Анализатор към ИПИ: Трябва да рекламираме индустрията, а не туризма

- Кои са най-важните стъпки за възстановяване на икономиката след епидемията от коронавирус? Засега основно се набляга на мерките в туризма, доколко това е оправдано? 

- Смятам, че Министерството на туризма не трябва да налива тази година пари в реклама за сектора. Парите за това трябва да се насочат към реклама на индустрията. А виждаме, че тенденцията е обратната. Продължава се с реклами на безплатни шезлонги и други такива идеи. Сякаш министерството не осъзнава, че тези мерки са пилеене на средства.  

Идеята мястото на западните туристи по морето да бъде заето от българи няма да доведе до голям ефект

Кризата се оказа не толкова дълбока, колкото се очакваше в началото на епидемията

 

 

- Г-н Николов, очаквахме над 200 хиляди безработни заради кризата с коронавируса, а данните показват, че регистрираните в Бюрото по труда са доста по-малко. Как да тълкуваме това?  

- Според данните от Агенцията по заетостта между 13 март и 22 май общият брой на новорегистрираните безработни е 137 хиляди души. От тях 88 хиляди души са написали в документите, че са пряко засегнати от кризата -тоест загубили са си работата заради нея. Трябва да отбележим, че това число наистина е доста под очакванията за над 200 хиляди безработни.  

Вероятната причина е, че кризата се оказа не толкова дълбока, колкото се предполагаше в началото. Другата е, че извънредното положение започна след края на зимния туристически сезон и преди началото на летния. Някак улучи месеците между тях. 

Трябва да се вземе предвид, че макар само 88 хиляди да са казали, че са загубили работата си заради кризата, реалната цифра може да е съвсем друга. Когато човек се нареди в Бюрото по труда, не му е до отговаряне на въпроси в анкети - тук има и психологически момент. Ако трябва да обобщим - засега пазарът на труда, особено извън туризма и развлеченията, издържа на кризата по-добре от очакването. 

 

- Може ли да очакваме, че раздвижването на икономиката ще започне да топи и безработицата още през летните месеци?

- Прекалено рано е да обявяваме край на спада и завръщане към нормалния стопански живот. Работата по възстановяването едва сега започва. Всичко зависи от това колко бързо ще започнат работа международните производствени вериги в индустрията. В строителството 3200 души са загубили работа. Секторът до голяма степен продължи да работи по време на кризата за довършване на вече започнатите обекти. За разлика от повечето сектори обаче, тук вероятно свиването на заетостта ще продължи и през следващите месеци заради очакваното намаляване на търсенето на нови жилища и офис площи.

 

- А как стоят нещата с туризма и сектора на развлеченията, които са най-силно ударени от извънредните мерки заради епидемията от COVID-19. Възможно ли е тяхното бързо възстановяване? 

- За периода март - май 29,7 хиляди души от сектор туризъм и ресторантьорство са останали без работа. Тов​а са 16% от всички заети в него. Фирмите от сектора не разполагат със значителни спестявания, за да покрият свиването на приходите до нула. Самите работници обикновено са млади и са с не особено високо образование и квалификация. Смятам, че секторът няма да се възстанови за този сезон. Първата причина е, че едва ли западните туристи ще се върнат бързо по нашите курорти. Това е обосновано от много фактори -хората още са уплашени, въздушният транспорт не работи на пълни обороти. 

Затова летовниците от чужбина едва ли ще са като в нормален сезон. Идеята мястото и​м да бъде заето от български туристи няма да доведе до голям ефект. Не забравяйте, че съотношението български - чужди туристи по морето е 1 към 4. 

Дори всички българи, които са почивали досега в Гърция и Турция да предпочетат нашето море, пак няма да се достигне броят на чужденците, които обичайно идват да почиват у нас. Това ще доведе до верига от други икономически решения - на места като Приморско, Китен, Созопол, хотели и заведения няма да работят с натовареността си от други сезони. Оттам няма да се търси и голям персонал за тях. Изглежда вероятно туристическият бранш да не се възстанови години наред, което ще принуди доскоро заетите в него да потърсят работа в други отрасли. 

 

- Колко бързо ще си стъпи на краката индустрията, ориентирана към износ?

- Всичко ще зависи от възстановяването на външните вериги. Важните производства в Китай спряха още в началото на годината. Големите западноевропейски фирми вероятно ще обмислят скъсяване на тези дълги вериги. Примерно, ако воланите на автомобилите досега са правени в Китай, вече да се правят в Словакия. Тук може да се включим и ние. Трябва да се види и как ще протече възстановяването в Западна Европа. Смятам, че Германия ще е първата европейска страна, която ще си стъпи на краката. Това ще е много по-трудно за Италия и Испания, които бяха засегнати най-тежко от коронавируса.

 

Адриан Николов е икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). Преди дни публикува анализ​а си „Безработицата в кризата по отрасли - под очакванията, но в никакъв случай незначителна”. Николов е бил международен репортер в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна практика. Завършил е магистратура по сравнителна политология в университета в Тарту, Естония. Интересите му днес са в областта на количествените изследователски методи и приложението им към проблеми в реалния живот. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?