Следвайте ни

Веси & Деси: Признанието е, когато се докажеш пред своите

Двете водещи три дни управляваха емоциите на десетки хиляди от сцените на събора на Рожен

viber icon

Две родопчанки станаха хитови водещи на събора на Рожен. Три дни подред те управляваха най-натоварените сцени. Веселина Бабаджанкова и Десислава Минчева-Тодорова са донесли куп награди на Смолян през годините. В последно време са и страхотен тандем във все повече постановки на режисьора Петър Тодоров.

Десислава Минчева -Тодорова тази година получи наградата на община Смолян за главни роли в спектаклите „Румеу и Жолиета от Дунюву“, „Чичовци“, „Рибарски свади“, „България ЕООД“ и др. Актрисата е носител на многобройни награди от национални и международни фестивали, за най-добра женска роля и за изключително актьорско постижение на фестивалите: „Двама са малко, трима са много“ в Пловдив през 2006 г., „Албамоно“ в Албания, „Стар Гала“ в Румъния през 2007 г., „Гумбекови дни“ в Хърватска през 2009 г. Носител е на награда за ярко художествено присъствие за спектакъла „Аз душата“ на Международния фестивал „Панаир на куклите“ в София през 2018 г. Със спектаклите „Кокошка с брошка“ и „Жълто“ бе удостоена и с награда за системна работа с деца на фестивал в Търговище, а през 2017 г. със спектакъла „Аз душата“ печели награда за най-добра актриса на фестивала „Пиеро“ в Стара Загора. През тази година в спектакъла „Филифьонката, която вярваше в бедствия“ на ДКТ – Бургас, в който играе главна роля, печели наградата „Икар“ за най-добър куклен театър.

Веселина Бабаджанкова е всеизвестна като примата на родопските зевзеци. Тя е от основаването на клуб „Зевзек“ при читалище „Орфееви гори“ - кв. Райково през 1991 година и негов председател след кончината на основателя му Крум Левов. Не минава проява в града, региона, страната, дори в чужбина, където участват, да не станат гвоздей на програмата смолянските зевзеци. Имат награди от различни издания на Националното надлъгване „Благолаж” – Габрово. Смолян е единственият град, който е носител на две големи награди от това събитие, спечелени от Веселина Бабаджанкова и Орлин Кисьов. Клубът много се гордее и със Златния плакет от Националния фолклорен събор „Рожен-2000“.

- Какво е усещането да водиш фолклорен конкурс на събора на Рожен пред многохилядно множество? Куклена актриса и самодейна актриса водите за пореден път емоциите на многохилядното множество на Рожен. Вече от всички краища на страната ви разпознават. Че и автографи раздавате.

Десислава: - За трети път съм водещ на събора на Рожен. Първият път бях в шок. Не знаех даже как да говоря. Такава силна емоция, че ме държа три месеца след това. Видях фолклора от цяла България, видях толкова групи. След първото ми водене на събор много силно се обърнах към фолклора. Изпитах много силно вълнение, когато се оказах сред гайдите, започнах да плача некотролируемо. На втория събор следващата година имах същото неописуемо изживяване. Абсолютен изпит е събора на Рожен. Ако не си искрен, хората веднага те усещат.

Веселина: - За мен е поредния събор. Даже не съм ги броила. Аз от дете съм на събора на Рожен, първо като зрител, след това като изпълнител и вече от 1985 г. като водещ. Може и да казвам стара истина, но стъпиш ли на сцена, не се ли раздаваш на 100 %, няма кой да те слуша. И се радвам, че Десислава е водещ на събора, защото това е друг тип актриса, минала е през драматичното и кукленото театрално изкуство. И е много любопитна, с широко отворени очи, с добро сърце. За човек не е казала лоша дума и работи от все сърце.

Десислава: - Тази година на събора вече бях по-спокойна. Имах опората на Мария Бебелекова, която много ми помагаше за езика и диалектите. Открих колко е важно да изговаряш правилно на диалектите имената на селата, на местата, от които идват песните и изпълнителите. Това се учи. И по стечение на обстоятелствата последния ни проект е изцяло с фолклорна тематика.

 - А защо ѝ викаш на Веселина "Какчето"? Какво ви свърза?

Веселина: - Така се получи, че имаме сходство в характерите. Всеки е дошъл с неговото можене на този свят. Затова лоша дума за хората не казваме. Дадено ни е. И умеем да хващаме това, което ни трябва.

Десислава: - Да ти кажа ли откъде идва - безкрайно обичаме публиката. Моят професор Илков, която безспорно е един от най-добрите, вечна му памет, ни е научил така. Той е бил шофьор на тир в КОМИ и казваше за кукления театър: Кукленият театър трябва да знаете, че е като шофирането. Влизаш вътре в колата и все едно влизаш в колата, ти я ръководиш тази кола със всичките си сетива. Децата учат също, те са най-честната публика. В Сливен в театъра дойдоха от администрацията да ме помолят да направя инструктаж с актьорите, защото не могат да общуват с децата и те шумят. Мисля, че и опита от 30 години на сцената вече си дава думата, защото знам какво да направя на сцената.

Веселина: - Е, там е проверката, пред децата, при младежите. Да ме поканят например на бал и цялата вечер да им говоря е проверка какво можеш и дали ставаш още.

