Следвайте ни

Димитър Ганев: ВМРО заплашва, но няма интерес да разтури управляващата коалиция

БСП ще затъне в изборни интриги, Рейтингът на Слави не гарантира успех на партията му

viber icon

- Разклатено ли е управлението от серията кризи и скандали, на които сме свидетели? Успяват ли управляващите да овладеят ситуацията?

- В момента основната тема в страната е ситуацията с коронавируса, която в някакъв смисъл успя да тушира другите скандали като  основни теми в дневния ред на обществото. Що се отнася до коронавируса, бих коментирал ситуацията като политолог или по-точно от гледна точка на обществените нагласи.  Както знаем, очите на страха са големи. Струва ми се, че тревогата е непропорционално голяма на фона на реалната заплаха, която в момента всъщност не присъства в България.

А колкото до останалите скандали, действително от началото на годината бяхме свидетели на каскада от скандали, повечето от които свързани с околната среда – водната криза в Перник, кризата с боклуците и мръсния въздух.

От последното национално представително проучване на агенция „Тренд”  за февруари  виждаме ясно, че скандалите малко или много са се отразили. След местните избори дистанцията между двете основни политически сили ГЕРБ и БСП беше малко над 4 процента в полза на ГЕРБ от всички интервюирани. Това беше логично следствие от победата на ГЕРБ на местните. Това предимство, което ГЕРБ имаше в края на 2019 г., беше до голяма степен изядено в рамките на тези скандали. Няма никакво съмнение, че тази дистанция се скъсява не защото БСП вдига своя резултат, а защото основната управляваща партия в лицето на ГЕРБ ерозира като подкрепа.

Имайте предвид обаче, че по принцип месеците януари и февруари са най-тежките за една власт – заради поизхарчени пари на хората покрай празниците,  по-високи сметки за комунални услуги заради по-студеното време. Намираме се фактически  в края на този период и  сме виждали по обществени нагласи как серията от по-празнични дни – 1 март, 3 март, 8 март, отпуска малко напрежението. Но това по никакъв начин не трябва да успокоява управляващите, защото традиционно последната година в един мандат, в която навлизаме в момента, е най-критична за тях. Има натрупана умора, няма избори, които да прелегитимират властта и да й дадат нов тласък и кредит на доверие.

- Арестите в Басейнова дирекция на кадри на ВМРО нагнетиха напрежение в управляващата коалиция. Вицепремиерът Красимир Каракачанов изрази доста остра позиция. Възможно ли е заплахите да прераснат в оттегляне на ВМРО от коалицията?

-  Тук трябва да разсъждаваме от гледна точка на рационалния политически интерес. Струва ми се, че въпреки заплахите, въпреки ефектните метафори за ластика, ВМРО се намира в изключително изгодна позиция от гледна точка на това, че фактически е основният коалиционен партньор на ГЕРБ в момента, с множество представители в изпълнителната власт. ВМРО определя в някакъв смисъл част от дневния ред, държи ключа към мнозинството и може да изразява позиции, с които ГЕРБ да се съобразява.

При това положение няма никаква политическа логика  да предизвикаш предсрочни парламентарни избори хипотетично, защото при едни нови избори за ВМРО няма да е лесно да попадне в следващия парламент и е много малка вероятността ВМРО да се окаже в изгодната ситуация, в която се намира в момента. А именно като формация, от която зависи парламентарното мнозинство.

Освен това не трябва да забравяме един много важен факт – едно е да правиш избори, когато си част от управлението, както е ВМРО в момента, съвсем  друго е да правиш избори по време на служебен кабинет, когато нямаш парламентарно представителство и никакви лостове за управление.

Струва ми се, че най-вероятният сценарий от днешна гледна точка е редовни парламентарни избори в края на март догодина.

- Текущите скандали като че ли изместиха от центъра на общественото внимание искрите, които прехвърчат между Президентството и премиера, но напрежението между двете институции продължава да тлее. Как ще се развият отношенията между тях?

- Конфликтът между президент и премиер, който наблюдаваме, не е нещо ново. Наблюдаваме го вече две години. Просто конфликтът се задълбочава  и  в началото на тази година стигнахме най-ниската точка на отношенията между министър-председател и президент със свалянето на доверието от страна на държавния глава. Тук проблемите са следните – какво повече от това може да направи президентът? Не мисля, че нещо коренно ще се промени в риториката на държавния глава или в неговите действия в следващата една година. Вероятно просто животът на този  кабинет, който изтича в рамките на следващата една година, няма да има по-добри или по-лоши отношения с президента, те така или иначе са най-лоши в момента. Не виждам никакви основания отношенията да се подобрят.

Единственото нещо, за което трябва да се надяваме, е това по някакъв начин да не предизвика щета върху международните позиции на България, защото президентът и премиерът имат споделени правомощия в областта на външната политика и на отбраната и България трябва да има обща, консенсусна позиция между президент и премиер, която отстоява националните интереси в международен план. Това е надеждата, която всички имаме – да не се стигне до ситуация, в която единият да критикува другия или обратното врамките на някакви международни форуми или пък да имат различни позиции по ключови въпроси като енергийните проекти.        

Ако има някакви загуби на терена на обществените нагласи и за президента, и за премиера, те вече са консумирани. Президентът консумира загубата си като обществено доверие в рамките на тези две години по простата причина, че симпатизантите на ГЕРБ постепенно оттеглиха подкрепата си от г-н Радев, защото той е в конфликт с управляващото мнозинство, на което симпатизират. Колкото до г-н Борисов, вероятно щетата и там е нанесена, тъй като критиките на президента в ушите на някои хора звучат легитимно и аргументирано. Не вярвам, че тепърва този конфликт ще променя радикално обществените нагласи.

