Манол води хайдушка дружина срещу новото време разделно СНИМКИ

Препасали чифте пищови и облечени с ямурлуци, младите родопчани участват в родолюбиви празници и реставрират паметни плочи на велики българи

 

Манол, но не кехаята от филма "Време разделно", а млад мъж с мощни бицепси, от Смолян, води съвременните хайдути в Родопите. Той е на 33 г. и развива в Пловдив своя фирма за метални конструкции.

Сдружението "Родопски хайдути" е интересно явление не само за Смолянско, но и за България. То се заражда спонтанно, когато Манол и неговите приятели съучредители са 18-19-годишни младежи. Обединява ги родолюбието, искат да припомнят историята и да връщат ценностите сред младите. Първоначално се изявяват с обличането на хайдушки одежди с автентичен произход - от потурите, през ямурлука, калпака, та до ножовете и пищовите, и участват на големи празници в Смолян и региона. Тази колоритна гледка на дружината предизвиква през годините разнопосочни коментари. Много хора ги подкрепят и се възхищават на това, което правят, но не липсват и такива, които ги наричат позьори.

След това обаче момчетата се захващат с много по-трудни неща от обличане на носии. "Регистрирахме сдружението през 2009-а, ала две-три години преди това започна активната ни дейност. Спонтанно стана, нямахме някакви планове за бъдещето, а и през ум не ни е минавало, че това ще просъществува толкова време. Стана на доброволни начала, приятели от много години решихме една вечер да разгърнем идеята", казва хайдутинът Манол.

С годините обаче настъпват доста промени. „Много партии искаха да ни привлекат, защото голяма част от хората използват такива организации като ракетоносител. Като сдружение сме странели от политиката, всеки член може да си бъде в някаква партия, но сдружението - не“, заявява Манол.

В сдружението налагат строги правила, както е било при едновремешните хайдути. „Не може да си облечен като хайдутин на събитие и да мляскаш дъвка, или да се кискаш по телефона, излагаш цялата идея“, обяснява Манол.

Хайдутите са изградили или реставрирали досега над 40 паметни плочи, предимно в Родопите, на известни хора, свързани с българската история - хайдути, комити, гайдари. Участват в инициативи за възстановяване на храмове и от двете религии.

„Не се делим на вяра и една от целите ни е да накараме хората да проумеят, че името и вярата не правят човека, а ценностите му. И че българите мюсюлмани и българите християни в Родопите винаги са се разбирали и са знаели, че са от един народ, въпреки че периодично се появяват разни емисари, които се опитват да ги разделят с изкуствено обособяване на някакви етноси, които не съществуват“, казва Манол.

Хайдутите с времето се сблъскват и с проблеми, чието решение зависи не само от мерака им, но и от властите. Затова самият Манол излиза на последните местни избори като кандидат на "Родолюбие - ВМРО", без да е член на партията. “Разбрахме, че е необходимо да имаш хора в местната и държавната власт, за да осъществиш по-мащабни неща, иначе тъпчем на едно място. А младите не са подвластни на партии, а на идеи“, заявява Манол.

Родопските хайдути са работили по различни инициативи с училища, читалища и различни организации. Намират подкрепа от кмета и сегашната местна власт в Смолян, като обединяват за това местните представители на всички партии и започват да стопанисват от 2013 г. общинската Хаджичонева къща. Превръщат я в действаща музейна сбирка, влагайки хиляди дарени левове, основно лични средства, за ремонта на сградата.

В музея има стари кремъчни пушки, пищови, ятагани, саби от освободителните войни. Спасили са ги от порутени стари къщи. Удивителен е случаят със спасената йерусалимия (картинно изображение с библейско съдържание), каквито заможни българи са купували при ходенето си на Божи гроб в Йерусалим. Такъв кожен свитък намират в кофа за боклук в Широка лъка и в момента той се реставрира от Петър Пиронков. Фрапиращ е и случаят със спасена от тях руска преносима джобна икона от 1879 година, носена от войниците, когато са били в България. Тази икона също била в боклука.

"Мисията ни е Хаджичоневата къща да бъде развивана, като главната ни цел е жителите на Смолян и Родопите да влизат в нея. Засега 85% от посетителите са туристи", казва Манол.

Родопските хайдути наброяват 63-ма членове, ала поддръжниците им са в пъти повече. Те основно финансират и инициативи на сдружението. А в дружината им има от прощъпулници до дядовци.

Хайдутин и счетоводител

Манол Ружинов е завършил средното си образование в Националната търговска гимназия - Пловдив, специалност „Счетоводство и контрол“. Висше завършва в ПУ "П. Хилендарски", специалност „Корпоративно управление“. След това е работил в Голяма община - Пловдив по европейска програма за обучаване на млади кадри, където отговаряли за паркоместата в общината. Работил е и в гръцка фирма за инсталации на ретланслаторните кули за мобилните оператори. Две години и половина е началник на Титан, като отговаря за сметосъбирането в Смолян, Чепеларе, Пампорово, Мадан. Сега се занимава с частен бизнес с метални конструкции.

Бащата на Петър Дънов живял в Хаджичоневата къща

Хаджичоневата къща - музей, е на главната улица в квартал Устово в Смолян. Строена е през 1873 г. по поръчка на Лазар х. Тодоров и наследена от Стою х. Чонев - търговец и чиновник. Хажи Чоню  имал трима синове: Щоно, Вранчо и Колю. Щоно и Вранчо участват в борбата против османското иго. Щоно хаджи Чонев е свързан с важни исторически събития в Родопския край, както и с културно-просветния живот под игото. След като Родопите остават под турско, Щоно хаджи Чонев преминава нелегално границата на връх Рожен и търси помощ от руския капитан Петър. Укрива го в Хаджичоневата къща и събира в нея българи за въстание. Внедрен турски агент българин разкрива тайните срещи на турските управници и при засада над село Бостина капитан Петър и Хаджичонев са убити, не без съпротива. Двамата били донесени в същата къща за поклонение. От уважение били погребани в черковния двор на църквата „Св.Никола”, до къщата. В същата къща е живял по-рано първият български учител в Родопския край - Константин Дъновски (баща на Петър Дънов ), родом от Устово. Той пръв, редом с преподаваната гръцка азбука, се е осмелил да учи своите ученици на български.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Tosho metala

Tosho metala

24.04.2021 | 19:50

Vsichki turci I pomaci da go lapattt. I Ivailo Shopski pomaka I toi

Отговори
0 9
Tosho petala

Tosho petala

26.04.2021 | 20:34

Lapai go ti i vyn ot nashata zemia, mirizliv tatarino! Ustovskite cigani kato Manol Rujinov mogat i da si sedqt, ako krotuvat!

Отговори
0 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?