Следвайте ни

Икономист: В Еврозоната хлябът ще стигне €1,50 само със спекула

viber icon

- В последните години българинът бе лишен от две свои илюзии - първата - че с честен труд може да стане милионер, и втората - че другият начин е да го постигне с търкане на билетчета. В какво да вярваме сега? 

- Аз все още вярвам, че може да се постигне успех с труд в пазарната икономика. Може да се случи, но с честен и умен труд. Имаме и такива примери и те не са малко. Въпросът е, че тези хора съзнателно избягват да са пред камерите и не са интересни за публиката, защото не са достатъчно шумни и скандални. А точно те трябва да дават пример на по-младите и да ги вдъхновяват.  

 

При прехода от национална валута към евро скокът на цените е минимален

Очаквам реалната инфлация след влизането в еврозоната да е в рамките на 5-10% и дори по-малко

Днес в България има страшно много пари. Това, което липсва, е акълът

Въпросът с лотарийните билети е не кой върти бизнесът, а полезни ли са за обществото, или не

 

Д-р Кабаиванов, цените на храните по света достигнаха 5-годишен максимум миналия месец. Кои са причините за масовия скок? 

- Има много фактори, които влияят върху цените на храните. Сред тях са петролът, енергията, технологиите, субсидиите, които предоставят големите държави на производителите на храни... Не е някакъв феномен, че цените са скочили през последните няколко месеца. Да, отбелязваме 5-годишен максимум, неприятно е, но скоро пазарът ще се нормализира.

- На германците и французите това поскъпване влияе по един начин, на нас по друг. Кога ще ги настигнем, след като ще влизаме в еврозоната? 

- Темата за повишаването на цените на храните е част от по-общите тема за доходите и инфлацията. 

За да отделим нещата, е важно да се знае, че когато говорим за инфлация, храните са само част от тази кошница със стоки и услуги, която имаме. И

колкото по-ниски са доходите, толкова по-голяма част от тях отиват за жизненоподдържащи стоки.

Поскъпването на храните дори с 10% за хората в развитите държави, които харчат 5-6% от доходите си за трапезата, означава едно. В страни като нашата обаче, където 20 и дори 30% от доходите на домакинствата отиват за храна, ситуацията е друга. Както вече казах, за поскъпването на цените на храните си има причини и повечето са обективни. Въпросът е как да повишим доходите си така, че този скок да не ни притеснява толкова много. 

- Да, но вместо това обедняваме още повече заради инфлацията, защото намаляват потребителските ни възможности... 

- Така е. Аз обаче ще говоря за инфлацията като обективен показател, от една страна, и от друга - възприятието на хората за нея. В зависимост от това какъв ни е социалният и жизненият статус, ние приемаме инфлацията по различен начин. Прост пример:

Ако не пуша, цените на цигарите не ме интересуват.

Това е нещо реално и хората го разбират. По-сложно е обаче да им се обясни какво ще се случи с доходите и спестяванията им преди приемането ни в еврозоната и след това. По въпроса се правят цели научни изследвания.  

Масовото говорене за инфлацията се възроди отчасти и заради основателните страхове на хората в активна възраст, които преживяха голямата криза от 1997 година. Другият проблем е, че се смесват няколко теми. Това са: чакалнята за еврозоната, курсът лев/евро и въпросителните около цените на храни и основни стоки. За да отделим нещата, е важно да се знае, че когато говорим за инфлация, храните са само част от кошницата със стоки и услуги, през които я изчисляваме. Проблемът при нас е, че доходите ни са ниски и при поскъпване все по-голяма част от тях отиват за покупка на жизненоподдържащи стоки.

- Какво показва примерът на другите страни, минали през чакалнята за еврозоната? 

- Наблюдава се една съществена разлика за това, какво хората очакват да нарасне като цени, и това, което наистина поскъпва в тези периоди. Когато говорим за инфлация, при приемането на еврото пак има спекулативни моменти. От опита на другите страни е видно, че има несъществено нарастване на цените. Естествено то може да е и по-голямо, но тогава трябва да знаем със сигурност дали само преходът към евро е причината, или има други фактори, които им влияят. 

Между другото

за нарастването на цените в такива преходни периоди има и психологически причини.

То се случва, защото медиите и обществото фокусират вниманието на всички към очакваната промяна, а от това се възползват спекулантите. 

- Значи не е вярно убеждението, което битува сред повечето българи, че с влизането в еврозоната цените ще останат същите, но в евро - тоест умножени по две? 

- Възможно е да има опити за спекулативно повишаване на цените или поне да се тества пазарът в някои сектори. Това обаче няма да сработи, защото едно двойно скачане на цените означава и двойно свиване на потреблението. Това е един апокалиптичен сценарий! При страните, приели еврото преди нас, се забелязва повишаване на цените на някои услуги. Фризьорските например. Има и общо нарастване на цените, но не и двойно! Хлябът няма да стане евро и половина. Другият момент е, че приемането на еврото автоматично се свързва с драстична промяна в социалния статус и доходите. В крайна сметка цените не могат да станат двойни, защото няма кой да купува. Ако днес кашкавалът ви е 15 лева, а утре стана 15 евро, без доходите ви да са скочили двойно, ще го купувате ли? Възможно е да се почувства някаква слаба инфлация, но тя ще е много малка - дори не говорим за 5-10%, а за по-малко.

- Това, че заради скока цените на храните инфлацията ни е по-висока от тази в Германия в последните месеци, проблем ли ще за влизане в еврозоната?

- Проблем е за този, за когото цените нарастват. В Европа не се интересуват от това. Инфлацията от последните месеци няма да се задържи дълго и не е непосредствено свързана с влизането ни в чакалнята на Еврозоната. Това не е нещо, което ще остане в сила за следващите 3 или 5 години. Никой не може да каже дали догодина няма да се случи друг шок - скок в цената на петрола или нещо друго. Голям проблем е, че много икономисти смесват нещата едно с друго и объркват обществото.

- Бившият министър на финансите Петър Чобанов предупреди за опасността от поскъпване на банковите услуги и масово увеличаване на таксите. Притеснително ли е това?

- Банковите ни такси и в момента не са ниски, за да се притесняваме, че ще скочат. Нещата опират до това - искаме ли да се интегрираме изцяло икономически, или не. Цялостната интеграция си има предимства, но и недостатъци. Аз лично

не очаквам сериозни сътресения в банковия сектор.

- Как ще коментирате промените в Закона за хазарта и атаката срещу лотарийните игри?  

- Бизнесът с лотарийни игри е голям - може би е за милиарди. Има много хора, които са в него, без да са собственици. Те също ще пострадат, защото ще загубят обороти. В крайна сметка обаче тук важният въпрос е дали този тип бизнес е полезен за обществото. За мен не е! Измества фокусът и когато това стане масово, вече е израз на някакво общонационално отчаяние. Друг изход няма - чакаме от Господ или от Божков!

- Къде остана прословутото българско предприемачество от времената след Освобождението и икономическото чудо от първата половина на 20. век?  

- Трябва време, за да се възстанови, защото има много спирачки, които българинът сам си поставя или средата му ги слага. И да спрем с приказката: Ти ми дай пари, аз акъл си имам. В момента има страшно много пари, навсякъде ги има, но това, което липсва, е именно акълът. Вероятно е заради дългите времена, в които някой друг решаваше вместо нас.  

- Еврозоната и Евросъюзът без алтернатива ли са за нас?

- Алтернатива винаги има, но нещата опират пак до това - искаме ли да получим всички ползи от евроинтеграцията, или не. И да помним, че тя предполага и отговорности. Това означава да спазваме определени правила и да минем през определен път, който може и да не ни харесва съвсем. Всички биха искали да ползваме благините, без да се напрягаме, и да не се променя нищо и без да рискуваме. Това обаче няма как да се случи. 

 

Доц. д-р Станимир Кабаиванов е декан на Факултета по икономически науки към ПУ „Паисий Хилендарски” от ноември 2015 година. Автор е на 5 научни статии и книги по икономика.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Николай

13.02.2020 | 18:11

Една народна франзела от 250 грама при песетатя бе 20-25 песети при еврото в момента е 30-35 сантимоса.Едно кафе бе 60-80 песети сега е 1,20-1,50 евро.При положение че хранителните стоки и безалкохолни напитки са от 4 до 8 % облагани с ДДС.Така че каквото и да говорят инфлация има и където е влязло еврото най страдат бедните и средната класа.Между другото само 20% от средната класа е добре и това са хората на държавна работа.

Отговори
4 0

скъсан

14.02.2020 | 13:19

Е за 20 години нали не предполагаш, че песото или която и да е валута ще си седи без инфлация и франзелата ти ще си струва точно толкова колкото и 1999-та до вовеки веков? А инфлацията има когато има производство, потребление и ръст на заплатите (говорим за здравеословния темп на инфлация). Но за бедните и неуките винаги ще им е зле. И при 30 песо и при 1 евро, беден ли си гориш и се оплакваш....или търкате билетчета там, каквото правите.

Отговори
2 0

А а а а?

13.02.2020 | 09:32

220 и дори 30% от доходите на домакинствата отиват за храна!?! Някои хора май доста се изхвърлят, съдейки по собствените си доходи!! Да вземем един работник или служител със заплата около хиляда лева: това са чисти около 740 лв. Той трябва да обядва на работното си място, а в заведенията един истински обяд струва поне 5-7 лв. Пълноценната вечерята също е толкова дори и у дома, ако не се купуват вредни храни и сурогати. Това прави минимум 450 лв. на месец или около 60% от дохода му. Ако човек получава средната заплата за страната, която е около 1 200 лв., пак разходите му за пълноценна и качествена храна ще надхвърлят 50%. Затова у нас се вихрят всякакви спекулации с ментета, сурогати и вредни „храни”! И затова обикновените хора много боледуват и умират от „социално значими болести”! Да тровиш и крадеш от бедни хора означава да ги убиваш ! ! !

Отговори
28 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?