- Как променя нещата третият силен играч на терена? Връща ли главният прокурор с активните си действия изгубената ни надежда за  справедливост?

- Твърде рано е още да говорим с категоричност дали действията на г-н Гешев връщат или не връщат чувството за справедливост. Това ще покажат данните в следващите месеци, по-скоро година.

Със сигурност обаче има нова сюжетна линия в политическия ни процес. Съгласен съм с  други анализатори като  Андрей Райчев,  които говорят за трети силен фактор, който не е пряка функция на някои от познатите фактори. Аз също споделям мнението, че главният прокурор е по-скоро самостоятелен фактор и фактор, с който и управляващи, и опозиция вероятно ще се съобразяват – не само тези управляващи и опозиция, а и тези в следващите 7 години, колкото е мандатът на главния прокурор. Илюзия ли е постигането на някакво възмездие за минали приватизационни сделки, каквито заявки даде главният прокурор? Декларативно ревизията на процеса на приватизация може да се хареса на много хора.  Реално обаче не виждам как ще върнем назад приватизацията. За добро или за лошо, тя вече е осъществена и резултатите са налице.

А и ми се струва трудно да се събере конституционно мнозинство по този въпрос в парламента.   

Но все пак приватизацията се привижда като най-несправедливият процес въобще в нашия преход. И в случая, разбира се, е популярно твърдението за ревизирането й. Очевидно линията на Гешев е да компенсира дефицита на справедливост. Когато имате категорично несправедлив процес, привидян в очите на общественото мнение  като такъв, а именно приватизацията, е нормално човек, който търси да компенсира дефицита на справедливост, да атакува именно него.

- Опозиционната БСП ще успее ли да извлече дивиденти от разклащането на властта?

- Засега БСП не успява да го направи и няма да успее и в следващите месеци. БСП навлиза в много труден етап, там тепърва ще се видят проблеми, които ще излизат. Партията потъва в процес на пряк избор на нов председател и в този смисъл ще се занимава само със себе си в следващите два месеца. В това можете да бъдете сигурни. Да не говорим, че самият пряк избор ще вкара БСП в съвсем друга интрига. По правилата за избор  трябва да излязат да гласуват половината от членовете на БСП за да е редовен изборът. Това ми се струва малко вероятно да се случи, което означава че де факто следващият председател ще бъде избран от конгреса. Това е много тежък процес, с много интриги, с вътрешно напрежение, което няма да позволи на БСП да бъде  консолидирана, единна и активна в рамките на следващите   няколко месеца, за да може да покаже някакви резултати и да се възползва от тази криза, от която сме част от няколко месеца.

- Корнелия Нинова ли е най-вероятният следващ председател на БСП?

- Прекият избор на лидер е въпрос най-вече на технология, а именно кой държи организацията. В този смисъл основните кандидати са двама – Корнелия Нинова и Кирил Добрев – човекът, който държи организацията на Позитано. Смятам, че те са с най-големи шансове. Има обаче и междинни играчи, които са от особено значение, като Калоян Паргов, шеф на най-голямата организация в страната – столичната. Той може да играе особена роля в този процес, да наклони везните в едната или в другата посока, което силно вдига цената му. Важен фактор може да се окаже и Георги  Гергов от друга голяма организация – пловдивската.    

В случая такъв тип фигури посредници също ще играят главна роля между основните двама кандидати. Така че несъмнено има интрига, победата не е предрешена.

- Тепърва ще се появяват и нови играчи на терена. Какъв е потенциалът на „Има такъв народ” на Слави Трифонов?

- Г-н Трифонов се позиционира в полето на новия на несистемния играч, на играча срещу статуквото,  в което винаги има потенциал, тъй като в България има хронично недоверие към целия ни политически елит. И когато кажеш: Аз съм нов, с народа, срещу всички! , това винаги носи потенциал и позитив след себе си. В това поле има различен тип играчи – има партии, които са заявявали същото нещо като „България без цензура” на Николай Бареков, „Воля” на Веселин Марешки”, РЗС на   Яне Янев, които са били някъде около ръба на парламентарната бариера и малко над нея. Има, разбира се, и играчи, които са срещу статуквото, като Симеон Сакскобургготски и  Борисов. Не мисля, че Трифонов ще бъде нито като Янев и Бареков, нито като Сакскобургготски и Борисов, а вероятно нещо по средата. Но засега въпросите за партията на Трифонов са повече от отговорите, които сме получили. Той трябва тепърва да изгражда структури, да стане ясно кои лица ще бъдат около него. Забелязвам, че той има специфично медийно поведение – неговите послания излизат само от неговата телевизия. И съответно успехът на политическата му партия в този смисъл ще бъде до голяма степен свързан и с успеха на неговия медиен проект.

И това, че го харесват, не е гаранция за изборен успех.  Рейтингът е нещо кухо и ще дам няколко примера. В София преди местните избори Мая Манолова беше с по-висок рейтинг от Йорданка Фандъкова,  която обаче победи в изборите за кмет на София. Ако се върнем по-назад във времето – Меглена Кунева  беше най-одобряваният политик в страната. Яви се на президентски избори и стана трета, а после не можа да вкара партия в парламента.

Така че това с  рейтинга е много относително, да не му се предоверяваме.

Визитка

Димитър Ганев е политолог, политически коментатор, доктор по политология. Завършил „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011-2012 г. координира проект на Оксфордския университет за изследване на медийната среда в България и страни от бившия Източен блок. Между 2011 г. и 2016 г. е политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. Съосновател на изследователски център „Тренд“. Автор на книгата „Пътят към конституцията“.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?