Легендите на Пловдив: Връщат трите кули върху Военния клуб СНИМКИ
Дали обаче поредната реконструкция ще го доближи до уникалния му автентичен вид от миналия век
- 18:40, 09.09.2020
- 20:49, 09.09.2020
- 9833
- 0
Eмблематичните кули, украсили в миналото Военния клуб в Пловдив, са напът да се върнат върху покрива му. Това ще стане с нов проект за реставрация, дело на арх. Мариана Цветкова и студио „М-синтез“ от София. Възложител е Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, под чиято шапка е атрактивната сграда под тепетата. Проектът е готов и чака заветното „да“ от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата.
Доколко е възможно сградата да върне блясъка си?
Проектирана от арх. Никола Лазаров навремето, тя е сред забележителностите на Пловдив. Само че не и в сегашния си вид! Трите кули са само част от отдавна загубеното й великолепие. С пластичните си обеми и изящен детайл тя е едно от най-красивите здания в историята на града.
1931 година - Военният клуб - възстановен и преустроен от архитектурно бюро на Стойко Стойков и Борис Градинаров - кулите са премахнати, те са неуместни при новата му визия
Откъде започва всичко?
През 1895 г. пловдивските офицери заявявят, че искат да построят нов модерен културен клуб. Решението е взето на заседание на градската управа на 25 март 1898 г. За целта е гласувано място от 818,80 кв. м между градината „Цар Симеон“ и началото на улица „Станционна“ (сегашната „Иван Вазов“). Проектът на сградата е възложен на арх. Никола Лазаров, завършил архитектура в Париж през 1893 г. Негови са също проектите на Централния военен клуб в София и военните клубове в Шумен и Сливен.
1908 година - Посрещане на цар Фердинанд по случай провъзгласяването на независимостта на България
Стилово Никола Лазаров е последовател на школата Боз-ар, стила необарок или просто еклектика. Ето защо той не се вписва в национално-романтичното течение в родната архитектура (изключение в голяма степен прави дворецът „Врана“). Това, което отличава арх. Лазаров е, че борави добре с обемите - редуването на две кули с конвексно средно крило създава един от най-въздействащите архитектурни образи в столицата - сградата на Министерството на земеделието. В по-малките здания, които проектира, той създава усещане за пластичност, като вкарва множество еркери.
1911 година - Военният клуб и част от Цар-Симеоновата градина
Умее да балансира фасадите по хоризонтала и вертикала - за целта често използва големи ордери (колони или полуколони, преминаващи през няколко етажа). Днес голяма част от сградите му са запазени. Това са близо 200 здания и те могат да се видят из цялата страна - в София, Варна, Габрово, Русе, Пловдив, Пазарджик, Карлово, Казанлък, Стара Загора, Шумен, Плевен Ловеч, Сливен, Боровец и други. Сред тях е и емблематичният под тепетата Военен клуб. Всъщност строителството на Клуба на офицерите в Пловдив завършва в края на 1908 г. Вътрешната украса на големия салон за този паметен бал е била поверена на известния художник и декоратор Андро (Димитър Андреев), който по това време бил учител по рисуване в Пловдивската девическа гимназия. Още преди да открият Клуба, точно
пред него издигат триумфална арка за посрещането на цар Фердинанд
на 27 септември 1908 г.
Той идва в града по повод на тържеството за провъзгласяването на българската независимост.
Военният клуб възстановен след пожара от януари 1927 година
Откриват официално клуба с офицерски и граждански новогодишен бал на 31 декември 1908 г. В книгата си „Пловдивски архитектурни хроники“ арх. Никола Чинков описва сградата като внушителна - тя впечатлява със своя извисен обем и архитектурно решение. На 18 януари 1927 г. обаче голям пожар унищожава многофункционалната й зала. Това събитие е повратна точка в историята й - от този момент клубът бавно започва да губи блясъка и формата си.
Новият проект за реставрация е на арх. Мариана Цветкова и студио „М-синтез
През годините, въпреки множеството реставрации, така и не успяват да върнат предишната му фасада, богата на орнаментика и прецизни детайли. Още същото лято - на 1927 г. - започва възстановяването на сградата и до зимата строителството е завършено. На 18 април следващата година обаче в 21.20 часа е вторият, най-силен и разрушителен трус на чирпанското земетресение.
Клубът е една от най-пострадалите сгради в града
- голямата му зала е срината до основи. Възстановяването й се финансира от създадената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 г. Проектите се изработват от архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров. Те планират по-голяма сграда с повече функционални възможности. И факт - тя се превръща в обществено средище в живота на пловдивчани. Много тържества и балове между двете световни войни на XX век се случват точно тук. През 50-те години Клубът е прекръстен на Дом на народната армия. В началото на 70-те години градските власти в Пловдив обсъждат идеята да съборят клуба. Това така и не се случва и в началото на XXI век на няколко пъти се възражда идеята сградата да се възстанови по оригиналния й проект.
Снимки от албума на Димитър Райчев "Пловдив завинаги"