Сионий епископ Велички: Рождество Христово е символ на надеждата

Християнската или изобщо човешката рецепта за щастие е една и е много проста, съвсем обикновена. За да бъде щастлив, човек трябва да е искрен, честен със себе си и с останалите хора, добър и най-вече да не забравя, че е дете на Царя на Царете и Господаря на Господарите.

 

- Ваше Преосвещенство, кое прави Рождество Христово толкова тачен празник?

- Историческото събитие на раждането на обещания Спасител и празнуването, т.е. спомнянето му всяка година, е особено почитано именно защото след Рождество Христово Бог и човек отново се събраха, както сам Господ обеща в дълбока древност. Роди се Христос, Спасител, който изкупи вината на Адам и Ева, на човешкия род и върна на човека онова загубено съкровище, което човекът сам забрави - Царството Божие. Стига човек да го пожелае, разбира се. Заради това и празникът е символ на надежда. Надежда, а също и уверение, че Бог е Милост, че Бог обича безкрайно своята рожба - всеки един човек, и няма нищо по-голямо от любовта Му. Тя е по-голяма от всичко и покрива първородния грях. 

- Успява ли българинът да се наслади на духовната радост на празника или е прекалено обсебен от трапезната?

- В България живеят много хора и всички сме различни. Едни се радват на семейната празнична трапеза повече, други на самия празник, трети нямат радостта нито от трапезата, нито от празника. Има хора с тъга в сърцето си дори и на Рождество Христово, за които хора се моля на Бога и ги подкрепям от цялото си сърце…

Но смятам, че духовната и материалната радост на празничния обяд или вечеря например не си противоречат. Дори напротив! Най-хубавото е, ако имаме възможността и радостта да се съберем с хората, които обичаме и копнеем да видим на този светъл ден, за да почетем празника заедно. И да си спомним за Христовото раждане, да се причестим с Тялото и Кръвта Христови на Литургията и да споделим трапезата си, за да общуваме от сърце и душа, в пълнота. Неслучайно Господ остави на човека причастието с Тялото и Кръвта Му под формата на хляб и вино, защото най-присъщото нещо за човека е да се храни. 

- Има ли християнска рецепта за щастие?

- Християнската или изобщо човешката рецепта за щастие е една и е много проста, съвсем обикновена. За да бъде щастлив, човек трябва да е искрен, честен със себе си и с останалите хора, добър и най-вече да не забравя, че е дете на Царя на Царете и Господаря на Господарите, както казва свети Йоан Богослов - Апостола на любовта, в своята книга "Откровение", която е последната книга от Новия завет. Има я във всяка Библия най-отзад, като последна поместена книга. Човек трябва да помни, че нашият Баща е сам Бог и Бог ни обича повече, отколкото дори и ние сами можем да си представим. Тогава човек ще бъде щастлив и ще успее да се пребори и с трудностите в този кратък живот, които се изправят всеки ден пред нас. С доброта, честност и надежда към Бог този живот е радостен като песен.

- По-вярващ ли е българинът днес?  Могат ли доброто и вярата да ни опазят от злото?

- Мисля, че всеки човек вярва. Повече вярваме в Бога, по-малко вярваме на хора. Вярата е дар, благо, което човек може да прегърне и да усети, че Бог е жив и винаги подкрепя детето си. Ако запалим една свещ в най-тъмната стая, тя ще се освети. Ако са повече свещите - светлината ще става по-силна. По същия начин доброто и вярата светят в полето на злото. Колкото повече са добрината и вярата, толкова по-силна е тяхната светлина.  

- Чувстват ли българите  православната ни църква като стожер  в  празник и делник ?

- Всеки ден се срещам с десетки хора, които свидетелстват за това.

Наясно съм, че има и хора, които не мислят по този начин. Но аз и моите духовни братя всеки ден работим за това, всеки човек, който потърси опора в Църквата и конкретно в наше лице, да я получи. Затова чувствам, че Църквата ни е не само стожер за народа, но и е дори повече - приятел на всеки, който желае да приеме приятелството и общението, е добре дошъл в името Господне.

- Каква трапеза ще подреди на празника игуменът на Бачковската обител?

- Трапезата на Рождество Христово, която ще подредя, ще бъде за моите в Христа братя приятели, за приятелите на Църквата и за близките хора, които винаги почиват в моето сърце. А ако питате за храната - тя ще бъде същата, каквато ще занеса и на хората, които познавам и са в по-трудно материално положение днес. Това, което ще направя, е трапезата да бъде харесана не от мен, а на останалите хора и ще напомня за величието и скромността на празника.

- Кой е най-хубавият Ви личен спомен от Рождество през годините?

- О, спомени от Рождество Христово имам доста, но може би онзи, който се повтаря най-често и който ми носи най-голяма радост, е споменът от Богослужението на празника. Песнопенията, които Църквата е определила през вековете да бъдат пети на този ден, са прекрасни и винаги услаждат душата ми.

А пък когато се причестя с Тялото и Кръвта Христови и причестя Църквата, Божия народ на този ден, изпитвам една особена благодат, защото съм наясно, че в този ден ние имаме възможността да се съчетаем с Христос, именно защото Той сам, Господ дойде при нас, като се роди от Девата.

- Много ли са гостите в манастира? Има ли щедри дарители?

- Слава Богу, постоянно има хора. Пресвета Богородица е Игуменията на манастира и всеки ден кани хора да се срещнат с лика на Чудотворната <210> икона. Има щедри хора, които обичат Църквата и помагат всячески за благоустрояването на манастира. За тях се моля също винаги и ги споменавам на всяка литургия. Те знаят, че ръка, която дава, не оскъдява.

- На какъв етап е реставрацията на обекти в манастира?

- Моята лична кауза е да помогна на всеки човек с каквото мога. Също така и да се опитам по скромните ми сили да благоустроя светата обител с помощта на онези, които подкрепят тази кауза и я приемат за своя. Манастирът е в етап на многобройни реставрационни и ремонтни дейности. Подготвят се две мултимедийни зали за постоянна прожекция на филми за манастира и православната вяра, в едната зала на английски език, а в другата на български.

Подготвя се и анимационно филмче за децата, в което ще се разказва историята за добротата на Божията Майка. В период на завършване е и манастирският архондарик - място, в което след литургия ще може да се съберем манастирските братя, всички поклонници и духовници, за да общуваме в беседа.

Ремонтират се основно параклисите, посветени на „Всички светии", на „Св. Апостоли" и „Свети Теодори". Реставрация на стенописите тече в най-стария манастирски храм - „Св. Архангели", където излизат уникални и древни стенописи, които във възможно най-кратко време ще бъдат показани.

Вече е готова и официалната приемна, където ще бъдат посрещани всички гости и поклонници на манастира. Изписва се и манастирската трапезария по образец на светогорските. Беше подредена манастирската библиотека, бяха монтирани нови кандила и няколко полиелеи в манастирския съборен храм, а преди няколко дни беше монтирана и  реставрираната кувуклията върху светия Престол, която е уникат и датира от 1632 г.

Няколко месеца отне на г-н Милен Воденичарски, майстор златар от София, да я почисти, реставрира и да я позлати частично на места, където е била позлатена. Организираме и няколко хорови изпълнения в близко бъдеще на духовни поводи. Има още много подети инициативи. 

- Посадихте ли и в Бачково лечебна къпина като тази в Троянския манастир?

- В манастира бяха посадени 12 кипариси и много други редки дървесни видове, смокини, нарове, палми, един банан, стотици цветя, лалета. Започна и направата на една градина, парк, посветен на Света Богородица, където хората ще могат да се разхождат, като ще се стига до два от параклисите на манастира. Синайската къпина чака своето време, най-подходящо за засаждане, но да, приготвена е.

- Наскоро имахте гости от Сирия – от какво беше предизвикан интересът им към манастира?  Къде в чужбина е най-известен и тачен Бачковският манастир?   

 - Наши приятели от Сирия гостуваха в България и посетиха и Бачковския манастир. Но не само от Сирия -  посрещнахме гости, духовници и майстори на църковни полиелеи в древната църковна стилистика и дух от съседни страни, както и гости от Гърция и Румъния. Постоянен е потокът от хора в манастира от страната и чужбина. Кани ги Благодатната ни Покровителка, както споменах и преди малко. Света Богородица приема своите деца всеки ден.

- Какво е пожеланието Ви към читателите на вестник „Марица”?

- Поздравявам Ви и Ви честитя празника на Рождението на Господ Иисус Христос. Нека преживеем щастието от раждането на Младенеца и да не забравяме, че днес рожден ден има Иисус и освен на нашите близки да приготвим и подарък на Него. Подаръкът, който Той желае да приеме от нас, е Милост, Прошка и Обич.

Честит празник, честито Рождество Христово!

 

 

Сионий Велички, игумен на Бачковския манастир „Успение Богородично" е висш православен духовник. Роден е със светско име Стефан Радев. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет към Софийския университет „Свети Климент Охридски". Специализира в Ерланген, Германия.

Бил е преподавател и ректор на Софийската духовна семинария. През 2007 г. е ръкоположен за епископ с титлата Велички в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски". От 2011 г. е игумен на Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча". От 1 май 2014 г. е назначен за игумен на Троянския манастир.

 От 3 април 2019 г. по решение на Светия синод на БПЦ е назначен за игумен и на Бачковския манастир, като запазва и поста игумен на Троянския манастир.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?