Южната тангента и пробив под гарата спасяват Пловдив от тапите
- 09:30, 21.02.2020
- 10:35, 21.02.2020
- 4241
- 8
В най-интензивното време от 7 до 19 часа в Пловдив се движат над 200 000 автомобила. Най-натоварените са Голямоконарско, Карловско и Асеновградско шосе.
С изграждането на Източната тангента значително ще се улесни движението по бул. „Цар Борис III Обединител” и през колелото на панаира. До този момент е направено кръгово кръстовище на бул. „България” и бул. „Северен” до Брезовско шосе.
Всеки ден се превозват с автобуси 6320 работници от Пловдив към Радиново и обратно. Отделно се пътува с лични коли. Железницата има огромен потенциал за разтоварване на трафика в областния град.
- Инж. Попов, днес предстои обсъждането на комуникационно-транспортната схема на новия Общ устройствен план. Пловдив се застроява с шеметна бързина, а с измененията на ОУП в строителните граници се включват и земеделските земи. Какви са прогнозите за ръст на населението?
- Няма как да се даде точен брой на жителите в следващите 25 години, какъвто е срокът на действието на ОУП. Затова прогнозите са няколко. Според застроителните планове общината ще наброява до 640 000 жители, без да се брои евентуалното застрояване в земеделските имоти, които ще получат статут на урбанизирани територии. Реалната прогноза е 403 000 жители, а при разработката на транспортната схема сме взели за база 433 000. Сега населението в Пловдив наброява 368 000 души, но средно всяка година има 1200 души ръст.
- В пиковите часове задръстванията стават все по-драматични. Какво установихте при проучването на трафика?
- В анализа, представен в 240 страници, описахме подробно всички проблеми, свързани с трафика. Ще ви посоча един от тях. Оказа се, че транзитно преминаващите коли през Пловдив са с 60% повече в сравнение с 2005 г., когато започнахме да подготвяме действащия в момента ОУП.
За 12 часа през града вървят транзитно 134 000 коли,
които влизат и излизат през 12-те входно-изходни артерии. Нарастването е огромно, тъй като през 2005-а транзитният поток беше 83 000 превозни средства. Това означава, че с вътрешния трафик в най-интензивното време от 7 до 19 часа в Пловдив се движат над 200 000 автомобила. Най-натоварените са Голямоконарско, Карловско и Асеновградско шосе. В пиковите часове на Голямоконарско шосе в участъка между бул. „България” и „Васил Априлов” е ад. Основната причина е, че пътната инфраструктура не отговоря на съвременните норми и ако този проблем не се решава, задръстванията ще се увеличат.
- В Общия устройствен план, приет през 2007 г., е заложено изграждането на директни трасета, които ще разтоварят трафика. Досега обаче нито една тангента не е направена. Какви решения предлагате в новата транспортно-комуникационна схема?
- С цел да се облекчи трафикът от софийското направление трябва да се изгради Западна тангента. Тя започва от Голямоконарско шосе, минава покрай Окръжна болница , през бул. „България” и по нов мост над Марица, предвиден за изграждане, се включва в бул. „Копривщица”, откъдето по Коматевско шосе се свързва с Околовръстното. Трасето не влиза в центъра на квартал Коматево, а го заобикаля по периферна улица.
Коматевско шосе трябва да се удвои,
защото е тясно, само с едно платно. В действащия ОУП също бяхме заложили разширение на Коматевско шосе, но то не е изпълнено.
- Как може да се разтовари движението по бул. „Христо Ботев”?
- Крайно необходимо е да се изгради Южната тангента. Така, вместо да влиза в центъра, част от трафика от входа на Пещерско шосе слиза под жп линията, продължава успоредно на цялата линия, минава по нов мост през Коматевско шосе и се включва в ул. „Акад. Петър Динеков” покрай търговските складове „Лъч”. Оттам заобикаля бившите хали в "Кючук Париж" по ул. „Кукуш”, правейки връзка с пробива под Централна гара на голямото кръстовище с бул. „Македония” и стига до надлез „Родопи” и Кукленско шосе.
- Първият етап от бул. „Северен” е пред завършване и се работи по проекта за следващата пътна връзка от Брезовско шосе до Карловския надлез. Какви ще са предимствата за трафика?
- С изграждането на Източната тангента значително ще се улесни движението по бул. „Цар Борис III Обединител” и през колелото на панаира. До този момент е направено кръгово кръстовище на бул. „България” и бул. „Северен” до Брезовско шосе. Целта е пътят да се продължи до бул. „Васил Левски”, да се свърже с ул. „Димитър Стамболов” покрай гара „Филипово” и да излезе на колелото с бул. „Васил Априлов” и Голямоконарско шосе. Профилът на бул. „Източен” отговаря на комуникационните решения, предложени в ОУП, с изключение на връзката му с моста на Адата. Според плана бул. „Източен” трябва да бъде разширен преди моста, но това няма как да бъде направено заради старите турски гробища. Затова предлагаме нова пътна отсечка дубльор с нов мост над Марица и връзка с бул. „Освобождение” и „Северен”.
- В новия вариант на ОУП предвижда ли се разширение на бул. „Александър Стамболийски”, който от ден на ден става все по-опасен за преминаване?
- И в действащия план, и в транспортна схема на изменението на ОУП
бул. „Александър Стамболийски” е заложен за удвояване
с габарит 24 метра. Това е много важна връзка на Пещерско шосе през подлез „Модър - Царевец”, който задължително трябва да се изгради, с ул. „Цар Симеон” в „Тракия”. Предлагаме на Кукленско шосе да си остане кръстовище, а в зоната на гара „Разпределителна” да се построи подлез вместо огромен надлез, поръчан от предишната управа на Община Пловдив на проектантите. Нашето решение е ефективно и ще струва два пъти по-евтино за разлика от прогнозната стойност, изчислена в общината, в размер на смайващите 54 млн. лева. На Пловдив му трябват евтини, прости и ефикасни решения, защото в противен случай тези тангенти никога няма да се случат.
- С колко средства трябва да разполага общината, за да построи всички трасета, включени в комуникационно-транспортен план?
- Около 600 млн. лева. Според цените към 2018 г. сумата на цялата строителна програма, планирана до 2040 г., възлиза на 528, 2 млн. лева. От тях 384,8 млн. лева струва ново строителство на улици, 68,3 млн. лева - реконструкция на улици и 75,1 млн. лева са нужни за строителство на мостове и съоръжения. В ОУП разглеждаме главната мрежа на Пловдив. Второстепенните пътища се разглеждат в подробни устройствени планове /ПУП/. Извън тази сметка е разширението на околовръстния път, който е част от републиканската пътна мрежа. На Община Пловдив предложихме да направим комплексен калибриран модел на транспортната инфраструктура, за да може да се проиграват ситуациите в трафика,
ако при пробива под гарата се затворят три булеварда -
„Христо Ботев”, „Руски” и „Васил Априлов”. Ако не сме готови с организацията на трафика, ще настъпи колапс. В КИИП настояваме за тунелен способ на строително-монтажните работи и за запазването на връзката на мястото на Бетонния мост, която сме оставили и в новия вариант на ОУП. В Общия устройствен план отново предвиждате S-бан.
- Не е ли утопия Пловдив да има градска железница?
- S-бан е масов екологичен транспорт, какъвто успешно се ползва и се развива в много градове по света. Могат да бъдат използвани съществуващите жп трасета - всички външни линии, включително към Асеновград, Пещера и Панагюрище, и един вътрешен кръг в града. Единственото, което трябва да се направи, е жп връзката малко преди Скутаре към гара „Филипово”, за да се затвори рингът. S-бан е от голямо значение за Пловдив. Ще дам само един пример - всеки ден се превозват с автобуси 6320 работници от Пловдив към Радиново и обратно. Отделно се пътува с лични коли. Железницата има огромен потенциал за разтоварване на трафика в областния град. По шестте разработени от нас маршрути S-бан може да превозва 48 000 души в час. Предлагаме да не се подценява този въпрос и да се започне с предпроектни проучвания, за да се подготвят конкретни разработки.
- Влаковете няма ли да блокират още повече прелезите на бул. „Копривщица”?
- Предлагаме товарните влакове да се изнесат извън Пловдив. Пътниците за Карлово и Панагюрище ще тръгват от гара Филипово защото ще има S-бан. Вместо прелезите ще се изградят кръстовища със светофари. Градската железница ще функционира като трамвай само с три кръстовища, навсякъде другаде движението ще е автономно.
- Кои са най-важните пътни обекти, които според вас трябва да се направят най-напред?
- Подлез „Модър - Царевец”, мост над Марица, пробив под Централна гара, реконструкцията на Бетонния мост, подлез под гара „Разпределителна” и пътната връзка между бул. „Александър Стамболийски” и ул. „Цар Симеон” в „Тракия".
Инж. Димитър Попов е завършил Техническия университет в Дрезден, специалност строителство и транспортно планиране. Има 40 години практика. От 1983 г. се занимава с комуникациите в Пловдив. Един от авторите на Общия устройствен план на Пловдив, приет през 2007 г. Участва в екипа на проектантската фирма “Булплан” ООД, чийто колектив по поръчка на Община Пловдив изготви изменението на ОУП.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни