Петър Ганев: Опасно е сега да правим референдум за еврото

Донякъде заради начина, по който правителството направи предложението на промяната - без прозрачност, между първо и второ четене, което създаде предпоставки за такива мнения. Донякъде заради това, че макар валутният борд да е подкрепен от 80 процента от населението, той не е разбиран от голяма част от хората. Няма причини ние или който и да било да иска да договаря различен курс.

- Задължително ли е фиксираният курс евро-лев да стане плаващ при влизането ни в т.нар. чакалня на Еврозоната? Кое наложи промяна в Член 29 от Закона за БНБ?

- Първо трябва да уточним, че няма вариант, при който българският лев да стане плаващ. Няма такова предложение. Курсът е фиксиран - това е в Алинея първа и втора на член 29. Това, което в момента се внася, е свързано с желанието да станем членове на т. нар. Валутен механизъм, известен и като чакалня на Еврозоната.  За това сме изпратили писмо през лятото на 2018 г., една година изпълнявахме задължения и поети ангажименти, ЕЦБ направи преглед на активите на шест банки. Този процес завърши и е очевидно, че има възможност официално да поискаме да влезем във Валутния механизъм. За целта трябва да се измени законът, тъй като абсолютно всички държави минават през процедурата, разписана още през 1997 г. Без да има такъв член, няма да има правно основание да сме там.

ЕЦБ много ясно е разписала, че държавите, които имат валутен борд, могат едностранно да поемат ангажимент да запазят този борд така, както е, без на практика да минават към плаващ курс. Така стана с Естония и Латвия. България изрично в своето писмо до европейските институции от 2018 г. казва, че искаме да станем членове на Валутния механизъм, като поемаме едностранен ангажимент да запазим фиксирания курс. Така че тук няма никакъв спор - фиксираният курс не може да бъде   премахнат.

Дали има опасност да договорим друго ниво на този фиксиран курс? Според мен практически подобен риск няма, тъй като мандатът на нашите преговарящи е ясен. Ние и в писмото сме изтъкнали, че няма да променяме курса. Над 20 години е ясно, че нашият валутен борд ще завърши с приемане на еврото при курса такъв, какъвто е. Има споразумение между Министерския съвет и БНБ отпреди 15 години, което казва точно това. Има стратегия на БНБ от 2007 г., която казва това. Няма причини ние или който и да било да иска да договаря различен курс.

- Т.е. няма рискове нито за действащия режим на фиксиран валутен курс, нито за евентуална девалвация на лева в бъдеще при определени условия?   

- Аз лично нямам никакви притеснения. Просто ако валутата ни влезе във Валутния механизъм, това ще стане при съществуващия курс. Ако поради някаква причина някой от европейските партньори или от ЕЦБ не е съгласен с това, ние просто няма да станем членове на Валутния механизъм. Никой не може да ни принуди да влезем при някакъв различен курс. Смятам, че това разбира и отсрещната страна.

- Защо тогава се появиха страхове, че едва ли не левът ще се разклати, че други държави ще решават какъв ще бъде курсът му?

- Донякъде заради начина, по който правителството направи предложението на промяната - без прозрачност, между първо и второ четене, което създаде предпоставки за такива мнения. Донякъде заради това, че макар валутният борд да е подкрепен от 80 процента от населението, той не е разбиран от голяма част от хората - какво представлява, какво и къде е записано. По темите банки и пари в България винаги има условия за крайни мнения. От мненията на експертите става ясно, че като цяло просто следваме процедура, която е разписана в далечната 1997 г. И няма място за конспирации и страхове, че някой пак ни клати лодката.

- Добър срок ли е април 2020 г. за влизането ни в чакалнята на Еврозоната? Изпълнили ли сме всички изисквания?

- Ангажиментите ни са изпълнени. Това, което остава като единствена въпросителна, са предписанията за вдигане на капитала към две от шестте банки, на чиито активи бе направен преглед. ЕЦБ трябва да прецени дали тези банки са изпълнили успешно предписанията. Това е може би единствената неяснота. Но дори тази стъпка на правителството дава сигнал, че може би наистина влизането ни в чакалнята на Еврозоната е възможно да се случи през април. Важно е да кажем, че ако то се случи, няма да има дебати в обществото или в парламента. То просто ще бъде обявено от ЕЦБ в някоя неделя. Винаги е в неделя, за да е неработен ден и финансовите пазари да са затворени. Ако това стане факт, ние дори няма да знаем, че са водени преговори. Тогава хората сигурно пак ще бъдат изненадани, но за това се подготвя в аванс цялата нормативна база, тъй като в един момент се приема, подписва се и някоя неделя то просто става факт.

- Чуха се предложения за референдум за влизането ни Еврозоната. Трябва ли да се иска мнението на гражданите, преди да се предприеме тази ключова за икономиката на страната стъпка?

- Смятам, че хората общо взето са казали мнението си, имайки предвид,че всяко правителство е заявявало тази задача като приоритет в управленската си програма. Струва ми се доста опасно да правим референдум сега за тема, решение за която е взето преди 20 години, която фигурира и в договора за присъединяването ни към ЕС. По същата логика някой може да предложи референдум за валутния борд и вече наистина да осъмнем без борд.

- Защо е толкова важно най-бедната в ЕС страна, каквато е България, да влезе във Валутния механизъм, наричан Клуба на богатите?        

- Това наистина е цел, поставена още с влизането ни в ЕС. Членството ни във Валутния механизъм няма да ни направи автоматично по-богати. Ние можем да имаме стабилна макроикономическа политика и извън еврото, както имаме в момента. Можем да имаме стабилност и вътре, като членове. Както можем да имаме недалновидна политика и вън, и вътре. Можем да станем по-богати или по-бедни и отвън, и отвътре. Членството във Валутния механизъм не предопределя нашето богатство автоматично, но е факт, че дава по-дълбока интеграция в Клуба на богатите. Имайки предвид, че бъдещето ни е в посока търговия и задълбочено партньорство с големите европейски държави - и като инвестиции, и като част от техните производствени процеси, членството ни по-скоро би улеснило това партньорство.

- След 30 години преход стоим стабилно икономически - правилна ли е тази констатация?

- Така е, да. Ако видите повишения ни кредитен рейтинг - последният път беше преди месец, там изрично се казва, че в момента, в който влезем във Валутния механизъм, в чакалнята на Еврозоната, той отново ще бъде повишен. Т.е. това е един допълнителен сигнал към света, че ние сме стабилни, изпълнили сме изисквания, валутата ни е стабилна.

 

Петър Ганев е старши икономист в Института за пазарна икономика. Завършил е УНСС. Анализатор в сферата на конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Автор е на многобройни статии, публикувани в седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика” и в редица печатни и електронни издания. За "Марица" г-н Ганев коментира предизвикалия различни тълкувания прoeкт зa дoпълнeниe нa чл. 29 oт Закона за БНБ във връзка с предстоящото влизане на България в т.нар. чакалня на еврозоната, внесен за разглеждане в НС от прeдceдaтeля нa Бюджeтнaтa кoмиcия Мeндa Cтoянoвa.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?