Стефан Димитров: "Зеленият" амоняк може да бъде горивото на бъдещето

Стефан Димитров е изпълнителен прокурист на „Неохим“ АД в Димитровград. Той е бивш кмет на Димитровград и експредседател на ОбС. Димитров е и регионален председател на КРИБ за област Хасково. Завършил е “Икономическа информатика” и “Счетоводство и контрол” в ИУ - Варна. 

- Г-н Димитров, „зелена сделка“, която цели постигането на въглероден неутралитет, ще доведе до закриване на въгледобивния сектор, а това ще се отрази и на торовата индустрия. Какво очаквате да се случи в следващите години? 

- Не мисля, че Европа ще загуби торовата си индустрия. Необходима е правилната политика за подпомагане на засегнатите браншове. Производителите на торове в Европа имат потенциала да бъдат водещи в развитието на производството на „зелен“ водород, който се получава чрез електролиза на вода с енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и това е основа за производството на „зелен" амоняк. Той може да бъде и суровина за модернизация на ТЕЦ-овете. „Зеленият“ амоняк може да бъде горивото на бъдещето, като освен в торовата индустрия, да се използва за морския транспорт. Той е надеждно решение за съхранение на енергия. Причината е, че е без въглероден отпечатък.

- Това ли са възможностите за постигане на целите на „зелената политика“ на ЕС?

- За част от тях - да. Азотно-торовата индустрия е основният производител на водород. Амонячната индустрия пък е най-големият производител и потребител на водород в Европа - около 50%. Амонякът се произвежда и транспортира по целия свят в огромни количества. Около 180 милиона тона годишно се произвеждат, а 18 милиона тона се транспортират, тъй като той е основа на много химикали и на производството на торове - за 80% от тях. Водородът, необходим за производството на амоняк, се получава чрез реформинг на природен газ с помощта на водна пара при условия на повишено налягане и висока температура. При този процес (паров реформинг на метан/SMR/) се отделят значителни количества въглероден диоксид (около 11 т CO₂ за 1 тон водород).

- Малко е объркващо. Какво означават тези цветове, които използвате за определяне на амоняка?

- Това са условни наименования. Например амоняк, произведен по нисковъглеродна технология, използваща подземно съхранение на отделения при процеса въглероден диоксид, обикновено се нарича "син“ амоняк (SMR + улавяне и съхранение на въглерод, CCS). Когато амоняк се произвежда от „зелено“ електричество чрез водород, получен от електролиза на вода, се нарича „зелен“ - процесът изисква само азот от въздуха и не се отделят въглеродни емисии. „Сив“ е амоняк, за който изходната суровина е природен газ, „черен“ е полученият от въглища и т.н. А всъщност самото вещество е безцветна течност или газ в зависимост от условията на съхранение.

- „Зелен“ амоняк и нулеви нетни емисии до 2050 г. са част от целите на Съюза. Това възможно ли е?

- В нашето съвремие светът напълно „разчита“ на амоняка, тъй като е основен компонент за производството на минерални торове и допринася за половината от световното производство на храни. Данните сочат, че торовата индустрия е отговорна за около 1,1% от годишните емисии на въглероден двуокис по света поради използването на изкопаеми енергийни източници като суровина (приблизително за 80% от производството им се използва природен газ, докато въглищата - едва за 15%). Да, до 2050 г., при подходящи условия за производството на амоняк, изглежда възможно да се премине към декарбонизирани източници на енергия, като се използва водород, добит чрез електролиза.

- Това е голяма стъпка в развитието на технологиите май. Имате ли информация за реализирани подобни проекти?

- Няколко големи производители на амоняк вече обявиха намеренията си за производство на водород от вода, използвайки възобновяема енергия. Испанската „Iberdrola“, която заедно с производителя на торове Fertiberia през следващата година ще реализират проект, в който слънчеви панели ще произвеждат енергия за електролизатор от 20 MW. Чрез него ще се добива около 5% от водорода, необходим за производството на амоняк в завода за торове. До 2027 г. те планират да инсталират съоръжения с капацитет 800 MW за производство на зелен водород. В Холандия е обявен проект, при който „Orsted“ ще изгради 100 MW електролизатор, базиран на вятърна енергия, за да достави водород до торовия завод в „Yara“. Тези 100 MW могат да произведат 10% от водорода, необходим за експлоатацията на един от двата амонячни цеха на завода. В Норвегия „Yara“ наскоро обяви плановете си да електрифицира свой завод за амоняк, като по този начин потенциално ще спести 800 000 тона въглероден диоксид годишно, при условие че са налице необходимото публично съфинансиране и регулаторна рамка. Напоследък най-големият производител на амоняк в САЩ, CF Industries и Азиатският център за възобновяеми енергийни източници и Fortescue Metals Group в Австралия, заедно с други партньори също обявиха планове за производство на амоняк на основата на „зелен“ водород.

- В крайна сметка излиза, че амонякът е „двигателят“ на водородната икономика. Такива проекти приложими ли са у нас?

- Приложими са, но с необходимото публично съфинансиране и регулаторна рамка. „Неохим“ АД също има такива планове, което ще доведе до осигуряването на допълнителни работни места в региона и до редица други ползи.

Амонякът всъщност е по-добър носител на водород от самия водород. Съхранението и транспортирането на водорода е много трудно, тъй като той е най-малката и лека молекула в природата и се втечнява при температура от -253 градуса по Целзий. От друга страна, амонякът се втечнява при -33 градуса по Целзий и може да се съхранява и транспортира по-лесно, подобно на втечнения пропан-бутан (LPG). Възможно е съхраняване и транспортиране на водород при повишено налягане, но за да е обоснована такава дейност, налягането трябва да е много високо - при 350 или 700 бара. Амонякът има три пъти по-висока енергийна плътност от сгъстения водород, което го прави много привлекателен като потенциален безвъглероден енергиен носител. Следователно, когато е необходим водород, в много приложения има по-икономичен смисъл да се трансформира, транспортира и използва под формата на амоняк.

- Споменахте, че нисковъглеродният амоняк може да бъде горивото на бъдещето и надеждно решение за съхранение на енергия. Приложим ли е с цел декарбонизирането на други сектори?

- На практика амонякът е единственото гориво без въглерод. Като такъв той дава възможност за декарбонизиране на сектор „Корабоплаване“, като намали емисиите си с 95% до 2035 г., и търсенето може да се увеличи значително. В действителност с малки модификации амонякът може да се използва директно в двигатели с вътрешно горене.

на кораби за далечно плаване. Съществува глобална инфраструктура за транспорт и съхранение на амоняк в 120 морски пристанища в света. Амонячната молекула е може би една от най-добрите възможности за средно и дългосрочно съхранение на електричество като химическа енергия. Затова амонякът може да се използва за буфериране на електрическата система, базирана на възобновяеми източници, чрез трансформиране на електроенергията във водород/амоняк. В Саудитска Арабия и Австралия са обявени мащабни проекти, при които енергията от слънчеви панели ще се трансформира в амоняк чрез електролизатори и амонякът ще се използва за пренос на получената енергия по целия свят.

- Какви мерки трябва да се предприемат за развитието на тази напредничави технологии?

- В ЕС торовият сектор произвежда и консумира 3,1 милиона тона водород и е в най-добра позиция да помогне за увеличаване на мащаба на производство чрез новите технологии по най-рентабилен начин. Балансирането на климатичните амбиции на ЕС с индустриална конкурентоспособност ще бъде от ключово значение за успешното прилагане на тази стратегия. Въпреки това остават няколко бариери за постепенно преминаване от настоящото производството на водород, базиран на SMR (паров реформинг на метан), към нисковъглеродни технологии. Изобилието и конкурентните цени на чистото електричество за производство на водород са основна предпоставка „зеленият“ амоняк да стане конкурентен и да промени настоящата производствена технология. Заводите за торове с производство на амоняк са разпръснати из цяла Европа. Затова е необходимо изграждане на инфраструктура за балансиране и пренос на електричество и/или водород.

Следващото предизвикателство е да се създадат подходящи бизнес условия. Днес производството на амоняк на основата на „зелен“ или нисковъглероден водород не може да се конкурира с това на базата на природен газ. За да стане възможен преходът, е необходима широка подкрепа за инвестиции и оперативни разходи. То също така включва разглеждане на схеми, като механизма за трансграничен контрол за регулиране на преноса на въглеродни емисии - т.нар. „въглеродни граници“. Целта е да се поддържа равнопоставеност и да се предотврати изпреварването на „зеления“ от по-евтиния, внесен „сив“ амоняк. С въвеждането на такива мерки европейските производители на торове трябва да получат доверието и икономическата възможност да инвестират в нови технологии. Не на последно място е създаването на пазари, които стимулират нисковъглеродния амоняк. В бъдеще ще има поне два основни пазара за амоняк - корабно гориво и производство на азотни торове. Трябва да дефинираме и създадем схеми за сертифициране на „зелен“ и нисковъглероден амоняк и производните му торове, така че земеделските производители да могат да предпочетат тези торове като начало за хранителната верига. Необходимо е също сътрудничество на всички заинтересовани страни, включително ЕС, държавите членки и регионалните власти в подкрепа на индустриите за въвеждане на нови технологии, като например чрез предоставяне на финансови стимули и сътрудничество в разработването на водородни ресурси по региони. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Петьо

Петьо

26.02.2021 | 14:12

Тинтири минтири. Предизборни разкази на баба Марта.

Отговори
4 0
Ванката

Ванката

27.02.2021 | 09:45

Тинтири минтири, ама не зная двама,които не могат да се гледат ше са в един отбор.Зелената баба Марта ще отвори куфара с мартеници и ще раздава на джуджетата.

Отговори
2 0
Този  начин

Този начин

26.02.2021 | 10:54

На производство на водород от електролиза на вода има двоен ефект тъй като при него се получава и триатомен кислород- озон който е така необходим за заздравяване защитата на земното кълбо.

Отговори
2 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?