Доц. Антоний Гълъбов: В криза партийни ежби и всяване на страх са недопустими

Мутафчийски е добър говорител на кризата, нито за момент не създава усещане за паника  

Президентът може би се надява на масови безредици и социални протести, които да свалят правителството 

 

Доц. Гълъбов, как изглежда България след близо месец извънредно положение?

- Важно е, че мерките работят. България показва, че мерките за ограничаване на движението, за социално дистанциране дават резултат. 

Гражданите в голямата си част разбират и следват инструкциите - носят маски, правят усилия да стоят по-дълго вкъщи.

Картината не е нито толкова черна, нито толкова катастрофична. Просто трябва много внимателно да се прецени как българската държава, българската икономика, българското семейство преминават през това изпитание. 

Предложенията от страна на Националния оперативен щаб и на правителството се опитват да удържат цялата картина на фокус. Това е важно, предвид многократните опити за остро политизиране на темата. Това е лош подход, който се опитва да спекулира с усещането за несигурност у хората, и действа разрушително спрямо отношението към държавните институции.

А при такова изпитание, за което българската държава и българските институции нямат опит, 

е най-важно да се запази водещата роля на държавните институции.

Всеки опит от типа на това, което прави например БСП, както и  тези, които се опитва да лансира президентът на републиката, е контрапродуктивно и пречи на обществото да се съсредоточи върху решаването на конкретния проблем. И създава усещането, че като че ли има друг начин да се премине през тази ситуация. А съм убеден, че няма друг начин.

- Как оценявате появата на нов лидер с изключително висок рейтинг в лицето на ген. Мутафчийски? 

- Не става дума за носталгия по твърда ръка, а за фокусиране на очаквания и удовлетворение от това, че човек с безспорни заслуги, доказан професионализъм, управлява добре кризата. Той е добър говорител на кризата, нито за момент не създава усещането за паника, за екстремни ситуации, за непреодолими проблеми. Този подход привлича хората. 

Нека припомня отново трите много важни условия за управлението на една криза: отваряне на всички възможни информационни канали, ясен говорител и ясен график. Само за седмици българските граждани свикнаха в 8 часа всяка сутрин ген. Мутафчийски да информира за обективното състояние на нещата.

Когато се управлява криза, цялата информация трябва да върви през една фигура - това е единственият начин хората да се чувстват спокойни. В това отношение нямам опасение, че сме влезли в ситуация, в която демокрацията е под заплаха.

- Циментира ли кризата политическото статукво, поне за момента, имайки предвид твърде високото доверие и одобрение на наложените мерки?

-  Да приемем, че това е ситуативно състояние, в което обществото реагира разумно, следвайки разбирането, че е необходимо специалистите и хората, носещи отговорност за управлението на държавата, да са водещата сила. В никакъв случай не трябва да има раздвояване за това, че процесът трябва да е максимално концентриран в държавните институции и да използва в максимална степен научната експертиза.

За решаване на кризата са ангажирани забележителни учени, специалисти, които се ползват с доверието на обществото. 

Налице са позитивни промени, но за съжаление има и неприятни опити за примитивно политизиране и партизиране на кризата, които спъват усилията на държавата.

След някои позитивни знаци за обединение стана ясно, че дори епидемията не може да обедини българските политици. Защо?

-  Това е много лош сигнал към обществото за това, че имаме фактори в политическия живот, които се стремят максимално да извлекат полза за себе си. Всъщност силният, добър сигнал към българското общество беше гласуването на 13 март на обявяването на извънредно положение, когато опозицията подкрепи управляващите.

След това беше постигнато съвместно изявление от страна и на президента, и на премиера. Това съгласие обаче продължи много кратко. Истината е, че зад усилията за политизиране стои не само егоцентризъм, а и дълбок дефицит на компетентност, дълбоко неразбиране на различията между политическия процес и държавното управление.         

В момента сме в ситуация на управление на държавата в криза

Националният оперативен щаб фокусира  експертиза и политически позиции, няма място за партийно противопоставяне, за търсене на евтини дивиденти. Фактът, че стигнахме до дефиниране дали да запазим живота на хората, или  да запазим икономиката, показва, че имаме зле подготвени политици, които не могат да дефинират истинските проблеми.

Тезата, която се опитва да наложи на българското общество президентът Румен Радев, е изключително контрапродуктивна. Повтарянето, че гладът ще победи страха, показва ниско ниво на политическо говорене. Представата за това, че вече тънем в нищета, мизерия и глад, не отговаря на действителността.

Президентът може би се надява на това, че ще се стигне до масови безредици, до социални протести, които да свалят правителството и той да може да управлява еднолично. Но нито е времето, нито е мястото някой да компенсира липсата на подготовка с опит за всяване на страх. 

Виждаме и много ясен корпоративен натиск върху правителството. Управляващите се опитват да поддържат много деликатен баланс между интересите на синдикатите, на  едрия бизнес, на различните работодателски организации. За съжаление има огромни очаквания към това, че в условия на извънредно положение всички, които имат някакви проблеми, ще получат нещо от държавата. Много важно е да се удържи смислената и разумна теза, че подкрепа трябва да получат преди всичко пряко засегнатите от въвеждането на извънредното положение.

Преминаваме през тежък период, в който нямаме нужда от политиканстване, а от смислен и разумен подход към държавното управление.

- Растат опасенията от икономически проблеми след края на епидемията, ваш колега заговори за битка между хладилника и телевизора. Как ще се справим с тежкия тест за оцеляване в епидемия? 

- Примитивизмът за хладилника не върши работа. Важно е да погледнем внимателно как изглежда българската икономика през призмата на тази криза. Факт е, че автомобилният клъстър например, тези над 200 завода, които много успешно се интегрираха в производството на най-големите компании в света, ще изпитат затруднения заради спънките при централните производители.

В същото време в сектора на услугите обаче има изключително голямо раздвижване 

Имаме компании, които удвоиха и утроиха интензитета на работата. Видим ръст има  във фармацевтичната индустрия, при големите вериги за бързо хранене, които поставиха акцента върху доставките на храна по домовете.

За дребния и средния бизнес е много важно как ще планират действията си, защото е ясно, че след тази криза икономиката на света ще се променя и няма да може да се разчита на досегашните пазарни ниши. От предприемчивостта на българските компании ще зависи как ще се разположат, но е ясно, че потенциалът на българската икономика в никакъв случай не е за подценяване. Убеден съм, че много наши предприемачи вече търсят бъдещите пазарни възможности.

Българската икономика не е сред най-богатите, но нейният отворен и свързан характер е това, което трябва да бъде защитено.

Има опити и в света да се върне представата за държавния протекционизъм, за затваряне в държавите. Това обаче няма да ни постави на правилното място. Да се опитаме да оцеляваме сами, не е добър начин  - нито за преодоляване на кризата, нито за заемането на по-добри позиции след нея. Най-важно в момента е да се позиционираме така, че  веднага след кризата да сме в състояние дори да спечелим от нея. И да не допуснем страничните шумове да отвлекат вниманието ни от важните неща.

Визитка

Доц. Антоний  Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС.  Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. Автор на монографии и студии. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?