Следвайте ни

Умира редакторът на в. "Марица" Григор Начович - финансистът с бронирана жилетка

viber icon

На днешната дата се навършват сто години от смъртта на Григор Начович - един от редакторите на в. "Марица". Той си отива от този свят на 4 януари 1920 г.

Този забележителен публицист прави и шеметна кариера в българската политика - бил е няколко пъти министър на финансите, външен и вътрешен министър, дипломатически представител в Цариград, Букурещ и Виена.

Начович е един от най-образованите българи за своето време и е един от създателите на Консервативната партия. В същото време върл противник на обвързването ни с Русия. В архива му има над 1 милион страници. Още не са разучени напълно.

В края на пътя си, след убийствения Ньойски договор, Начович изготвя план от 6 точки за присъединяването на България към Съединените американски щати. Директорът на Историческия музей д-р Стефан Шивачев разказа за Григор Начович - един от ярките строители на съвременна България.

 

Няма нищо учудващо в това, че когато Симеон Радев пише за строителите на съвременна България, поставя Григор Начович на едно от първите места. Той е една от най-интересните фигури в нашия политически живот чак до 20-те години на ХХ век, казва д-р Стефан Шивачев, шеф на Историческия музей в Пловдив.

Начович е от поколението, което има възможността през последните години преди десетилетието на Освобождението да получи едно изключително образование в престижни висши училища.

И това поколение смайва песимистите на Запад, който са смятали, че България няма човешкия потенциал да създаде работеща държава. Считало се е, че вероятно тя ще е една провалена държава и това ще наложи неминуемата намеса на Великите сили.

„Противно на очакванията още в първите 7-8 години и следващите десетилетия не само че се изгражда една съвременна и работеща страна, но и започват да я определят като „българското чудо”. В този период има политици като Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Григор Начович, Константин Стоилов. Те успяват да създадат и една нова икономика”, припомня д-р Шивачев.

В края на XIX и началото на XX век ставаме безспорно водещата балканска държава.  

Когато първият български княз Александър Батенберг е избран и пристига тук, той е посрещнат от хора, които говорят с него на немски и френски. Около него се оформя един кръг от българи с европейско образование, които владеят по 6-7 езика. Те стават сърцето на новата българска държава.  

След войната е първата връзка на Начович с Пловдив. Той е един от хората, които създават общобългарския вестник „Марица.”, а после е негов автор и редактор. Вестникът излиза с български и френски текст.

„Начович не е журналист в съвременния смисъл на думата. По-скоро той е голям публицист. В онези времена важните политически лидери са и публицисти - освен с политика, те се занимават и с писане на важни мнения във вестниците”, подчертава д-р Шивачев.

По време на Учредителното събрание той е кореспондентът на „Марица.” от Търново. Подписва се като „А”. Тогава, като човек, който изповядва консервативни възгледи, се обявява против прекомерната свобода на словото.

И младият Стефан Стамболов, който е виден либерал, пише гневно писмо до „Марица.” с искане „кротката и сериозната българска „Марица” да сложи юзда на кореспондента си „А”.  

Вестникарската му кариера е около година, а след това влиза в голямата политика. „Още през 1879 година е министър на финансите. След това е министър на външните работи, както през един период е и министър на вътрешните работи”, казва д-р Стефан Шивачев.  

След абдикацията на княз Александър Батенберг и скарването с Русия се ражда тезата, че България трябва да бъде опазена, за да не загуби суверенитета си.

Тогава Стефан Стамболов създава правителството на либералите и в него вкарва видните консерватори Григор Начович и д-р Константин Стоилов. И като питат Стамболов защо ги е поканил, той отговаря: "Защото Григор Начович е най-добрият ни финансист, а Константин Стоилов е най-добрият наш юрист".

Като финансов министър в правителството Начович планира и организира Първото българско изложение. През май 1891 година се замислят две изложения. Едното трябвало да е в Русе - за Северна България, а другото - в Пловдив, за Южна.

Напълно естествено е Начович да е гледал към Русе, защото е силно свързан със своя роден град. Като патриот и човек, които гледа националния интерес обаче, той решава изложението да е в Пловдив, защото държавата не може да си раздели силите за няколко изложения.

Градът под тепетата е на централно място и е пряка връзка с Тракия и Македония.

„Това показва широтата на неговото мислене. По време на подготовката на изложението от юли 1891 до октомври 1892 Начович ръководи всичко. Тук е създаден един огромен щаб под ръководството на директора Михалаки Георгиев, но Начович успява да канализира тази подготовка, така че тя е един огромен успех за България”, обяснява д-р Стефан Шивачев.

Начович е известен с това, че дълги години носи бронирана жилетка под костюма си. Това е свързано с неговото русофобство и тогавашните политически нрави. Очаквал е, че в тези бурни събития ще му посегнат.

Той е един от най-кадърните политици, които са против Русия.

”Има една история за дуел между Начович и генерал Киселов. Двамата се скарват на политическа основа. И тук вече е легендата, че куршумите на генерала по него отскачат от жилетката и не засягат тялото на Начович. Не трябва да се забравя, че българският политически живот е съпроводен с изключително насилие. Убити са Стамболов, министърът на финансите Христо Белчев, Димитър Петков. Тогава да си един от видните участници и да декларираш своето русофобство в никой случай не е един безопасен начин на живот”, подчертава д-р Стефан Шивачев.

Русофобът Начович: България да стане част от САЩ

Начович е разочарован от всичко, което става в Европа след Лондонския мирен договор. До голяма степен той разбира, че допуснатите грешки вещаят тежести за българското историческо развитие за десетилетия напред. През 1919-а след Ньойския договор той дава една много интересна идея.

Преценява, че единствената държава, която би могла да защити интересите на България след Втората национална катастрофа, са Съединените щати. Тогава са публикувани и 14-те точки на президента Удроу Уилсън.

По това време САЩ са далече, Великобритания е най-могъщата империя, а Франция, освен империя, има и решаващ глас в европейските дела. „Единствената възможност ние да сме подкрепени отнякъде са Съединените щати.

Начович пише писмо до генералния консул на САЩ у нас - Мърфи. То е от 24 декември 1919 година. Той приема Съединените щати като образец на държава. Предложението е в 6 точки. Първата е да влезем в Съединените щати за период от 50 години.

За това трябва да получим санкцията на държавите победителки. Друга точка е да се предвиди след изтичането на 50-те години от присъединяването да се разреши да останем в американския съюз”, разказва д-р Шивачев.

Начович пише, че трябва да има външна американска контролна комисия, която да следи дейността на нашите управници, „тъй като те имат склонността да са неопитни и нечестни и да допускат умишлено участие в злоупотреби”.

Армията ще е в ръцете на съюзниците. Без съгласието на Щатите България няма да може да обявява война.

„Това не е предателство, а отчаяние от състоянието, в което е изпаднала страната. Предателство е онова, което направи Фердинанд - да сключи договор да получи 3 милиона марки, дори и след загуба на войната от Германия. При Начович това е визия, че е единственият начин за България да получи защита в един тревожен период от световната история”, добавя Стефан Шивачев.

Образованието: Търговия във Виена, политически науки - в Париж

Григор Начович получава едно наистина забележително образование в заможно семейство. Свищов, където е роден, е един от големите ни стопански центрове. Богатите българи като тези в Свищов и Пловдив инвестират в образованието и бъдещето на децата си.

„Говорим за Чалъковци, за Стоиловия род, за Гешови в Пловдив, както и за такива като фамилия Начович в Свищов. Този град се развива благодарение на връзките по Дунава, обяснява д-р Шивачев.

Като се изброят местата, където е учил Григор Начович, можем да си представим какви езици знае. Учил е в гръцкото училище в Свищов, значи, знае гръцки. Учил е във Френския католически колеж в Константинопол. Оттам знае френски.

Учил е в Търговското училище във Виена, където учи немски. Завършва политически науки във Висшата финансова школа в Париж. Това е въпрос на оформянето му като един от най-добрите финансисти в България. По това време само д-р Константин Стоилов е образован на такова ниво.

Отношенията със Стамболов - противоположни полюси, без които системата не може

Оценките за Григор Начович винаги варират от „разпни го” до „осанна”. Един политик от епохата го определя така: Той е винаги пример на порядъчност и непостоянство, на принципност и двуличие, на геройство и благоразумно изчакване, на последователност и противна изменчивост.

Със Стефан Стамболов не са близки, защото не си пасват нито емоционално, нито като култура и образование.

Д-р Стефан Шивачев разказва какво е прочел в дневниците на Начович, които се пазят в Националната библиотека „Кирил и Методий”.

Обичал е усамотението и мразел разните приказки. Затова си измисля да се оплаква от болки в гърлото, за да не ходи по приеми и банкети. Той е като английски джентълмен от Викторианска Англия. Стамболов е коренната му противоположност.

Двамата никога не са били приятели и връзката им е на принципа, че Начович е най-добрият финансист. Един ден пише в дневника си:

„Днес имахме заседание на Министерски съвет и един час трябваше да слушаме глупостите на министър-председателя и любовните му похождения. В следващия един час обаче свършихме страшно много работа. Въпреки това Начович знае, че правителството е ефективно и то може да изведе България през тези бурни години”, разказва д-р Шивачев.

Начович реализира изключително интересни идеи като дипломат. Той сключва и Лондонския мирен договор от 1912 година, който е един от най-добрите, които България е получавала.

Консерватор по произход и битие

Консервативните възгледи на Начович са плод на произхода му - заможно семейство и образованието му. Той е един от водачите на Консервативната партия. Разделението на консерватори и либерали в България започва още по време на Учредителното събрание.

Такова разделение е имало и при създаването на Съединените американски щати. Тогава се появяват и двете нови гледни точки за света.

Лидер на едната философия е ген. Джордж Вашингтон, а застъпници на другата са хора като Джон Адамс и Томас Джеферсън.

В Консервативната партия у нас се четат имена като Григор Начович, д-р Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов.

Те споделят тезата, че България трябва да се развива по един консервативен модел, защото няма изградени демократични традиции. Това е резултатът на 500 години отсъствие на политически живот. А те се развиват бавно.

Те смятат, че либерализмът е много опасен. Така Константин Стоилов и Григор Начович са един калибър политици. Те са от един сой и имат сходно образование. Тези хора са против даването на избирателни права на всички - те смятат, че човек трябва да е доказал, че е успешен, улегнал, порядъчен и състоятелен, за да има право да участва в политиката.  

Самото Учредително събрание в Търново около приемането на конституцията е и първият сблъсък между либералното и консервативното мислене. Там има невероятни примери на ораторско майсторство. Често се достига до остри словесни сблъсъци и разправии. Това е основната рамка на българския консерватизъм и либерализъм.

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?