Пловдив пръв чества Кирил и Методий СНИМКИ

След примера на пловдивчани в цяла България започват да наричат училища на името на Светите братя

За пръв път във възрожденската епоха празникът на Кирил и Методий е отбелязан официално в Пловдив на 11 май 1851 г., пред Епархийското училище, носещо тяхното име, смята съвременната историография.  Инициативата е на Найден Геров, а датата е избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии.  Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. 

Пловдивското Епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, е и първото в света, наречено на братята Кирил и Методий. Прелюбопитна е историята, с която то получава името си. "С д-р Стоян Чомаков бяхме събрани в къщата на чорбаджи Салча Чомаков, отвори се думата и за какво име да се даде на училището. Разказах за това какво са сторили светите братя, а чорбаджи Салчо се възхити от делото им. Така с общо съгласие нарекохме училището "Св. Кирил и Методий" и поръчахме икона с лика на светиите. Трябваше и празникът да му се празнува. Училището въведе тоя празник, който си остана да се празнува и занапред. По примера на пловдивчани на много места из България по-после захванаха да наричат своите училища по името на двамата свети братия",  разказва Найден Геров през 1894 г. в спомените си.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. 

Самите българи също в началото смятали за необикновено да празнуват деня на Светите братя и чак на четвъртата-петата година от първото тържество започнали да идват за честванията. Впоследствие в празненствата се включват все повече хора, особено когато Пловдив се сдобива с българска църква през 1860 г.

В годините след това 11 май започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, пак в Пловдив в храма „Света Богородица” (със слово на Йоаким Груев), в Шумен, Лом, Скопие и София. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от Църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданско и държавно честване остава на 24 май. За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България. 

Шестима премиери излезли от гимназията на Левски

Пловдивската хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, дала на страната шестима министър-председатели, е първото в света училище, носещо името на светите братя.  Петко Каравелов и Андрей Тошев са били учители в някогашното Епархийско училище, преди да поемат държавните дела. Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов са възпитаници на школото. 

Най-известният ученик на „Св. св. Кирил и Методий” обаче е самият Апостол на свободата Васил Левски. Там са учили и бележити творци  -  Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Панайот Пипков, проф. Асен Златаров, Кристо Явашев.

Сред именитите преподаватели в школото са основателят му Найден Геров, както и Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Петко Каравелов, Иван Мърквичка, бащата на българската стенография Антон Безеншек.

Училището е основано през 1850 г. и за начало се е помещавало в една от къщите в Стария град на Пловдив. Наричали са го Средоточно и Епархийско училище. Учениците в първия випуск са били само седем, мъже на по 30 години. На първия годишен изпит през 1851 г. присъстват всички големци на града.

Изборът на патрон става през 1851 г., когато местните чорбаджии молят Найден Геров да предложи български светец. Той казва: „Кирил и Методий”, и училището е кръстено на авторите на глаголицата. През същата година в гимназията за първи път се чества и Денят на Кирил и Методий като училищен празник - с шествие, както се прави и до днес.

През 1868 г. започва строежът на нова сграда на училището. Тогава със султански ферман то официално е признато за гимназия. Модерната сграда е завършена през 1885 г. 

Левски попада там  като ученик на 26 години. През 1863 г. и 1963 г. изучава математика, физика, землеописание, всеобща и естествена история и четири езика - български, турски, гръцки и френски.

С особено старание е изучавал турски, което му помага при многобройните му превъплъщения при обиколките на страната по-късно.

Сегашната сграда на гимназията е открита месец след Съединението и покрай еуфорията  около  подкрепата на княз Александър Батенберг за обединяването на Княжество България с Източна Румелия училището е именувано „Княз Александър”. На откриването на новата гимназиална сграда присъстват лично Батенберг и Стефан Стамболов, тогава председател на Народното събрание. След 9 септември 1944 г. гимназията получава ново название - „Димитър Благоев”. Името „Св. св. Кирил и Методий” е възстановено през 1996 г.

Химнът - на 127 години

На 15 май 1892 г. е роден текстът на великолепния химн „Върви, народе възродени", с който посрещаме най-светлия си празник.  

Големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи".

Като български всеучилищен химн обаче текстът придобива известност, когато 9 г. по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий", композиторът започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запели.  През 1902 г. песента се запява от всички училища в страната. 

 


 

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?