Следвайте ни

Доц. д-р Мария Токмакова: Захарният диабет е основен сърдечносъдов рисков фактор

viber icon

- Доц. Токмакова, каква е връзката между диабета и сърдечносъдовите заболявания?

- Захарният диабет е основен рисков фактор за сърдечносъдова заболеваемост, а от друга страна, сърдечносъдовите заболявания са причина за повечето случаи на смърт при болните със захарен диабет. Болните с диабет имат два пъти по-висок риск от сърдечносъдови събития в сравнение със здравите хора.

- Кои са общите рискови фактори за отключването на заболяванията?

- Общите рискови фактори за отключването им са възрастта, наднорменото тегло, липсата на физическа активност, артериалната хипертония, дислипидемията, фамилността.

- Добрият контрол на диабета оказва ли влияние върху изявата на сърдечносъдови заболявания?

- Има пряка връзка между оптималния контрол на захарния диабет и риска от сърдечносъдови събития. Препоръчва се стриктен контрол на нивата на кръвната захар - гликиран хемоглобин < 7%, за да бъдат намалени микро- и евентуално макросъдовите усложнения при болните с диабет.

- Това означава ли, че контролът на рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания влияе и на риска от диабет?

- В ръководствата от 2019 г. се препоръчва определяне на рисковия профил при всеки болен с преддиабет или захарен диабет. Болните с диабет, който вече са преживели голям съдов инцидент като миокарден инфаркт или мозъчен инсулт или имат органна увреда или комбинация от три или повече рискови фактора, като например хипертония, тютюнопушене, наднормено тегло, дислипидемия, са с много висок сърдечносъдов риск.

Болните с над 10-годишна давност на диабета, в съчетание с един рисков фактор като хипертония, дислипидемия, тютюнопушене и т.н., са с висок сърдечносъдов риск. При тези категории пациенти с диабет е необходим многофакторен подход. Стратегиите за намаляване на сърдечносъдовия риск при диабетиците включват промени в начина на живот - правилно хранене, регулиране на теглото, адекватна физическа активност, оптимален контрол на артериалното налягане с цел 130/80, постигане на препоръчваните нива на атерогенните липиди. По време на научните сесии на "Пловдивски зимни ендокринологични дни" се обърна внимание, че много от болните със захарен диабет са диагностицирани късно.

Необходими са повече усилия и по отношение на  първичната профилактика. Този процес започва още в детска възраст, когато трябва да научим децата си да се хранят правилно, да се движат повече, да нямат наднормено тегло, да не пушат. Известно е, че дори при пациенти с генетична предиспозиция правилният начин на живот и хранене може да намали риска от развитието на диабет или сърдечносъдови заболявания.

- Има ли напредък лечението на тези заболявания с медикаменти?

- За щастие живеем в години, в които медицината се развива изключително бързо в смисъл на технологични и фармакологични иновации. Имаме възможност да работим с иновативни молекули, които са добре проучени в мащабни клинични програми както за ефикасност, така и за обща, и специфично за сърдечносъдова безопасност. Разполагаме с противодиабетни средства, които, освен че осигуряват контрол на кръвната захар, имат и допълнителни ползи по отношение на сърдечносъдовия риск - намаляване на опасността от сърдечносъдова смъртност, миокарден инфаркт или мозъчен инсулт. Тези медикаменти имат благоприятен ефект върху артериалното налягане, нивата на атерогенните липиди, както и органосъхраняващи ползи, свързани с намалена прогресия на бъбречно увреждане, което е част от усложненията при захарен диабет. 

За съжаление една трета от диабетиците не успяват да постигнат оптимален контрол на кръвната захар, артериалното налягане, липидните нива, теглото и физическата активност, а както вече обясних, това е начинът да се намали рискът от сърдечносъдови събития.

 

Доц. д-р Мария Токмакова е член на  aкадемичния състав на Секцията по кардиология към Първа катедра по Вътрешни болести на Медицински университет-Пловдив, началник на отделението по кардиология към Кардиологична клиника на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД и председател на Дружеството на кардиолозите в България, мандат 2018-2020 г. Тя взе участие като лектор в проведения на 14 и 15 февруари научен форум "Пловдивски зимни ендокринологични дни", чийто организатор и домакин бе Медицински университет-Пловдив. Разговаряме с нея за диабета и сърдечносъдовите заболявания.

Румен Златански

Румен Златански

Репортер-редактор - екип "Общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?