Следвайте ни

Д-р Живко Данчев: Пациентите влизат в COVID отделението уплашени, сякаш са срещнали смъртта

Лекарят е част от екипа на Първо кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив

viber icon

Д-р Живко Данчев е специализант в Първо интензивно кардиологично отделение с инвазивна кардиология в УМБАЛ-Пловдив. Постъпва на работа в болницата преди малко повече от 2 години. Роден е и живее в Пазарджик, където завършва Английската гимназия. Висшето си образование получава в Медицинския университет в Пловдив. Той е един от младите лекари, които сформират първия екип на COVID отделението в бившата Окръжна болница. Пациентка изпрати благодарствено писмо до ръководството, в което сподели задоволството си от целия екип - заради високия професионализъм на медиците и заради дълбоко хуманното отношение, грижите, топлотата и вниманието към болните. 

 

Добра комуникация между отделните екипи е в основата на успешното лечение на пациентите с COVID-19

Покрай коронавируса у нас вече има 6 млн. вирусолози - всеки разбира от медицина и от инфекциозни болести

Не е нужно да се преглеждаме или да си правим PCR тестове през седмица, а да спазваме най-простите противоепидемични мерки

 

- Д-р Данчев, вие бяхте част от първия екип лекари, които започнаха работа в COVID отделението. Какви са вашите впечатления?

- Не е лека работата в такова отделение. От цялото пребиваване там едно от най-неприятните неща за мен беше екипировката. В защитното облекло тялото се обезводнява, хипервентилира се, кожата се изпотява, като съществува риск от възникване на различни обривни елементи. Трябва да се отбележи и  фактът, че човек пренебрегва собствените си физиологични нужди.  

Трудността обаче не се дължи само на необходимостта от продължително носене на защитно облекло, а и на прекия контакт с пациенти, които са  с доказана вирусна инфекция.

Известно е, че по-продължителният престой увеличава риска от заразяване

Въпреки годините пощадена възрастова група няма, така че риск за заразяване винаги съществува, дори и при стриктно спазване на противоепидемичните мерки.

Въпреки всичко най-тежко за мен беше да гледам уплашените лица на болните. Голяма част от тях мислеха, че вече са се срещнали със смъртта. Това отношение е сформирано поради реакцията на обществото и на близките им, както и заради фокуса върху заболяването от страна на медиите. Събрани заедно, тези фактори създават предварителен психо-емоционален стрес и тези хора остават обезверени още при постъпването си в болничното звено. Това неминуемо затруднява лечението на пациентите, диагностицирани с Ковид-19.

- Как оценявате работата в COVID отделението в професионален план?

- В професионален аспект работата в отделението за мен беше едно предизвикателство. Не съжалявам за нито една минута, която съм прекарал там. Това е безценен опит и създаване на много нови професионални отношения с други колеги, тъй като работата там е мултидисциплинарна. В лечението на пациент с коронавирусна инфекция са въвлечени множество специалисти от различни сфери и направления на медицината, а това води до обмяна на информация и идеи. Тази добра комуникация между отделните екипи беше в основата на успеха и отчитането на положителни резултати.

- С кои колеги бяхте в първия екип?

- Всички колеги ми направиха невероятно впечатление, моите адмирации към тях. В екипа беше д-р Юджел Махмуд от Неврологично отделение, с когото се работеше безупречно.

Той беше любимец на пациентите, които го търсеха непрекъснато, защото подхождаше към тях с много голямо внимание и уважение

С нас беше и д-р Иван Горанов, началник на Ревматологично отделение, много опитен колега, който изигра важна роля в диагностиката и  лечението на пациентите. Останалите колеги бяха д-р Тодорова от Нефрологично отделение,

д-р Семиха Моллова от Второ кардиологично отделение, д-р Пламен Стоянов от Хирургичното отделение, д-р Елена Кузманова от Отделение по Гастроентерология, д-р Божидар Митев от УНГ, д-р Панайотидис от Отделение по ортопедия и ​травматология.

Ще споделя, че бях приятно изненадан от д-р Панайотидис, защото работата в неговото отделение е от различен тип и не включва лечение на пациенти със сърдечносъдови или белодробни заболявания. Останах впечатлен от неговата ерудиция, справяше се отлично. 

Не на последно място, голяма заслуга за грижите на пациентите имат и всички медицински сестри и санитари, които се включиха активно в работния процес. 

- В УМБАЛ-Пловдив от откриването на отделението в края на юли досега има само един заразен медик. Според вас на какво се дължи този факт?

- Да, до момента има само един колега, но в нашата работа винаги има риск. Специално за нашия екип мога да кажа, че се опази благодарение на ръководството на болницата, което проведе отличен инструктаж. Голямо внимание преди встъпване в длъжност ни обърнаха колегите от Отделението по пулмология - началникът д-р Илияна Вълканова и старшата сестра Мариета Черишарова.

А след това при всякакви въпроси, които сме поставяли, реагираха веднага и вземаха необходимите мерки

Така, когато всеки се отнесе отговорно към своята работа, без да подценява проблемите, резултатът е благоприятен, защото според мен всичко опира до личната отговорност на хората.

- Известно е, че няма лечение за COVID-19. С какво лекувате болните все пак?

- Доколкото ми е известно, някакво утвърдено етиологично лечение - за премахване на вируса, не съществува. Но има симптоматични средства, които се прилагат с много висока успеваемост, чрез които могат да се овладеят клиничните прояви на пациента. Алгоритъм е зададен.

Наистина тепърва предстои да се правят по-мащабни проучвания и да се открие етиологично лечение, а също и ваксина, за да се изкорени процесът още от самото начало.

- Според здравни експерти за ваксина в ЕС ще може да се говори най-рано в средата на следващата година.

- Има една шега, че покрай коронавируса у нас вече има 6 млн. вирусолози - всеки разбира от медицина и от инфекциозни болести. Доколкото сме учили ние, за да се утвърди една ваксина по отношение на ефективност и безопасност, са необходими години. Процесът е много сложен и дълъг, но дори и максимално експедитивно да се работи сега с напредването на технологиите, пак е доста рано да се говори за ваксина. 

- А докато бъде открита, какво бихте посъветвали хората - как да се пазят?

- Не мисля, че е най-подходящо аз да отправям препоръки и съвети, след като с тази дейност е ангажиран цял щаб от експерти. Забелязвам, че и хората доста се интересуват и се информират основно от медиите.

Неангажиращо, а в същото време ефикасно си остава носенето на маски, когато е необходимо, както и миенето и дезинфекцията на ръцете. Не е нужно да се преглеждаме или да си правим PCR тестове през седмица, а да спазваме най-простите противоепидемични мерки. Трябва да се ограничат социалните контакти, доколкото е възможно и позволява ежедневната работа на хората. Въпросът е там, че мерките и предпазването са групов процес и ако аз и вие спазваме, но третият нарушава мерките, всички ще пострадаме. Това е като с правилата за движение по пътищата - и да ги спазваш, няма гаранция, че няма да пострадаш.

 

Не е нужно да се преглеждаме или да си правим PCR тестове през седмица, а да спазваме най-простите противоепидемични мерки
Не е нужно да се преглеждаме или да си правим PCR тестове през седмица, а да спазваме най-простите противоепидемични мерки
Румен Златански

Румен Златански

Репортер-редактор - екип "Общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Пепо

Пепо

16.10.2020 | 08:46

Как няма да ги е страх? След всичката медийна истерия. На мен ми е интересно,защо болни от вирусни заболявания се лекуват от лекари, които нямат нищо общо с вирусология?

Отговори
3 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво първо да построи община Пловдив с парите от заема, който смята да тегли?