Следвайте ни

Десислава от Карлово тъче колелото на живота на стогодишен стан

viber icon

Карловката затъка в черги и картини прочутите макаси, символизиращи мъжкото и женското начало, сливането им и създаването на рода

Карловката Десислава Баракова затъка в черги и картини старинни мотиви от далечни времена. Тя пресъздава прочутите макаси от килимите  от 17-и век. А и често реди цветни полета в  черги, които според размера и нюансите имат различно място в декорацията на дома.

Бях едва 16-17-годишна, когато избрах тъкането за мой занаят, вече съм неразделна с него, разказва Десислава. Тя е майсторка от Карловския занаятчийски еснаф, а ателието й е в общинския комплекс „Старинно Карлово”.  За да възроди местните занаяти, преди няколко години общината предостави на занаятчиите от Карлово Бухаловия хан. Десислава работи на два стана - хоризонтален и вертикален, и двата са на повече от 100 години и са собственост на комплекса.

Учих в Училището за приложни изкуства в София, моята специалност беше  „текстил” - рисуване върху плат, щампиране, моделиране на дрехи. Още тогава  аз избрах да тъча на стан. Повечето от моите съученици се насочиха към изработването на занаятчийски произведения със съвременни средства и методи. Аз обаче малко се изгубвам в тях, затова предпочетох становете. Те идват от най-дълбока древност, носят енергията и идеите на отминали времена. Когато се докосна до стана, имам усещането, че съм стъпила на здрава основа, станът и тъканите пренасят през времената символика, която ми дава чувството за стабилност, споделя Десислава.

Макасите са едни от тези елементи, които майсторката от Карлово често пресъздава в своите произведения. Освен в чипровските килими, стигали чак до Мала Азия, макасите ги има в килимите и чергите на почти всички региони в България, познати са на Балканите. Състоят се от триъгълници, подредени по определен ред. Когато триъгълникът е с върха нагоре, той символизира мъжкото начало, когато е обърнат надолу  - на женското начало. Когато върховете се допират, това е сливането на двете начала, обяснява майсторката. Любим неин мотив е колото, наричано и с пълното му име -колелото. Това е фигура, съставена от триъгълници, подредени по линията на колело.

Всяка нова  фигура в чипровските килими се  образува от надграждане на все повече и повече триъгълници, обяснява тъкачката. По този начин се изгражда канатицата, една от най-обичаната през вековете и до днес фигура, която носи вечни послания. Изображението се оформя, като около една хоризонтална ос - отгоре и отдолу, се нареждат макасите. Цветовете са червеният, синият и зеленият, но се срещат и по-земни - светлокафяво, бежово. Канатицата  символизира създаването на семейството, на рода, а колото  - целия жизнен цикъл.

Публиката, според това доколко познава народните мотиви в тъканите и бродериите, реагира различно, разказва Десислава. Но никой не остава безразличен, когато разбере, че колото е символ на колелото на живота, а канатицата - на рода, на семейството. Хората  ценят тези мотиви и ги търсят.

Затова и майсторката ги затъкава и в черги, и малки пана, които, сложени в рамка под стъкло или директно на стената, грейват с цялата енергия  и красота, пренесени през вековете.

Десислава вече научи 8-годишната си дъщеря Симона да тъче. Момиченцето може да промушва совалката между нишките на основата,  да си служи правилно с краката (педалите) на стана и за затъкава здраво с бърдото.

Сега  майсторката подготвя нови сувенири, които включват  всичките й умения. Тя изработва чанти от тъкана част с мотиви от макаси в тях, има части от естествена кожа, както и украса от плъстена вълна. Мисля, че ще се получи интересен аксесоар с народни мотиви и рози, убедена е Десислава.

Рисува карловската роза

Десислава разработва свои модели и за тъкани за вертикалния стан. Първо ги рисува с акварелни бои, после ги пренася на картон и след това -  в тъканите. Най-често това са по-големи пана, които красят стените на дома. С най-голяма любов тя създава карловската роза - символа на града и на цялата Карловска долина.

Обичам да втъкавам в паната си и пейзажи от нашия  Балкан, споделя майсторката. Тя сама  рисува с акварелни бои върху картон картината, после я стилизира, опростява изображението и го пренася на стана. Тогава тъче на вертикалния стан, а картините от Стара планина и Стара река грейват пролетно резедави или есенно в жълто, червено и кафяво.

Конникът и плъстената вълна

Плъстенето на вълна е другият занаят на майсторката. Той също идва от дълбока древност, по-стар е от тъкането и също носи голям заряд от положителна енергия, разказва Десислава. Тя владее и двата начина на плъстене  - единият е подреждането на снопчета вълна под ъгъл 90 градуса, като през цялото време те се обработват със сапун и вода. Другият е със специална игла, чрез която в основния сноп се напластяват цветни слоеве, които оформят фигури, мотиви. С плъстене на вълна Десислава изработва накити, декорира чанове, прави и самостоятелни фигури. За коледните и великденските празници прави цели колекции от сувенири и накити.

Има няколко легенди, които разказват как хората са открили  свойството на вълната да се източва, да се изприда в нишка. Една от тях, която обичам да разказвам, е, че един мъж е трябвало да пренесе много важна вест и му се налагало да язди коня дни наред. По време на дългия път обаче конят  бил наранен от триенето на седлото в гърба му. По пътя добри хора  дали на мъжа необработена вълна, която да подложили под седлото. Когато ездачът слязъл, вълната била приела точно формата на гърба на коня - степана, улегнала, станала като плат, сплъстила се е. Раните били зараснали, а вълната го пазила от ново  нараняване.

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?