Следвайте ни

Историци с нова версия: Беят на Марково вдигнал Куршум хан

Исмаил бей построил прочутия кервансарай под тепетата, който приличал на крепост, разполагал със 77 стаи, а от едно корито можели да пият 50 коня

viber icon

Куршум хан е построен през XV век, а не веднага след падането на Пловдив под османска власт през 1371 г. Заслуга за това има на беят на Марково - Исмаил Исфендияроглу. Тази нова версия лансират турски учени, автори на книгата „Османският период в България. Инвентаризация на вакъфските паметници“. Двата тома вече са на книжния пазар в  южната ни съседка.

Официалната версия, поне досега е, че емблематичният хан е построен след 1370 г. при управлението на бейлербея Шахабеддин паша, син на Лала Шахин паша. Виждайки огромния потенциал в града, с ключовото му географско положение по поречието на река Марица, пашата строи първите масивни сгради от камък върху развалините, останали от Византийска империя. 

Документи в архивите на Анкара обаче изваждат наяве една нова датировка на култовия хан. Масивният кервансарай бил построен върху внушителните 3630 квадрата. Неслучайно го наричат„град в града“, ала строежът му е дело на бея на Марково - Исмаил Исфендияроглу, твърдят авторите на книгата.

Кой е Исмаил бей? 

При завладяването на Пловдив през XIV век фамилията Исфендияр живеела в Западен Анадол и управлявала областите Кастамону и Синоп. Исфендияр бей обаче помогнал на Лала Шахин да превземе Пловдив, като открил трасето на водопровода, водещ от село Марково към Пловдив. Останал без вода, обсаденият град не можел да се съпротивлява. За благодарност султанът му подарил селата Марково и Извор. През втората половина на XV век (през 1461 г.), султан Мурад II назначил сина на Ибрахим Исфендияр ​- Исмаил - за управник в Пловдив.

Тогава беят започнал да строи масивни обществени сгради и така дал „сериозен тласък в градоустройството на Пловдив през XV в.”. За него холандският изследовател Махиел Кийл пише: "През периода 1461-1479 г. Исмаил бей от рода Исфендияроглу, който живеел в Пловдив и в близкото село Марково, издигнал в Пловдив Бей джамия и голямата баня Чифте хамам, която впечатлява с красиво изписаните си сводове и кубета”.

Най-голямата заслуга на Исмаил бей обаче е, че успял да докара в Пловдив чиста планинска вода от село Марково, като ремонтирал единия от двата акведукта, останали от римляните. Именно той построил и Куршум хан - е версията, разказана и в книгата „Османският период в България. Инвентаризация на вакъфските паметници“.

Навремето Куршунлу хан е една от най-големите и представителни сгради, построена от османците в града. Сградата е типичен пример за османски ханове, като произход​ът на тази архитектура може да се свърже със селджуксите архитектурни традиции ​- разказват братята археолози Румен и Росен Иванови. Отвън ханът представлявал истинска правоъгълна каменна крепост с площ около 3600 кв. м. Студеният й силует се виждал отдалече, а двуетажните крила са обграждали плътно вътрешния двор. Първият етаж на този своеобразен „град в града“ разполагал с тридесет и три стаи, с врати,  обърнати към двора. Три масивни стълбища  водели към втория етаж, където имало четиридесет и четири стаи с врати, които излизали към коридор с куполи. Над тях имало куполи, покрити с листове от олово (куршум), откъдето идва и името на кервансарая. В по-късен период по протежение на западната и южната стена на хана били пристроени 25 търговски магазина. 

В двора му имало множество заслони за добитъка и голяма чешма с много чучури и корита. Ползвали две чешми, само за конете - на тях можели да поят до 50 коня едновременно. Тук се влизало през масивен и импозантно оформен вход с голяма двукрила порта. Това всъщност е единствената част от хана, запазена до днес, тя се съхранява в двора на Етнографския музей. „По подобен начин е оформен и входът на кервансарая на Рюстем паша в Одрин от 16 век ​- допълват братята археолози. - Досущ като пловдивския хан е и Куршумлу хан в град Скопие в Северна Македония.

В българските земи нямаме запазен хан от османския период. Частично е запазена фасадата на Йени хан в сегашния град Нови хан. Подобни ханове има запазени и могат да се видят в Истанбул, Бурса и Одрин.“ 

С камбанен звън отваряли тежката порта

"Сутрин рано с камбанен звън тежките порти на хана, обковани отвсякъде с железа, с висяща емблема „топор” (брадва) бавно и величествено се отваряха. Това беше знак, че животът в града почва." Така Хаджи Гьока Павлов описва обстановката в хана. 

Първата масивна порта на града през новата епоха била гостоприемна, далечни странници-керванджии минавали през нея със своите коне и камили. Нощем, след вечерната молитва, я залоствали здраво с тежка желязна верига. Ако дойдел гост, стражата го пускала в двора, където му поднасяли храна. Не позволявали обаче на никого да излезе. Така търговците спели спокойно, готови да отпътуват на следващия ден „през Карлово, Казанлък, Стара планина за Габрово и Свищов с тежки товари от захар (във вид на конус), сол, смокини, солена риба, маслини, лимони и много други стоки от по-топлите и южни места на голямата някога империя“. 

През 1938 г. Вдигат новите хали върху развалините на хана

През 1910 година Пловдивската община замислила преустройството на Куршум хан в градски хали. И както си му е редът, обявила национален конкурс. Спечелил го младият архитект Стефан Джаков. Според заданието старинната сграда трябвало да се реставрира, а търговските площи да се разгърнат във вътрешния двор.  

Ала делата на общината били поети от нов кмет, който решил халите да се построят в Градската градина. Останала без поддръжка, сградата на Куршум хан започнала да се руши. Довършило я Чирпанското земетресение през 1928 г. Старината била разрушена през 1930 г., а през 1936 г. започнало строителството на халите. Кметът Божидар Здравков лично поставил послание към потомците в основите на бъдещата постройка. Новата сграда била осветена през 1938 година. 

 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?