Улица "Велико Търново" приютила цяла плеяда видни личности

Тук цигареният магнат Магърдич Томасян строи своя култов склад, една от къщите е на роднините на създателя на консервната ни промишленост Пантелей Генов

В края на ХІХ в. на мястото на ул. „Велико Търново” имало само прашна криволичеща пътека. Началото поставя една от ключовите сгради по „Иван Вазов" - Военният клуб. Именно с него започва да се оформя и ул. „Велико Търново". Веднага след него имало голям склад за въглища, а някъде след 1910-1911 г. започнали да строят и първите масивни къщи по улицата.

Още в онези далечни години улицата минавала покрай Цар-Симеоновата градина и околните къщи, пресичала открития канал за отпадни води. Ето какво четем за нея в пресата навремето: „Пишат ни от градъ: Въ ул. „Велико Търново“ има толкова много прах, че при преминаването на файтони и автомобили се вдига на облаци и прониква в съседните къщи. Не е ли възможно да се намери начин и премахне това зло? Това за сведение на компетентната власт …“.   

Ако днес тръгнете по ул. „Велико Търново“ от бул. „Руски“, вляво се вижда тютюневият склад на цигарения магнат Магърдич Томасян. Масивното здание  на „Велико Търново” и „Руски” вече се трансформира в сграда с модерни жилища от висок клас, след като дълги години се ползваше от бившия Стоматологичен факултет. В другия край на „Велико Търново“ пък се вижда една от най-интересните къщи по улицата. Построена през 1913 г. от богатия пловдивчанин Личо Личев, след време тя става собственост на тютюнотърговеца Дочо Ангелов.

В двора и до днес се пази любимата беседка на Иван Вазов. Малко по-надолу е къщата на Мария Кесякова, дъщеря на полковник Константин Кесяков - български офицер, генерал-майор от Руската императорска армия. Къщата му била точно там, където днес се издига новият хотел на бизнесмена Димитър Георгиев. В края на 30-те на улицата е построена една от най-хубавите къщи - Сарафовата (днес върху нея се издига медицинският център „Медикус Алфа” на № 21). По време на бомбардировките над Пловдив през 1944 г. - точно в нощта на Великден - всички съседи от улицата се втурнали да се крият в убежището, когато сирените завили, разказват стари пловдивчани. Малко по-късно, след като е национализирана и става собственост на Общината, през 50-те и 60-те години в нея за кратко време живеят кметът на Пловдив Атанас Костов, както и първият секретар на Окръжния комитет на БКП Тодор Звездов и други партийни функционери.

През 70-те години в къщата се настанява детска градина „Калина”. В къщата под № 23 са живели двама от петте синове на д-р Георги Сяров, а следващата къща по проект на известния пловдивски архитект Стефан Джаков (къщата с кулата над южната страна на Тунела) е била собственост на Драган Вълчев.

До нея - на № 27, пък са живели родствениците на Пантелей Генов, създателя на родната консервна промишленост. През 1909 г. той мести предприятието си в Пловдив. Консервите от аспержи, произвеждани в Пловдивско, стават хит на елитния ресторант „Риц” в Лондон - така Европа първа оценява продукцията на Генов.  

Голямата красавица по улицата си остава къщата на семейство Личеви, проектирал я самият арх. Камен Петков и била известна с името „Малка нощна музика”. В друга стара къща-бижу по „Велико Търново“ е роден великият бас Борис Христов. Известно е, че под тепетата е живял и словенецът Антон Безеншек, основавал модерното пчеларство, винарство и местното певческо дружество. Той обитавал под наем къщата на ул. „Велико Търново“ № 67. Днес фасадата <210> е украсена с барелефа на Безеншек, а в Цар-Симеоновата градина се издига негов паметник.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?