Следвайте ни

Палатата под №6 - перлата в колекцията на Панаира СНИМКИ

viber icon

Една палата преди години се е превърнала в архитектурна емблема на Панаирното градче в Пловдив. Вдигат масивното здание в последните години на управление на Сталин като жест към „братския Съветски съюз“.

Стилът на тази палата наподобява Партийния дом и Министерски съвет в София.

Панаирът в Пловдив об​аче търпи много промени през годините. Архивите разказват, че в тази палата в годините на соца излагали свои стоки индустриалци и производители от СССР. Строежът <210> започва на 7 март 1954 г. по проект на арх. Георги Петков и старозагореца арх. Велко Велков, след като техният проект е спечелил първа награда на специален конкурс. По това време арх. Петков участва в проектирането и изграждането на китайската палата на Панаира и е ръководител на подробен градоустройствен план на централната част на Пловдив.

Новата импозантна сграда на палатата отваря врати на 4 септември 1955 г. за Есенния панаир. Във времето, когато нямало изложения, в нея се провеждали музикални концерти, модни ревюта и най-вече спортни срещи. Ето защо я наричали Спортна палата. На 21 февруари 1967 г. обаче отговорните органи на партията поискали ръководството на Международния мострен панаир да започне преустройство на Съветската палата, тази на ГФР (палата №10), както и днешната палата №7, която е на леката промишленост.  

“Основанието е "новата палата на СССР да бъде с изящна фасада, а вътрешността ​- с повече светлина и въздух". Най-напред е съборена кулата и след това започва вътрешното преустройство“ - четем в старите книги.

„За съжаление, палатата на СССР е съборена, за да се промени целият вид на Панаирното градче, коментира трансформацията арх. Белин Моллов. Като имаме предвид епохата и популярния за това време архитектурен стил в СССР и у нас, палатата е изградена като силен градоустройствен акцент не само в рамките на Панаирното градче, но и за целия град. Правят впечатление обаче детайлите на входната аркада, които заимстват форми от възрожденската архитектура на Стария Пловдив. Оскъдни са сведенията за историята на сградата, но в края на 60-те години, след като е взето решение за промяна на облика на изложението, палата №6 е напълно разрушена. Тук в момента има само едно празно място, заобиколено от новите палати, наподобяващи складове.“

Днес Панаирното градче, което заедно с тези в Лайпциг и Познан са трите най-големи изложения в Югоизточна Европа - е разположено на 352 000 кв.м и има 17 многофункционални палати. Общата изложбената площ е близо 59 100 кв.м, от които 64 500 кв.м е покритата част.

Началото обаче е през 1891 г. 

Тогава правителството на Стамболов поставя начало на панаирното дело в България, като взема решение за организиране през следващата година на голямо търговско изложение в Пловдив. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство и да им създаде международни контакти. 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Ццц

Ццц

08.10.2020 | 00:38

На бутането сме майстори

Отговори
7 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?