Тато пръв пробвал асансьора на най-високия хотел в Пловдив СНИМКИ
Преди 40 години откриват „Ленинград”
- 11:15, 13.06.2021
- 15:21, 30.06.2021
- 13 227
- 16
Келнерите работеха с папийонки и жилетки и в жегите лете, спомня си един от първите директори Михаил Боев
На 18 юни т.г. парк-хотел „Санкт Петербург” отбелязва своя 40-и юбилей. По този повод Михаил Боев, един от първите директори в хотела, сбъдна една своя отдавнашна мечта - да събере част от колектива, поставил основите на перлата в родния туризъм. Това са хората, които познават всички тънкости в занаята. Те са се шлифовали дълго покрай посрещането на редица ВИП гости и делегации в годините на соца.
През юли в далечната 1981-ва откриват най-новия хотел под тепетата. Той се нарича парк-хотел „Ленинград”, а поводът е Световното ловно изложение. Специално за случая пристига и Бащицата - първият човек в държавата Тодор Живков. „Качихме го с охраната на асансьора, за да го отведем до президентския апартамент - спомня си Михаил Боев. - Но внезапно асансьорът спря между етажите. Знаех, че с подскачане той отново тръгва, леко подскочих и за моя радост асансьорът тръгна. Другарят Тодор Живков обаче веднага ме попита: "Откъде са внос тези асансьори? Отговорих му: Австрийски са, другарю Живков”. Той се засмя с неговото ха-ха-ха и каза: "Значи и капиталистите правят калпава стока!”.
Първата ми любов е хотел „Марица”, но голямата е парк-хотел „Ленинград”, разказва Михаил Боев. Дипломиран инженер-технолог, кадър на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост, той е назначен за заместник-директор на хотела осем месеца преди откриването му през 1981 г. Строен близо 8 години, „Ленинград” е напът да се превърне в новата перла на Пловдив. И до днес хотелът е една от най-високите сгради под тепетата - 25 етажа, с апартаменти на всеки етаж, плюс един президентски. Ресторантската му част е също толкова внушителна: два салона, балкон, дневният кафе-бар „Панорама” на 22-рия етаж, нощен бар "Бели нощи" и др. В началото по проект трябвало да го кръстят „Москва”, но по-късно надделяло парк-хотел „Ленинград” - особено с оглед побратимяването на двата града Пловдив и Ленинград.
„Униформеното облекло беше абсолютно задължително в онези години - спомня си Михаил Боев. - Сервитьорите и барманите носеха костюм, вратовръзка или папийонка. А пък елекът беше задължителен за сервитьорите - дори когато температурите навън стигаха до 39 градуса”.
Хотелът бил иновативен още навремето. Тъй като асансьорите били малки, а идвали до 17 групи с обемен багаж, Михаил убедил проектанта арх. Душко Романов да се изгради голям външен панорамен асансьор от южната страна със спирки на всеки от етажите. "Така асансьорът трябваше да стига до нощния бар на 25-ия етаж”, обясни Боев. По това време, както и днес, хотелът е една от най-високите сгради в целия град. А панорамният й асансьор се очертавал да стане атракция, от която се вижда целият град заедно с тепетата. За съжаление, това смело намерение така и не се осъществило в годините поради липса на средства.
„Оптимист съм, че идеята за панорамен асансьор може да се случи днес, при това много лесно, със съвременните технологии на строителство. Той би се превърнал в най-новата и голяма туристическа атракция на Пловдив!”, предлага Михаил Боев.
Питиета под контрол - само по 200 грама на вечер
„Навремето Таня Сотирова - администратор в парк-хотела, знаеше имената на всички стари клиенти и ги посрещаше поименно”, спомня си днес Боев. В администрацията на хотела работели 11 жени и само един мъж, смее се дългогодишният кадър на „Балкантурист”. Негова е заслугата да събере най-младия и добре обучен колектив в града. И да го превърне в елитен отбор. Някои от тези хора, особено готвачите, и до днес работят в елитните частни заведения на Пловдив.
„За да няма пияни, бях разпоредил в нощния бар „Панорама” да не се сервира твърд алкохол повече от 200 грама. Това стана повод влиятелни клиенти, на които им се искаше да пийнат няколко чашки повече, да ме уволняват поне няколко пъти”, разказва със смях Михаил Боев. В нощния бар обаче едно време свирел най-добрият оркестър в града, ръководел го музикантът Господин Господинов-Чоко. Балетът също бил на ниво, а в бар "Панорама" често звучала класическа музика - на пианото свирела Соня, а на флейта - Ася.
Музиката 10% - западна, 90% - българска
На покрива на хотел „Ленинград” монтирали антена за излъчване на съветска телевизия. „По време на монтажа един ден към 17 часа ми се обади сътрудничката на секретаря по идеологическите въпроси при Окръжния съвет на БКП, като ми поръча на другия ден в 10 ч. да бъда при него. Бях много притеснен и прозвъних на всички оркестри и певци, като започнах от този в ресторанта, на нощния бар, на озвучаването - питах дали не са изпълнявали повече от 10% западна музика, какъвто беше регламентът. След като влязох при секретаря, той ми каза: „Другарю Боев, защо си против съветската телевизия?“. Аз му отговорих, че не знам за какво става дума, но в разговора се разбра, че техниците, които монтираха антената, искаха да им предоставя две хотелски стаи за апаратурата. Бях им отговорил, че с хотелска стая разполага само председателят на Комитета по туризма и търговска площ за други цели не е възможно да се ползва.
Тогава предложих следното решение - да се освободи една от двете стаи на най-горния етаж, точно под покрива на нощния бар, където имаше гримьорни - едната се ползваше от мъжете, а другата от жените. Стаята се оказа напълно достатъчна за целта, като с това проблемът беше решен, а пък за мен се разбра, че не саботирам предаванията на съветската телевизия“, разказва Михаил Боев.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни