Следвайте ни

Откриха хамам в Етнографския, опровергаха Чърчил за банята (СНИМКИ)

Едно от помещенията е експонирано в двора на музея, а две са вътре в къщата като част от експозиционния план

viber icon

Честита баня, както се казва! След дълъг десетгодишен период на цялостна реставрация на Регионален етнографски музей, която започна с ремонт на покрива, подмяна на настилките, с цялостно изписване и възстановяване на фасадата, с укрепване на портиката и създаване условия за достъп за хора в неравностойно положение в музея, най-накрая на обществото се показа открития през 2017-та хамам.

Хамамът е турска баня, наподобяваща парните бани или мокър вариант на сауните. Къпането също е специфично. Извършва се от теляк (масажист), който насапунисва цялото тяло на посетителя и го търка с кисе.

Историческият период на хамама в Етнографския музей датира от XVI до XVIII век. Открити са останки не само в дълбочина, но и в ширина. Едно от помещенията е експонирано в двора на музея, а две са вътре в къщата като част от експозиционния план.

„Когато най-малко очаквахме, разкрихме при счупването на мазилките типичните градежи. След археологическо проучване се констатира, че това са останки на османска баня – хамам. Търсихме аналогии, тъй като има много бани, които са останали като наследство в Пловдив – както като големи, обществени сгради, така и като помещения към жилищни сгради. В началото вярвахме, че банята е близка по аналог до тази в къща Хиндлиян, която е градена заедно с къщата, функционирала е като част от начина на живот. Но се оказа, че нашият представител е по-стар. И досега не можем да потвърдим дали това са всички помещения. Стремяхме се да положим границите между възрожденската сграда и останките. Това място носи множество културни напластявания.“, каза на откриването арх. Стана Бозаджиева.

Тя работи в екип с художника и реставратор Елена Кривошиева и инж. Константин Константинов, който е извършил строително-консервационните дейности.

„Може би един ден, ако бъдат намерени пространства за хранилищата и се освободят, Етнографският музей ще получи цялата си стойност, експонирайки културната си приемственост. Има изключително много тайни, които няма да се открият по наше време, но ние може да положим началото и визията.“, допълни арх. Бозаджиева.

На откриването присъства още зам.-кмет по култура, туризъм и археология Пламен Панов, който сряза лентата на останките.

„Този проект е още един добър пример как да опазим културното наследство и историята на града. Етнографският музей показва колко ефективно може да управлява своя бюджет и да продължи да отделя от собствените си средства, за да експонира, реставрира и социализира това наследство.“, заяви той.

Любопитен факт, който директорът на музея Ангел Янков разказа, е че твърдението на президента Чърчил, че българите се поздравявали с "Честита баня" не е вярно, защото в Стария град са живеели предимно православни, а османците са се преселвали покрай реката.

Фотографии: Паулина Гегова

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?