- Всъщност, Веселина, какво не си водила - от затворнически мач, през сватба до събор?

Веселина: - Като ме поканиха да водя затворническия мач, ми казаха, каним те, защото можеш да говориш глупости. Аз съм човека, който най-добре пълни паузи. Където и да ме турят, ще напълня паузата. Това се добива с опита и с любопитство - дали можеш с това да се справиш, с другото, с третото. Предизвикателство е.

Десислава: - Бяхме двете веднъж водещи на събор в Борино на стадиона. Едновременно се играеше футболен мач и на сцената течеше празничната програма в един ъгъл на стадиона. Идва моя ред, валеше и дъжд. Играя детски спектакъл и изведнъж съдията на мача идва на сцената и без никакво притеснение ме прекъсва: Кажи резултата: 2 на 1 за еди кой си.  /Смее се/

- Двете сте напълно различни, а  станахте страхотен тандем...

Веселина: - Всичко ни е различно, само полът ни е един и същ. И характерите. Харесва ни да сме заедно. Работили сме заедно първо по международния театрален фестивал за деца "Забранено за възрастни" на Деси и съпругът ѝ, режисьорът Петър Тодоров. След това последва спектакъла "Ромеу и Жулиета от Дуньово".  За първи път тогава участвах в професионална постановка и изпитвах страх да не подведа партньора. Страх от професионален театър. Петър Тодоров обаче е достатъчно добър режисьор и човек, за да знае как да поведе всички. След това заедно бяхме с Деси в международен проект, двете представяхме България.

Десислава: - Най-трудно ни беше в спектакъла "Рибарски свади". Младите актьори абсолютно неглижираха работата, демонстрираха неуважение към по-възрастните.

Веселина: - Не може млад актьор да не знае кой е Антон Горчев. Голяма беда е да мислиш, че всичко започва от теб. Не можеш да нямаш памет за предишните.

Десислава: - Цяло поколение не се интересуват от предишното. И съответно нямаше симбиоза и беше тежко. Четири пъти го играхме "Рибарски свади" и спряхме.

Веселина: - Затова пък в международния проект заредихме батериите, въпреки че отново имаше предизвикателства. Темата беше за имигрантите, текста написа Петър Тодоров. От шест държави се комбинирахме по две. Ние бяхме с гърците, Швеция с Полша, Италия с Румъния. Това, което изследвахме, е имиграцията през 1984 г. и смяната на имената. Тема, за която се страхуваха да говорят у нас.  Петър Тодоров лично е преживял голяма част от това, което изиграхме с Деси. Направихме диалог между майка и дъщеря. На мен не ми вървеше. Почнах да губя доверие, че ще се справя. До 62 години никой не ме е режисирал. Взех да го правя както ми идва от сърце и да рева като магаре. И Петър го прие.

Десислава: - Трябваше да направим същия мизансцен като другите екипи. Пратиха ни запис по интернет. Имаше сблъсък, защото гърците искаха да е тяхното сценично решение. Беше трудно, но така се израства.

- Весе, кое е най-голямото ти изпитание?

Веселина: - Най-трудното беше, когато на Рожен 2000 от президентската администрация ми пратиха готов текст. И аз им казвам, аз не мога да кажа този текст, защото трябва да върви всичко сърце, ум и уста в едно. Там е силата ми. По време на фестивала "Забранено за възрастни" си бях избрала приказката "Клан, клан, недоклан", но се превеждаше на други езици и като си представих как ще се преведе текста на приказката в последния момент импровизирах. Тогава открих и каква велика публика са децата, която подава решения и се сетих за наричанията и броилките: Ала, бала ница, турска паница и т.н. Събрала съм много такива неща. И децата се забавляваха много.

-  Двете сумарно сте донесли най-много награди в последно време за култура на Смолян.Какво намирате за истинското признание за вас?

Веселина: - Най-голямата награда е като те посрещнат с отворени сърца хората. Не е лесно да се изправиш на Рожен. Трябва много бърза реакция и непрекъсната импровизация. Но не е най-трудното за мен. Миналата година съм водила кулинарна зона. Там трябваше от 9 ч. сутринта вечерта до 18 часа да изпровизирам. Ако не си гърмян заек отвсякъде, няма как да се справиш: да представяш толкова часове наред манджите и да накараш публиката и да работи, и да яде, не е лесно.

Десислава: - Най-трудно е да се докажеш пред твоите хора, от твоя град. Най-трудно ми е като ме попитат като си толкова добра, защо още си в Смолян. Как да обясня, че е най-хубаво ми е тук, където съм родена.

Веселина: - Така е, от моя си край да не спират да искат да водя личното им и обществено събитие е най-голямото признание. Когато виждаш до себе си вече такъв човек и като Десислава, това е цяла награда.

- Деси, какво ти предстои още тази година? За Веси е ясно - тя е водещ  на всички сцени в Родопите.

Десислава: - Спектакълът, който направихме за Пловдив - Европейска столица на културата 2019, се казва "Концерта". Спектакълът ще бъде показан на 11 август в Бургас , на 27 септември - в Стара Загора, а през октомври - в Швеция, Пловдив и Италия.

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?