Следвайте ни

Със сиренце и винце баба Мина подкара сто и първата година

viber icon

„Рипни, Калинке“, подкара за 100-годишна баба Христо Коритаров на своята гайда – един от 25-те интструмента, на които свири. Навръх юбилея си Мина Гърева отпусна глас да си попее, че и душата  да се отпусне. Чак да рипне не върви – държи се, след като е навъртяла вече век, но шипове в крака я мъчат напоследък. То пък за какво ли и да се пукат душманите на играта й, като душмани няма – всички обичат столетницата на село Царимир.

Рожденият й ден тая заран почна като всеки делник. От рано баба Мина се притръшкала да ходи да цепи дърва за печката. Обаче тоя път не я пуснаха. Жените от читалището и общината я настаниха на миндерчето в битовата стая в дома й . Накичиха входа със златни балони, както е модерно сега. Доведоха гайдар да й посвири за празника. Съседът Койчо специално за нея си облече носия. На крака да я поздравят дойдоха и кметът на Съединение Атанас Балкански, и кметицата на Царимир – Атанаска Бешликова. Домакинята подреди пред тях писани паници с погача и сирене. А гостите добавиха торта, даже две.

Местното разузнаване донесло, че времето мъчи баба Мина, като пуска тъмни пелени пред очите й. Та затова юбилярката получи навръх стотния си рожден ден часовник – ама с големи цифри. А като я питаха готова ли е да духа свещите, рапортува: „За оня свят съм готова“, та се посмяха гостите.

Не е живяла лесно, но не се оплаква. Още като била малко момиче, майка й се споминала. Татко й след време взел друга жена, но се запазил сговорът у дома. „От рано гледах да седна да преда, че да ме пуснат на училище“, помни за ония години жената. На чешмата пред училището я харесал и мъжът й. Сега черно-бял портрет на двамата като млади – той с гвардейската си униформа, а тя с кръгла якичка по някогашната мода, е втъкната на витрината на бюфета.

А наоколо – цяла галерия от внуци и правнуци. Сред тях е и снимка на   Гунди – единият зет е футболен треньор и снабдил столетницата от Царимир с ценния плакат.

Сега цялото домочадие се е пръснало – кой в града, кой в чужбина. Ама внукът от Германия пръв звъннал за рождения ден на баба Мина. Тя хем се радва, хем й се свива сърцето. За юбилея мислела да събере своите на ресторант, то пък дойде пандемия и не може.

Баба Мина обаче не си слага дертове за такива неща. Свикнала е да живее простичко. Стига на масата да сложи сиренце и нещо домашно. Колбаси не вкусва, но е майсторка на пити и козунаци.

Едно прасе, ако заколим за година, стига. А то сега стана, че младите се тъпчат като прасета,

чуди се столетницата.

Модерният свят не я е омотал повече от времето, когато работила в ТКЗС-то. Не й е натикал в къщата модерни джаджи и разчита само на домашния телефон. С телевизора пък само се ядосва: „Дека е нявгашното… Сега жената му убила майката… Като гледам, и аз умирам“,  прави кратък разбор на сериалите баба Мина. Затова ни тях пуска, ни новините. Само за прогнозата за времето усилва до край звука, та някой път се сърдят домашните.

Обаче повечето време е самичка. Шета си, пък току си оплаква и си поплаква – не може да прежали едната си дъщеря, която се поболяла и починала 50-годишна. За себе си страх няма. Даже ковид не я стряска.

Вино и ракия като има… Дера, копая, пийна една глътка и ми мине. Сипя си една чаша ябълков сок. Това ми е здравето,

дава рецептата баба Мина. 

Не че не взима лекарства за сърце и за кръвно, ама като гледам, са по-малко от нашите, шегува се другата й щерка – Николина. Цял живот е учена от майка си на труд, баща й също бил добър и мъдър човек.

И сега баба Мина не се спира. От рано е на крака, родопските одеяла са опънати без гънка, печката е напалена. „Трябва да сложим в ред тоя пущинак!“, току рече на дъщеря си за двора. А той –  по конец, оплевен и лалета поклащат алени глави. Обаче, като си науми нещо баба Мина, не мирясва, докато не се свърши. През уикенда идват близките да й помогнат с домашните неща, иначе по програма й носят топла храна вкъщи.

Преди време мъчили да я придумат да я вземат в Пловдив. „Там за два дни ще умра!“, отсякла столетницата. Само за сватбата на внуците ще направи изключение.

Строга баба е, казва Ивелина – единствената й внучка сред все мъжко потомство. От нея се е научила как се върти къща, да си гледа семейството и мъжа. „Като свършиш у вас работата, иди да помогнеш на свекървата!“, все я съветвала баба Мина.

До миналата година ходела сама в кметството да си плаща данъците. И все бърза. Рече ли да я спре някой, му отвръща: „Да свърша работа, мухабет после!“.

Снимки: Франк Воща

 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?