Следвайте ни

Адриан Николов: България е в капана на ниските доходи

viber icon

Адриан Николов е икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). Бил е международен репортер в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна практика. Преди няколко дни публикува анализа „Бедността се задържа, но структурните проблеми остават”. 

 

-       Г-н Николов, изследвахте различни показатели за бедността и неравенството у нас. Как е възможно да живеем в държава, където се прави конкурс за експерт висшист в държавна агенция за заплата от 650 лева?

-       Бих каза, че това може да е обявената заплата, но едва ли това щеше да е сумата, на която човек ще бъде назначен реално. Много държавни институции обявяват формално заплата, тъй като са задължени, но после сключват договор за съвсем други цифри. Нямам конкретни данни, за да твърдя това – само го предполагам.

Може официално да пуснете заявка за достъп до обществена информация и да видите реално на тази позиция каква заплата се взима. Няма да разберете заплатата на конкретния човек, но за съответната длъжност ще ви дадат информация. 

-       И все пак каква е логиката да обявиш работно място с такава смешна заплата? 

-       Това е по-скоро желание институциите да не си разкриват пред външния свят вътрешно-работни неща. Законът ги задължава някаква формална заплата да споменат и те това правят. Важно е да подчертаете значението на образованието, което често пропускаме.

Завършвайки средното си образование, шансът човек да остане беден у нас, е по-малко от 8%. При висшето образование този процент е 2,4. Но завършването на средното училище е този най-важен фактор, който успява да ни изкара от бедността и задържането в пазара на труда.

-       Защо неравенството в доходите не намалява? Изводът ви е, че социалните политики не дават осезаем резултат?

-       Преди няколко месеца разгледахме с колегите едно пространно изследване, които опита да види, кои мерки вършат най-много работа за борба с неравенството. От почти всички мерки, които държавата прави, единствените, които постигат някакъв реален резултат са пенсиите.

Те са единственото социално плащане, което има някакъв реален ефект върху неравенството. Всичко останало има силно ограничени резултати – говорим за детски надбавки, енергийни помощи и каквото и да е друго социално плащане.

По този индикатор сме на последно място в Европейския съюз – разликата в коефициента на неравенство преди и след социално равенство, при нас е най-малък. Референтната година за дохода, която разглеждаме е 2019. Това е върха на развитието на нашата икономика през последните 10 години. Тук няма изследване за периода след ковид.

-       Разликата между най-високите и най-ниските доходи е 8 пъти – цифрата ми изглежда малка.

-       Това са 20-е процента най-бедни и 20-е процента най-богати. И отношението между тях е 8 пъти. Това не е толкова шокиращо и в последно време се задържа горе-долу на постоянни равнища – при този индикатор по-скоро ръст имаше в началото на десетилетието, когато имаше доста повече безработни и доста повече хора с много ниски доходи.

Този ръст, който наблюдаваме последните няколко години е ръст на доходите на най-горната доходна група. Това е отчасти в резултат на развитието на информационните технологии, позамогването на хората, които имат малък бизнес преди пандемията. Затова и вероятно техните резултати сега ще са редуцирани. 

-       Линията на бедност за година по година се увеличава много от година на година – между 2016 и 2017 тя се увеличава с повече от 10% - от 308 на 351 лева. 

-       Това е резултат на методологията на изчисление на този показател. Свързан е не със средната заплата, а със медианата. Когато вдигнете минималната заплата тя автоматично измества и медианата нагоре. Струпването на хора с медианен доход /сега е 750 лева – б. р./ се е изместило леко нагоре. 

-       Говорим за успешно десетилетие, а броят на хората под линията на бедността си остава висок. През 2019 те са 1,586 милиона, а през 2020 преди ковид кризата достигат 1,660 милиона. Защо линията не показва тенденция към намаляване?

-       Нямаме чисто икономическо обяснение. По-скоро трябва да се види какво точно представлява покупателната способност на хората, които са под линията на бедността.

Когато вдигнем нагоре линията бедността и няма кой знае колко голяма инфлация на цените на потребителските стоки, може да се окаже, че това са хора, които са били „богати” спрямо тези, които са били „бедни” предишната година.

Все повече под линията на бедността остават хора с по-висока покупателна способност в сравнение с тези, които са били под линията предната година. Имаме общо забогатяване в големи количества, защото става дума за относително малки ръстове, но забогатяват хора, които са били под линията на бедността.

Тук няма парадокс! Ако цените на стоките растяха по-бързо от ръста на доходите на тези хора, те щяха да обедняват реално. Понеже последните няколко години нямаше кой-знае каква инфлация, то тази група, която е под линията на бедността през 2020 година има по-голяма покупателно способност от бедните предните години. 

-       Обяснимо ли е другото срамно явление „работещи бедни”? Те са цели 9,6% за 2020 преди ковид кризата – с 0,7% повече от предната година.

-       Това е особен случай, защото тук говорим за големи семейства, които разчитат само на един доход. Ако вземете един човек с минимална заплата, той няма как да е беден, защото доходът му ще е поне 510 лева.

Но когато говорим за един работещ, жена, която гледа деца и 1-2 пенсионери в едно домакинство, то тогава вече имаме тези т. н. „работещи бедни”. Това са семейства с по-нисък интензитет на икономическата активност и само с един доход. 

-       Продължаваме да сме на последно място в ЕС по отношение на неравенството и на опасността от изпадане в бедност?

-       Като цяло наличието на някаква форма на социално неравенство в доходите не е много голям проблем. Тук говоря за пределно неравенство, което е полезно за наличието на конкуренция в една икономика.

Ние сме достигнали нивото, когато дори това високо ниво на неравенство се превръща в социален проблем – тоест има много голямо разслоение и не особено голяма мобилност между отделните доходни групи.

Това може да се види от ниския дял на хора, които излизат от най-долните доходни групи и се движат нагоре през годините. В горните доходни групи има голяма мобилност - човек може да е бил в 60% и да се качи в 80%. Но да се качи от 20-е и 30-е нагоре е много трудно при нас.

-       Искате да кажете, че преодоляването на ниските доходи е големият проблем?

-       Можем спокойно да кажем, че има „Капан на ниските доходи” за определени социални групи. Там са хора с по-ниска икономическа активност, много безработни, пенсионери и роми. 

 


 

 

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Десен

Десен

08.05.2021 | 22:33

Не, бе, глупако. В капана на ГЕРБ е България...

Отговори
2 0
Ujasss

Ujasss

07.05.2021 | 18:11

Poredniq murder pusnat da obesnqva na naroda kvo my e nujno.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?