Следвайте ни

"Марица" с нова мисия: Възраждаме болницата на Кудоглу

viber icon

Хоспис за възрастни хора и клиника да бъде създадени в бившата Белодробна болница, дарена на града от големия общественик и меценат Димитър Кудоглу. Тази идея лансира кметът Здравко Димитров по време на откриването на новата изложба от поредицата на ИК „Марица“ и „Хермес Медия“ - „Пловдив през годините“, разположена на Римския стадион. Тази година тя е под наслов "Пловдив - медицина с традиции" и разказва за именитите лекари и създателите на болниците под тепетата. 

"Искам да благодаря на вестник "Марица" за тази инициативата. Важно е да знаем какво са свършили хората преди нас, за да можем да надграждаме. Благодаря ви, че отразявате, а и сами създавате хубавите инициативи", каза Здравко Димитров. Той отдаде дължимото и на медиците, които полагат изключителни усилия в борбата с коронавируса.

"Когато тръгна пандемията, никой не знаеше какъв враг стои пред нас. Това прави успеха на лекарите и медицинския персонал още по-голям. За съжаление пандемията продължава. Безспорно е, че след нея ще бъдем променени, за да станем в края на краищата по-добри хора. Така е и със самите медици - от добрия човек става добър лекар. Благодаря ви от мое име и от името на гражданите на Пловдив за това, което вършите. Защото вашата професия е отдаденост на хората - целодневно, денонощно. Пожелавам ви да я развивате все повече и наистина да помагате на хората. Няма по-хубаво от това да отдадеш живота си в помощ на ближния, да спасиш човешки живот", каза още в приветствието си към медиците и организаторите на изложбата Здравко Димитров.

Пред присъстващите гостите и медиите той разкри и за благородната инициатива, която община Пловдив ще предприеме. "Да възродим за живот болницата на Кудоглу е кауза, която си струва. Тя е направена за хората, а днес стои затворена. Аз и моят екип имаме идея да я възродим. Смятаме там да има хоспис за следпалиативно лечение на възрастни хора и клиника. Дължим това на пловдивчани и на самия Димитър Кудоглу. А е време и ние да дадем своя дан на историята на града, да покажем, че можем да съзидаваме, а не само да рушим", завърши кметът.

На 20 пана до Римския стадион е представена медицината в Пловдив през вековете, създателите на първите болници и модерните клиники, които се грижат за нашето здраве днес, именитите лекари.   

На откриването на изложбата дойдоха представители на Община Пловдив, зам.-кметът по култура Пламен Панов, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, кметовете на районите "Централен" и "Тракия" Георги Стаменов и Костадин Димитров, историкът Владимир Балчев, който е съставител на изложбата. Сред специалните гости бяха партньорите на "Марица" и "Хермес Медия" в благородното начинание, сред които изпълнителният директор на МБАЛ Пловдив д-р Динчо Генев, главната сестра на УМБАЛ "Свети Георги" Ивелина Божинова, управителят на Комплексния онкологичен център д-р Парашкев Цветков, шефът на МБАЛ "Свети Мина" проф. д-р Петър Петров, управителят на болница "Тримонциум" Красимир Грудев, собственикът на болница "Луксор" Димитър Тасков, представители на управителят на болница "Пълмед" Цветана Лепарева, и д-р Заприн Пепелов, началник на ДКЦ "Пълмед", представители на болница "Медлайн" и общински здравни заведения.

Дизайнът на изложбата е дело на Олимпия Димова.

Партньори в каузата и разказа за медицината с традиции на Пловдив са  УМБАЛ "Свети Георги", УМБАЛ "Пловдив", УМБАЛ "Пълмед", УСБАЛАГ "Селена", УМБАЛ "Еврохоспитал", МБАЛ "Света Каридад", Очна клиника "Луксор", МБАЛ "Медлайн", Хранителни добавки "Nature's way", "Драгиев и Ко" ООД, "КЦМ 2000 ГРУП".

 


Историкът: От траките насам се славим с медицината си

Медицината в Пловдив е с традиции, започващи още в древността. И не става дума за нещо случайно, а за нещо, които надхвърля границите на Балканите и е от световно измерение, заяви известният историк Владимир Балчев.  "Най-напред искам да припомня думите на Платон за медицината в древна Тракия. Той говори с огромно уважение за нея. Изрежда неща, които и сега звучат модерно. Става дума за психотерапия и лечение с музика", напомни Балчев. Той разказа за грузинския учен и медик Йоан Петрици, който е живял в Бачковския манастир в края на 11. и началото на 12. век. Негов труд е азбучно помагало по медицина за поколения лекари. В Пловдив е живял в периода  1464-1474 година прочутият Амердовлат Масиаци - един от най-забележителните лекари на средновековния свят. 

КЦМ се фокусира върху здравните инициативи

Месеци преди да настъпи пандемията от коронавирус, ръководството на КЦМ сякаш е предусетило кризата, която се задава. Затова са решили социалната им отговорност през 2020 г. да бъде с фокус здраве. Което пък ги направи съпричастни към кампанията на „Марица“.

„Не че не сме подкрепяли болниците, както и подобни инициативи и преди, но тази година решихме да акцентираме повече, защото за нас е много важно здравето на всички българи. Когато човек е здрав, той се чувства удовлетворен, пълноценен и може да се наслади на живота и на това, което му се предоставя. Със сигурност делата на медиците не могат да се изчерпят в няколко платна. Аз съм сигурна, че има и още много добри дела, които не са открити“, каза Мариана Гуркопашова, главен директор “Управление на човешкия капитал” в КЦМ 2000. Тя подчерта, че не трябва да забравяме, че медиците също влагат цялото си сърце и душа в работата си. „В изложбата могат да се видят много интересни факти, които на други места в България не се срещат, защото Пловдив е един мултикултурен град с много етноси. Това е допринесло за историята на медицината“, заяви още Гуркопашова. И не пропусна да подчертае, че освен с пловдивските лекари, които са оставили диря в миналото, градът под тепетата трябва да се гордее и с кадрите, които готви Медицинският университет.

Пълмед върви по стъпките на пионерите

Традиция и новаторство си подадоха ръка на Римския стадион. До паната с пионерите на медицината застанаха съвременните лечители. 

„Изложбата е изключително интересна за мен, особено как са изглеждали сградите назад във времето и в какво са превърнати в момента. Пловдив наистина е място за медицина с традиции", каза д-р Цветана Лепарова, управител на УМБАЛ "Пълмед". Болницата, чиято сграда се намира на бул. "Пещерско шосе", всъщност е и едно от новите пловдивски бижута в медицината.

„Историята ни е много млада, едва от 11 години, но смея да твърдя, че за този кратък период ние успяхме да изградим едно съвременно лечебно заведение. Разбира се, това стана благодарение на огромни инвестиции от страна на собственика на комплекса "Булфарма", отбеляза д-р Цветана Лепарова.

Само за 2 години една недоизградена сграда беше изцяло преустроена и превърната в модерно лечебно заведение за болнична и доболнична помощ. Още няколко години пък бяха нужни на собственика да изгради още 4 големи комплекса и да увеличи територията <210> над три пъти. Днес „Пълмед“ се простира на площ от 30 000 кв. м и е развила повече от 20 отделения за консервативно и оперативно лечение.

Д-р Димитър Димитров, Еврохоспитал - Пловдив: Разполагаме с много добри специалисти

„Медицината бележи значително развитие. Ако се върна 25 години назад, когато аз започнах, и погледна сега - разликата е огромна. И при лечението, и при диагностиката, сме много по-добри. Ако можеха пионерите да ни видят, щяха да ни завидят“, каза д-р Димитър Димитров, управител на Еврохоспитал - Пловдив. Болницата, на която той е начело, е основана през 2012 г. Любопитно е, че тя не е преустройвана като някои лечебни заведения, а е построена с идеята да бъде такова. Затова и отговаря на последните изисквания и стандарти за съвременно болнично заведение. Еврохоспитал също през настоящата година се включи в борбата с COVID-19. “Хората трябва да вярват в лекарите, защото в Пловдив има много добри специалисти почти навсякъде“, отбеляза д-р Димитров.

30 000 пациенти минават през "Луксор"

Частна очна болница в Пловдив е съществувала почти 100 години, показва едно от паната на Римския стадион. Лечебното заведение е било действащо от 1856 до 1943 година. На същото пано своето място бе заела и една по-нова очна клиника - тази на „Луксор“. Историята <210> започва едва от 2004 г., но много успешно успява да се впише на медицинския пазар. Годишно през нея минават около 30 000 пациенти от цяла България.

„Бъдещето на офталмологията е в частните болници, защото това са високотехнологични операции и дейности, свързани с много модерна и съвременна апаратура, която може да бъде организирана без колаборация с клинични лаборатории именно в тях“, обясни д-р Димитър Тасков, собственик и основател на очни болници „Луксор".

Проф. д-р Петър Петров: Традицията носи и по-голямо доверие

Доверието в болница или институция с традиция винаги е по-голямо, смята проф. д-р Петър Петров, директор на МБАЛ "Свети Мина". Общинското здравно заведение е правоприемник на Първа градска болница, която бе представена и в изложбата на „Марица“ и „Хермес медия“. Историята <210> започва от далечната 1940 г., когато Институтът за обществено осигуряване открива в Пловдив Работнически диспансер с болница, настанен в здание на Ефория „Зограф“. Пет години по-късно лечебното заведение се нанася в новопостроената сграда на Института за обществено осигуряване на ул. "Иван Вазов". От 1950 г. болницата е с ново име - Първа обединена градска болница, като към нея се присъединява и Втора градска поликлиника. От 2000 година е търговско дружество и носи името „Св. Мина“.

„Първа градска болница - това е второто лечебно заведение, разкрито в Пловдив с огромен диапазон от дейности и пациенти. Болницата има много традиции, които са се опазвали и надграждали с годините. За съжаление, всеизвестен факт е, че МБАЛ „Св. Мина“ имаше години на застой и упадък и от огромния обем 1100 легла и над 1000 души персонал болницата е снижила дейност до 192 легла и 220 души персонал. Всяко нещо има спадове и възходи, надяваме се, че сега болницата тръгва към възход“, каза проф. д-р Петър Петров.

Общественици слагат темелите, "Св. Георги" е първата болница

Първата сграда на Държавна болница в Пловдив – 1890 г.

Хипократ е казал: „Изкуството на медицината се състои от три елемента: болест, болен и лекар“. Лекарите са били и винаги ще бъдат неизменна част от живота на народите.  В историята на дълголетния град Пловдив първите доктори са били и общественици. Сред тях са д-р Стоян Чомаков, д-р Рашко Петров, Георги Вълкович, Георги Янкулов, Георги Странски, а има още толкова много.

Именно в Пловдив е открита и първата и най-голяма болница в България, чийто наследник е УМБАЛ „Св. Георги“. Тя е основана след Освобождението, през 1879 година, от червенокръстката организация „Св. Пантелеймон“. Впоследствие заслужава статуквото на държавна болница. Непосредствено след Втората световна война базата се превръща и в учебно звено на бъдещите медицински кадри към Пловдивски държавен университет. Той се е разделял на два факултета - Агрономо-лесовъден факултет и Медицински факултет. Пет години по-късно, през 1950-а, се оформил като два самостоятелни висши института - Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост и Медицинската академия, сегашен Медицински университет.

С разрастването на града болницата също бива разширена, а през 1980 година има нов отреден терен на бул. „Пещерско шосе“, където някога е свършвал Пловдив.  Днешната Университетска МБАЛ „Свети Георги“ е разположена в две бази - „Терапевтични клиники“ и „Хирургичен блок“.

Д-р Владо е лекувал бедните безплатно

Първата частна болница в Пловдив пък открива д-р Михаил Владо още през 1857 година. Той завършва медицина във Виена благодарение на богатите си родственици от известната фамилия Гюмюшгердановци, и в периода 1862-1877 г. е главен лекар на Пловдив. Известен е с това, че е лекувал бедни хора, които нямали възможност да платят лечението си. Изписвал им е дори безплатни лекарства от собствената си аптека „Галений”.

По време на Априлското въстание спасява стотици българи, захвърлени в затвори и килии, изоставени в приюти и прочее.

Кудоглу като дарител на здраве

През 1926 година българският парламент за първи и последен път взима единодушно решение по национален въпрос - откриване на Дом на благотворителността и народното здраве. За него се отдава голяма сграда, която също имала интересна съдба. Намирала се на мястото на южните стълби на сегашната поща и в началото се използвала като дом за драматическата трупа „Сълза и смях“. Тъй като сградата била изцяло от дърво, при пожар от 1896-а тя изгоряла, а на нейно място бил построен хотел „Цар Симеон“ от Михаил Димитров. През 1926-а търговецът на тютюн Димитър Кудоглу купува от Димитров терена за 5 милиона лева, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Домът. Всичко това с цел медиците да лекуват най-сложните и опасни болести. За времето си това било туберкулозата, наричана още „жълтата гостенка“. Домът е открит година след гласуването на закона, носейки името на основателя си.

Уви, сградата е разрушена през 1973 година при оформянето на централния площад и разширението на сградата на Централна поща. Първоначално Градският съвет мислел за схема на площада, в която Домът да бъде вграден, но това така и не се случва въпреки съпротивата от тогавашния кмет Дирян Парикян.

И днес в Народна библиотека „Иван Вазов“ се пазят архивни документи на Дома - протоколна книга, книга на посетителите и златна книга на благотворителите, дарени от внучката на Недко Каблешков.

СНИМКИ Атанас Кънев и Архив

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?