Пет мита за територията на Пловдив
- 07:10, 19.02.2021
- 09:22, 19.02.2021
- 12 686
- 23
Автор: Александър Константинов, бивш зам.-кмет на Пловдив
Градът се презастроява не защото се развива, а защото управниците нямат идеи как да го развиват
Един от най-често повтаряните митове за Пловдив е, че той е ограничен в своето развитие заради малката си територия. Този мит води и до втория мит за присъединяване на съседните общини Марица и Родопи като седми и осми район на града. Последователно ще оборя и двата мита.
1. Територията на Пловдив е малка
Не, тя просто се използва неефективно. Територията на община Пловдив е 104 кв. км, но реално се използват само 54 кв. км от тях. А резервите за изграждането на нови жилищни квартали, като никак не е нужно те да са с високи и плътно застроени сгради, са именно в част от останалите 48 кв. км. В район "Южен" например има голяма територия, заключена от Кукленско шосе, Коматевско шосе и бул. "Ал. Стамболийски", която е огромен потенциал за развитие на града. В район "Западен" има също такива територии, южно и северно от Пещерско шосе, с потенциал за развитие. Между кварталите "Прослав" и квартал "Коматево" могат да се построят много нови квартали. В район "Северен" има огромен потенциал в западната и северната част на района.
2. Земеделските земи не трябва да се урбанизират, защото изхранват града
Това може и да е било вярно, но преди 100 години. Сега тези земеделски земи могат да се използват, естествено, не само за застрояване, а и за изграждане на паркове и други места за отдих и спорт.
Знамето, отбелязващо началото на градската територия, е почти до колелото на Пазарджишко шосе, а когато погледнете от него към Пловдив, виждате само ниви покрай река Марица.
3. Приобщаването на общините Родопи и Марица ще реши проблема
Нека видим обаче за какво точно си мечтаем. Двете общини имат по около 30 000 души население, или общо около 60 000 души. Това е по-малко от населението на един от пловдивските райони. Бюджетите им общо са не повече от 20% от пловдивския бюджет. В същото време имат огромни проблеми с инфраструктурата. На всички са известни проблемите с водата и канализацията в Брестовица, Марково, Белащица, Браниполе и т.н. Пътищата между отделните селища са в лошо състояние. Достатъчно е да тръгнем от Първенец към Брестовица и да продължим към Перущица, за да разберем, че се нуждае от основен ремонт. Всички тези проблеми ще се изправят пред ръководството на Община Пловдив. В Пловдив има около 550 км улици, но ако прибавим пътищата на двете общини, те веднага ще станат над 1000 км. С какви пари ще са ремонтират всички тези пътища. Околовръстното шосе изведнъж ще стане вътрешно градски булевард и ще трябва да го ремонтира кметът, а не АПИ. Можем да прибавим проблемите с битовите отпадъци, с уличното осветление, с детските градини и другите комунални услуги. След като сме една община, всички междуградски автобусни линии ще станат градски. Кметът и в момента се чуди как да реши ребуса за финансиране на градския транспорт, но тогава ще се наложи да издаде преференциални карти на още минимум 30 000 души, а и да увеличи броя на автобусите поне двойно. Така че идеята е спорна и трудна за реализиране.
4. Хората от селата край Пловдив много искат да станат граждани
Едва ли.
Какво ще спечелят жителите на селата, след като станат граждани. Ще спечелят нови, много по-големи данъци. Сега техните общини са в много по-ниска категория и съответно данъчните оценки на имотите са много по-малки. Като станат квартали на Пловдив, те веднага ще започнат да плащат много по-големи данъци и такси. Ако си мислят, че ще им ремонтират улиците, да заповядат в кварталите на Пловдив да видят дупките. Могат да попитат жителите на "Гаганица", "Остромила" и "Беломорски" дали имат канализация и да разберат горчивата истина. Не е проблемът кой ще те управлява, а кой ще осигури финансиране за решаване на инфраструктурните проблеми.
5. Най-голяма доходност носи строителството на жилища в центъра
Не. Там терените са най-скъпи, а осигуряването на места за паркиране, нови зелени площи и друга социална инфраструктура - най-трудно. Защо обаче строителните фирми се борят за всеки квадратен метър в центъра и в по-широките строителни граници, а не отиват в свободните терени в периферията на града? Отговорът е лесен - защото там няма урегулирани подробни устройствени планове (ПУП) и липсва подземна и наземна инфраструктура.
ЗАДАЧА БЕЗ НЕИЗВЕСТНИ ЗА МИСЛЕЩИ УПРАВНИЦИ
Сега се разработва новият Общ устройствен план (ОУП) и точно това е неговата задача - да разшири строителните граници на града от 54 кв. км на 70 кв. км или повече. Това е задължение на общинската администрация и няма кой друг да го изпълни. Задължение на кмета и неговия екип е да осигури развитието на града, като разпише добри проекти за общинската инфраструктура в тези нови терени - ВиК, електро-, топлопроводи, комуникационни канали, улици, тротоари, улично осветление, спирки за обществения транспорт и т.н. И да намери финансиране за тяхната реализация. Тогава строителният бизнес ще инвестира с радост на тези терени, а няма да се бори да застроява всяка педя земя в центъра.
За да се разширят строителните граници на града, няма нужда да се опитваме да вземем земята на съседите, а просто да изтрезнеем от внушенията на митовете за малката територия на Пловдив.
А на кмета Здравко Димитров, който отдавна е радетел на идеята за присъединяването на села от съседните общини към Пловдив, ще припомня поговорката "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи".
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни