Пламен Панов: Пловдив не трябва да сваля короната на културна столица
- 08:45, 07.12.2019
- 13:12, 07.12.2019
- 1941
- 1
Фондация „Пловдив 2019" ще продължи своята работа, но в нови условия - с по-малък бюджет и по-малък състав. Първата ни задача е да решим как най-ефективно да използваме средствата по отворената покана „Наследство" за 3 млн. лв.
Ще представим на обществото нашата стратегия, след като новият УС я изготви.
Моята врата е отворена за всички.
- В условията на намалено финансиране за културата след 2019 г. как ще успеете да задържите високото ниво от събития?
- Можем да се поздравим, че вече е публикуван Календарът на културните събития на Община Пловдив за 2020 г. и бюджетът от 2 млн. лева за тях. В него са предвидени солиден брой събития - една част от тях са традиционните, които Дирекция „Култура" организира - в т.ч. национални и местни празници, чествания и годишнини, фестивали, конкурси, годишни награди и кампании, както и съвместни инициативи с Министерството на културата, държавни и международни културни институти, дипломатически мисии, български общности в чужбина. Другата важна част е по отделните компоненти по наредбата - по Компонент 1 „Фестивали и значими събития", Компонент 2 "Мобилност", Компонент 3 "Гражданска активност" и Компонент 4 "Книги на пловдивски автори и важни за града издания". Общата стойност е 2 млн. лв. Културният календар предлага доста голяма динамика на събитията. Любопитно е, че са заложени 90 000 лв. за голямо музикално събитие, така че ще имаме възможност да доведем в Пловдив значим изпълнител от ранга на Том Джоунс и Брайън Адамс.
- Опитът на градовете - културни столици на Европа, показва, че те берат плодовете като увеличаване на туристи и ръст на местната икономика в годините след инициативата. Какво очакваме да се случи в Пловдив?
- Европейската културна столица завинаги ще остане част от бранда на Пловдив. Това, че сме били през 2019 г., не означава, че няма да бъдем и догодина, и през 2021, и през 2022 г. Не трябва да сваляме короната. ЕСК е точка на привличане, която винаги ще води туристи, включително и за културен туризъм. За стратегическото развиване на бранда ние трябва да продължим да поставяме акцент върху "Капана" и Стария град. Трябва да наблегнем и върху постиженията от последните години - например нужно е обособяването на културен маршрут, посветен на античните мозайки на Филипопол. Той ще бъде завършен с откриването на Епископската базилика. Маршрутът на мозайките ще обхваща Малката и Голямата базилика и културен „Тракарт". Имаме годишна програма за туризма, както и действаща Стратегия за туризма, която съдържа конкретна визия какво трябва да се популяризира повече. Но позиционирането на Пловдив на сцената трябва да включва тези неща -Капана, Стария град, мозайките.
- Остана ни още един месец от културната столица. Как оценявате домакинството на ЕСК 2019 до този момент?
- Оценката за ЕСК трябва да бъде много комплексна. Форматът е сложен. Не е европейска столица на фестивалите, не е и на археологията. Той има много силна подчертаваща идея - да успее да повиши обществената осведоменост на гражданите за културата. И ако говорим за това, което се случи дотук през 2019 г., хората силно се интересуваха от културните събития и какво прави Пловдив като ЕСК. Имаше 500 събития, реализирани с помощта на фондация „Пловдив 2019". Работи се изключително много с читалищата - една от най-старите културни институции в Европа. Читалищата с помощта на фондацията успяха да витализират своята роля. Създадохме и нова визуална идентичност за тях. Съвсем актуална новина е това, че
„Пловдив 2019" е поканена да участва във форума „Роля на културата в извънградските пространства на ЕС",
организиран от Европейската комисията. Това е едно признание за работата на фондацията, което показва, че ЕСК е била успешна.
- Кои събития от ЕСК 2019 Ви харесаха най-много?
- Много са. Аз се прибирах почти всяка седмица от София. Докато бях на работа в Министерството на културата, може би само два или три уикенда не съм се прибирал в Пловдив. Единствено събитията през седмицата ми беше трудно да ги посещавам. В съзнанието ми остави следа големият рок фестивал Hills of Rock - беше истинска лудница. Имах чувството, че хора от цяла България дойдоха в Пловдив. Впечатли ме операта „Орфей и Евридика", както целия Международен фестивал Opera Open на Античния театър.
- Според Вас как трябва да се промени работата на фондацията след 2019 г.?
