Следвайте ни

Потомък на Паисий повежда Хебър към първа титла

Александър Попов - страстен рокаджия и планинар, прие предизвикателството да дойде в Пазарджик за плейофите

viber icon

Пазарджик мечтае за първа титла в едни от трите най-велики колективни спорта - волейбола. Хебър има всичко за златото, което бяга от години. Този път обаче кметът Попов като че ли намери липсващото звено - треньора.

Най-успелият клубен специалист в шампионата ни Александър Попов прие предизвикателството да дойде в Пазарджик за плейофите. Пък кой знае, може да остане за Европа! Макар че Сашо е президент, треньор и символ на най-успелия ни волейболен клуб ЦСКА и откъсването за по-дълго ще е трудно.

Сашо е особен човек. Сам определя себе си като чешит, който бива трудно разбиран от хората.

Израства в семейство, което предполага всичко друго, но не и да позволи синът да стане спортист. Бащата Александър Попов-старши, покойник от почти година, е прочут български химик. Академик, дълго време заместник-директор на БАН, учен от световна величина. Майка му също е химик по образование, стига до заместник-министър по времето на Иван Костов.

Семейството е от стар аристократичен софийски род. Има къща на улица „Хан Крум“, точно до Малките Пет кьошета.

Родът на майката е с корени в Банско, като те стигат до самия Паисий. Той се явява пра-пра-прачичо на новия треньор на Хебър. На родата е Хадживълчовата къща в Банско, която е реставрирана и се ползва от многобройните наследници. Хаджи Вълчо е един от двамата братя на Паисий.  

 

Попови - най-запалените букинисти в България

Колекцията, която Сашо продължава да попълва, съдържа много редки екземпляри и на английски език.

По всичко изглеждало, че бъдещето на роденият през 1972 година софиянец ще е в науката. Уви, за нещастие на родителите си, той избира спорта.

Те не го спират, като обяснението е просто - в началото на 80-те години няма никакви изгледи, че ще дойде демокрацията, и родителите не виждат големи перспективи пред един химик.

Висок и слаб, той е идеалният състезател по лека атлетика, печели детски състезания на 60 метра и скок дължина. Докато рита футбол в двора на училището, е забелязан от Стефан Христов, прочут треньор в школата на ЦСКА. В онези времена това поне е положителното - има кой да види таланта и в двора!

Слабо, високо, момчето е идеален за волейбол. Христов прилъгва хлапака и с игри на футбол, по който малкият също е запален. Така се озовава на „Червено знаме“, за да бъде капитан на всички юношески отбори на армейците.

 

Влиза в първия тим на 17 редом до Боре Кьосев и Любо Ганев

Венци Тодоров, лека му пръст, Милчо Натов, Милчо Миланов. С него пробиват наборите му Ники Иванов и Александър Грациети. ЦСКА е чудовищно силен и същата година играе топ 4 в Шампионската лига.

Контузиите обаче съсипват Попов от малък. Крака, кръст, операции. Едва на 24 години той напуска игрището с няколко титли.

 

Сашо (горе вдясно) като състезател на ЦСКА заедно с легендата Боре Кьосев

Ръка подава старият му треньор Иван Сеферинов, който го кани на работа в Славия. Сашо става наставник при белите, където показва, че го бива в този занаят. През 1998 година се връща в ЦСКА и така вече 23 години! Уникална вярност, заради която го уважават всички.

Червените редуват успехи с периоди на тотално безпаричие. Сашо вади постоянно лични средства, за да го има клуба, който тъне в истинска мизерия по отношение на база. Често, както и е в момента, Попов прави отбори на ЦСКА само от юноши. Момчетата играят от едната любов, но пък кадърните получават невероятен шанс и бързо се продават в чужбина.

В зала „Васил Симов“, в скромен кабинет, остава винаги само Александър Попов. Отказва оферти от родни грандове, от чужбина, от национални тимове. Само и само да спаси волейбола в ЦСКА.

 Дори отказва предложението да фалира клуба и да започне на чисто директно в елита с друга регистрация. Като истински „балък“ (според днешния морал) чисти близо милион задължения и някак оцелява.

През всичките години семейството му става заложник на уникалната отдаденост към волейбола, но пък го подкрепя.

 

Жени се за Елица, дъщеря на футболната легенда Паро Никодимов

Имат две дъщери - Диана (студентка) и Габриела (ученичка).

Семейството често спори колко общо са титлите, спечелени с ЦСКА. Елица и сестра <210> Деси също са бивши състезателки по волейбол на армейците. Стигат до над 30 и винаги им се губят по една-две. Към тях Сашо прибавя и златните медали на кума си Робърт Гергов, бивш национал по баскетбол.

Фамилия Попови и Никодимови имат над 30 титли за ЦСКА

Фамилията е влюбена в природата и при всеки повод отскача до вилата на Паро в Искърското дефиле. Лятото пък прекарва в село Емона. Там Никодимови имат място, а през последните години Попов най-после успява да построи къща.

 

В Емона най-много обича дивотията

Години наред там мобилните оператори нямат покритие. И сега фамилията вече е на морето, докато Сашо ще тренира и играе мачовете с Хебър.

Попов е запален планинар и ако остане в тима от Пазарджик, волейболистите му ще научат бързо какво е марш на скок до Мусала. Сашо е маниак да изкачва най-високия връх с отборите си.

 

Рекорд: За 50 минути от хижа Ястребец до Мусала

Има и няколко качвания през зимата при ураганен вятър. Спретва и лагери по два-три дни за целия отбор в хижата, където условията са спартански.

Куриозна случка: волейболният ЦСКА и футболният Пирин  се засичат на подготовка в Боровец. Треньорът на „макетата“ Петър Михтарски е възхитен за колко време Сашо и компания отиват и се връщат от Мусала. „Ако накарам футболистите на това темпо, ще издъхнат“, признава си Михтарски.

Другата голяма любов на Сашо е тежката музика. Ама наистина тежък рок!

 

Траш метал легендите „Слейър“ са неговите идоли

Още като юноша в ЦСКА с трима свои съотборници формират „Металика“, като всеки е кръстен на любимците - Ларс, Джеймс..

Волейболният спец не пропуска концерт в България, когато идва рок банда.

Фамилия Попови са крайно десни политически. Навремето и той се кълне в Иван Костов, но тези страсти са поутихнали. Като при повечето българи, и у Сашо разочарованието от политиците е сериозно. Най-малкото, доста от тях се изредиха да му обещават оправяне на проблема със залата, но работа не свършиха.

Попов има и още една слабост - прочутата  CALL of DUTY. Не е типичен геймър, но на тази игра може да отделя часове, когато има свободно време.

В Хебър място за игри и размотаване няма. Полуфиналите вече започнаха, а в Пазарджик не искат и да чуят за друго освен за титлата.  Упражнение, което Сашо Попов умее най-добре.

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Алб11гфилма

Алб11гфилма

04.04.2021 | 17:50

Are izb sfettt tv rad net yyy..,,

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?