците им са надеждно гарантирани срещу евентуални удари от други страни, не само от Русия. И Китай вече разполага със стратегически въоръжения, включително ракети със среден радиус на действие. Това беше основание САЩ да денонсират договора, който ограничава само Вашингтон и Москва да създават такива средства.

Но нещата се развиха тревожно. С въвеждането на този особено опасен клас от настъпателни средства, които могат да поразяват  мишени за много кратко време, се снижи прагът на военен конфликт с размяна на ядрени удари. И стратегията за национална сигурност на САЩ не изключва използването и на ядрения арсенал за постигане на политически цели.

- Излиза ли, че днес опасността от ядрен удар е по-голяма от тази по време на Студената война заради все по-модерните арсенали?

- Да, така е. И това безумие може да ни отведе до апокалипсис. Сега съществуват арсенали, които имат капацитет да унищожат многократно земния свят, но на живите същества ни е нужно само еднократно  унищожение.

- Защо днешният многополюсен свят е толкова несигурен?

- Несигурността идва първо от голямата динамика на процесите в икономика, технологии. Има надпревара, съперничество. САЩ се стремят да наложат на целия свят да приеме тяхното лидерство. От друга страна - има съпротива, която започна още в края на Студената война, когато САЩ заявиха амбициите си да са едноличен световен лидер. Първият, който оспори такава перспектива, беше Европа в лицето на трансформиращите се европейски общности в Европейски съюз. Този съюз  заяви амбициите си да бъде един от първостепенните фактори в бързо променящия се свят. Засили се евроцентристкото начало в международната политика.

Но паралелно с това растат и амбициите на Китай бавно и търпеливо да се утвърждава като първостепенен фактор в съвременния свят. Русия, която също разполага с огромен военен потенциал,  започна да се поокопитва и също оспори идеята за еднолично лидерство на света. Русия създаде нови настъпателни средства, хиперзвукови ракети, свръхмодерни самолети.

Така станахме свидетели на невиждана надпревара във въоръженията при елиминиране на всякакви контролни механизми.

Слава Богу, както споменах, беше подновен договорът СТАРТ между САЩ и Русия, който установява някакви параметри в надпреварата в областта на настъпателните оръжия. 

-Защо Русия е демонизирана? Основателно ли е  подложена на постоянен натиск за агресия спрямо съседи, газене на човешки права, разправа с неудобни фигури?

- Основания се намират. Използва се случаят с анексията на Крим от Русия, ролята й в развитието на процесите в Украйна. Но и САЩ имат голяма влияние на събитията в тази голяма европейска страна. Има конкуренция и в Арктика.  Всичко това изостря отношенията между Вашингтон и Москва. А пропагандата е мощно средство на външната политика.

Роля за демонизирането на руския президент имат и медиите. Да, Русия не е безгрешна, предприема действия, които притесняват другите, но и тя трудно ще се примири  с наложените й санкции и други уязвяващи мерки.

Да си дадем сметка, че в съвременния свят за най-добър модел се приемат демократичните държави, но те обхващат не повече от  една трета от света. Т.е. две трети от света са държави, в които демократичните ценности трудно си проправят път. Да вземем Китай, Русия. Т.е. съотношението на силите в момента не е в полза на западния модел. Продължаваме да работим с понятията „Изток-Запад”, но съдържанието им сериозно се промени от края на 20. век досега.

САЩ са силно загрижени, че важни фактори като Русия и Китай оспорват тяхното лидерство.

С Китай САЩ са по-внимателни, въпреки че за тях той остава основен дразнител. Внимават  политиката им да не доведе до сближаване на Москва и Пекин.

 Засега като че ли на първо място е озаптяването на Русия, опитът тя да бъде поставена на колене. САЩ възприеха стратегия  за отстраняване ролята на Русия в развитието на процесите на Европейския континент, за неутрализиране на руските лостове за въздействие в сферата на суровините, енергоносителите. Под лозунга „Европа да не изпада в зависимост от руските енергийни доставки”  бяха предприети резки действия.

В последно време обаче забелязваме известно отстъпление от страна на САЩ  по отношение на проекта „Северен поток” - компромис спрямо Германия, за да стане възможно затопляне на отношенията на Вашингтон с Берлин и оттам с Европа.

От друга страна САЩ предприеха много мощна офанзива за овладяване на Централна и Източна Европа - пространства непосредствено до Русия.

С „Три морета” САЩ прокарват разделителна линия в ЕС

Европа стискаше палци за победа на Байдън. Но по принцип САЩ от началото на 21. век възприеха курс да парализират ЕС, който се приема като стожер на обединението на Европа, основа за възраждането й на ролята в световните дела.

САЩ много последователно работят за ограничаване на възможностите на ЕС. Списъкът е дълъг, но да вземем инициативата „Три морета”. Това е идея на Полша от 30-те години на миналия век, целяща ограничаване  на нарастващите влияния на Германия и СССР.  Сега идеята  се възражда с цел да се ограничават възможностите на Русия, като до нея се изправи съзаклятие на 12 европейски държави. Но всички те са членки на ЕС, което създава разделителна линия вътре в него. Оформя се група от членки на ЕС, които следват политиката на САЩ спрямо Русия. Германия е наблюдател на процесите.

Идеята за трите морета не се приема с голям ентусиазъм  в ЕС, но тя открива и възможности за външна подкрепа за развитие на инфраструктурата на страните от Източна Европа, в триъгълника между Балтийско, Адриатическо и Черно море. България има остра нужда от средства, трябва да сме прагматици. Тази година председателстваме инициативата. Трябва да сме наясно с плюсовете, но не бива да си затваряме очите пред сериозните геополитически измерения на тази идея. Трябва да си даваме сметка, че Триморието като идея вкарва нова разделителна линия в ЕС.

Ето я ролята на САЩ за ограничаване на възможностите на ЕС. САЩ не само подкрепят идеята, а дори създадоха фонд от над милиард долара за развитие на инфраструктурата в района.

Трябва да сме реалисти, а не да угодничим на по-големия брат

САЩ много добре уловиха проблемите в ЕС. И Вашингтон налива масло в огъня да подчертае, че ЕС не е ефективен механизъм за справяне с уродливи явления в обществения живот. Корупция има и в САЩ, но те задават темите и се фокусираме върху това. 

Ние обаче сме длъжни да отстоим интересите на държавата, както каза президентът Радев.

Някой трябва да отговоря за негативните ефекти върху страната - имиджово и финансово. Това е и препятствие към достигане на заветните цели за ускорено развитие.

Що се отнася до конкуренцията за влияние в района на Балканите, възможностите на Русия за въздействие в нашия район вече са силно ограничени. САЩ действат като суперсила, действията й трябва да се оценяват в геополитически контекст.

САЩ са наш стратегически съюзник, но трябва да действаме рационално, да не допускаме действия в ущърб на националните интереси. За съжаление,  у нас има остър дефицит на професионализъм в политиката. По-малките държави трябва да се приспособяват към реалностите, а не да угаждаме на този или онзи по-голям брат. Потупваха ни по рамото, докато САЩ направиха сделката за изтребителите Ф-16. Дали ще ги получим, имам съмнения. Не знаем дали Конгресът на САЩ след тези скандали ще позволи доставката на самолетите, които са толкова нужни  на България.  Дано не пием студена вода!

Проф. д-р Динко Динков е анализатор в областта на международните отношения. Преподавател е в катедра „Международни отношения” и директор на Центъра за балкански изследвания към УНСС. Специализира в Лондонския институт за икономика и политически науки, в САЩ и в Германия.

Лектор по външна политика на България, европейско сътрудничество и интеграция.
Бил е съветник по външнополитическите въпроси в Министерския съвет на Република България. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Много ла ла ла

Много ла ла ла

13.06.2021 | 12:23

Де гиди Професоре Професоре Три часа ла ла ла ла Лай ...на А Българския Народ без да е имал Професори с лопата да ги ринеш целия твой буламач професорски го е събрал в две думи Който нож вади от нож умира Кратко точно Ясно

Отговори
6 0
Наистина ли

Наистина ли

13.06.2021 | 09:36

Светът ни не е пред война и в критична фаза. Един стар свят си отива и концепта на новия е утвърден. И стискат си ръцете а не юмруците. Прес шефа на Пентагона Керби анонсира, не разглеждат Русия враг. Нови форми на световния живот се анонсират, наместо ООН, лига на демократичните държави, или шест държави ще управляват новия свят. След хаоса и ред с примирие. Икономиката е важна, и дали с Ротшилд или Рокфелер България ще я развива, разликата е еднаква

Отговори
4 5

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?