- Има различни практики какво да се прави с организациите, които са отговаряли за ЕСК в страните от ЕС. Това е решение, което трябва да вземе УС на „Пловдив 2019". Първо трябва да се проведе сериозен дебат за това какво трябва да се случи. Единият вариант е фондацията да продължи да съществува, макар и с намален състав. Друга практика е тя се влее в Дирекция „Култура“.
- Имаше множество коментари, че финансовите ресурси в недостатъчна степен са били в подкрепа на пловдивските творци, за сметка на това огромни суми са получили чужди артисти. Дали е възможно при новите отворени покани по-голям дял от финансирането да бъде за местната културна сцена?
- Има един водещ принцип в европейското финансиране и на международните програми - на конкурсното начало. Финансирането, което се разпределяше от фондацията, е на базата на отворените покани, което означава конкуренция, да бъде избрано най-доброто като аргументация на проектното предложение, като стратегия, маркетингов подход и т.н. Не следва да залитаме в ситуация, в която се казва, че давахме повече на западноевропейски творци, а по-малко на пловдивски, защото всъщност има доста примери на пловдивски творци, които са достатъчно финансирани. Например художникът Емил Миразчиев има Седмица на съвременното изкуство и други три прояви, които са финансирани от „Пловдив 2019". Фондацията подкрепи солидно и Opera Open.
Утвърдени пловдивски културни оператори като Веселина Сариева също получиха финансиране.
Границата е тънка, не е лесно да се каже кой е взел повече и кой по-малко, но е факт, че има доста подкрепени проекти на пловдивски творци.
- Болезнена е темата за съхраняването на културно-историческото наследство на Пловдив, като се мине през Тютюневия град и запазването на сградите от края на XIX и първата половина на ХХ век. Вие сте експерт в тази област, как ще подобрите работата на администрацията?
- Като зам.-кмет по-културата ще работя в много добро партньорство със зам.-кмета, който отговаря за строителството. Изобщо цялата администрация трябва да работим в екип, защото това са инфраструктурни обекти, където се правят интервенции върху паметниците на културата. Най-важното нещо е да образоваме хората. Защото грешките, които се правят, най-често са проява на неграмотност, на непознаване на Закона за културното наследство. Винаги трябва да водим дебата за устойчивото развитие - къде и какви интервенции трябва да се правят. Това е въпрос на много добра координация и на първо място трябва да се грижим за изключително ценното културно-историческо наследство на Пловдив като добри стопани.
- Предишният кмет Иван Тотев влезе в поредица от скандали със различните творчески гилдии, вътре в творческите съюзи също изобилства от конфликти. Как ще балансирате между групите и отделните творци, които са лесно избухлива смес?
- Това е въпрос на диалог и на дебат. Като човек съм доста диалогичен и съм убеден, че в спора се ражда истината.
Моята врата е отворена за всички.
Смятам, че преди да се вземе дадено решение, трябва да се знаят всички гледни точки. На първо място трябва да има отношение и уважение. Без отношение към гилдиите няма как да се получат нещата.
- Преди две години ОП „Туризъм" се вля в Общинския институт „Старинен Пловдив". Как оценявате тази реформа и в какво посока ще я продължите?
- Сливането на двете структури беше най-доброто решение. Ако погледнем статистиката, става очевидно, че има повече туристи в Пловдив. Покрай ЕСК има очевиден ръст на нощувките в града. „Старинен Пловдив" е регистриран като туроператор. Туристическите информационни центрове (ТИЦ) вършат прекрасна работа - да информират и да предлагат услуги на туристите. Ще бъде добре да разширим услугите с комбинирани билети, за да могат посетителите с един билет да обиколят повече обекти. Ще включим и музеите в тези комбинирани билети. Ще обмислим отварянето на още един ТИЦ, който да бъде разположен до Централната гара и двете автогари. Тези информационни центрове са лицето на града и е добре туристите да отидат първо там и да се ориентират.
- "Капана" израсна доста през последните години. Как виждате неговото развитие занапред?
- В "Капана" трябва още по-силно да поставим акцента върху творческите индустрии. Освен представянето му като квартал за развлечения трябва да се наблегне на ателиетата и майсторите и те да се насърчават. Трябва да се синхронизират и маршрутите в "Капан", и в Стария град.
Новият зам.-кмет по „Култура, археология и туризъм" Пламен Панов е работил в Министерството на културата в отдел „Европейски програми и проекти". През 2016-а става главен експерт „Бизнес развитие и международно сътрудничество" в Община Пловдив. В продължение на две години отговаря за подготовката, разработването и представянето на общинските проекти, които търсят финансиране по различни национални и европейски програми. Пламен Панов има магистърска степен по европеистика в King`s College в Лондон.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни