Следвайте ни

Историкът д-р Стефан Шивачев: Още носим в себе си огъня, от който се роди за нов живот България

viber icon

С възпоменателно тържествено честване пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина Пловдив отбеляза навършването на 143 години от Освобождението с. 

На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив.  

Съдбата отрежда мисията на освободител на града под тепетата на капитан Александър Петрович  Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и завзема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, капитан Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. 

Слово по повод годишнината и събитията от 1878 година произнесе д-р Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей. 

Историкът започна с това, че всеки от нас носи в душата си частица от великото и трагичното на съдбовния сблъсък, от който се роди за нов живот България. 

„Годините, които неуморно следват своя ход, не могат да заличат значимостта на епохалното събитие, променило историческата съдба на българския народ и на цяла Югоизточна Европа. Освободителната Руско-туска война е епичен, заключителен акорд на многовековните борби на българите за национално освобождение. Това е война на вярата, на православието, която е достойна за вечната ни признателност. Ние винаги ще помним боевете за Стара Загора, Шипка и Плевен, но и последната военна операция“, каза Шивачев.

Той припомни, че в мразовите дни на януари 1878 година дивизиите от отряда на генерал Гурко се изправят срещу последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. 

„Само преди шест месеца тази армия тръгва от Беломорието с цел да внесе прелом в хода на войната. След себе си тя оставя пожарищата и 18-те хиляди избити българи при Стара Загора, позорното поражение от руските воини и българските опълченци при Шипка, за да бъде в началото на новата година последната надежда  за спасението на Османската империя“, посочи директорът на Историческия музей. 

„Битката при Пловдив поставя на карта съдбата на най-големия български град по това време. Вечерта на 15 януари 1878 година на няколко километра западно от Пловдив генерал Гурко заедно със своя щаб наблюдава първите пламъци по тепетата на хилядолетния град. Пред очите му са пепелищата на разорените Стара Загора, Карлово, Калофер, Сопот и десетките български села, очите на майките изплакали своите сълзи по загиналите невръстни рожби. Генералът трябва да победи, за да отвори пътя към победоносния край на войната. Но българските съгледвачи в помощ на руската армия  донасят, че над християнското население е надвиснала смъртна опасност. Градът е пълен с башибозуци и черкези, готови да палят, грабят, изнасилват и убиват.В същото време френският вицеконсул Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс молят турския валия за пощада, но той ги отпраща със заръката да напуснат града, който вече не е под негова власт. Незнайно как те намират няколко стотици пушки и въоръжават християните, които организират отряди за защита на своите квартали“, каза в пламенното си слово Шивачев. 

Историкът посочи, че битките през ХІХ век завършват най-често с настъпването на вечерния мрак. 

„Нощна атака с артилерийска подготовка би довела до фатални последици и генералът намира друго решение. Той възлага на капитан Александър Петрович Бураго от 2-ри ескадрон на Лейбгвардейския драгунски полк разузнавателна мисия с идеята да предизвика паника и смут в турските редовни и нередовни войски в Пловдив. Младият капитан и неговите 63-ма драгуни изпълняват блестящо заповедта. В квартал „Мараша“ те превземат няколко турски бивака, запалват още огньове и вдигат силен шум, за да въведат в заблуждение турското командване. В подножието на Акропола се съединяват с християнските отряди, превземат пощата, телеграфа, а по-късно и железопътната станция. Легендата разказва, че драгуните намират там изоставената вечеря на позорно избягалите офицери от щаба на Сюлейман паш

Призори генерал Гурко получава доклада на капитан Бураго: „Нашето руско „Авос“ взе връх. Турците отстъпват или по-вярно бягат пеша към Станимака“.  Изгревът на слънцето възвестява свободата след петте века на османското господство над Пловдив. Малко преди обяд генерал Гурко е посрещнат с хоругви, хляб и сол от цялото християнско население на града. Генералът от коня си поздравява с думите:

„Поздравляю жителей горада Филипополя с освобождением. Ура!“ Никой не отговаря, защото пловдивчани за пръв път чуват тази дума, но цялото множество плачело.

През следващите два дни руските войски разбиват остатъците от армията на Сюлейман паша в подножието на Родопите. Турците губят над 6 000 войници и офицери, 114 оръдия, почти целия си обоз и боеприпаси и в панически бяг отново достигат бреговете на Бяло море. Пътят към Одрин и Сан Стефано е открит. След 16 януари следва 3 март 1878 година – денят на българското Освобождение“, припомни по повод паметната дата Шивачев. 

Директорът на музея добави, че за освобождението на Пловдив капитан Бураго е награден с Георгиевски кръст за храброст ІV степен. След войната служи при генерал Гурко, но умира от туберкулоза едва навършил 30 години през 1884 година на остров Мадейра. В прослава на храбрия офицер  на 3 март 1969 година в Дондуковата градина е открит неговият бюст паметник.

„И всяка година на 16 януари ние сме тук. За да почетем подвига на Освободителя на Пловдив. Но днес ние почитаме паметта и на тези 225  офицери и войници от руската армия, загинали в битката за Пловдив. Символ на изградената с кръв българо-руска бойна дружба е паметта и на 123-та българи участници в национално-освободителното движение, които в своята злоба на победени воини турците извеждат през страшната нощ на 16 януари 1878 година и избиват в  местността „Остромила“ южно от Пловдив.  Нека с падане на колене и поднасяне на венци и цветя почетем паметта на тези, които вградиха своя живот в основите на Свободна България“, завърши Шивачев. 

Тони Михайлов

Тони Михайлов

Репортер

Тони Михайлов е завършил магистратура „Журналистика, реклама, PR“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е репортер и водещ на дневни блокове в Информационна агенция и радиоверига "Фокус".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (6)

Кореняк

Кореняк

19.01.2021 | 13:10

Да я бяха направили тази церемония по тъмно, поне да вземат някакви мерки за осветлението на Дондуковата градина... Тя буквално е като преден двор на EVN, а тъне в мрак!

Отговори
0 0
Българин

Българин

17.01.2021 | 11:51

Благодарност и поклон към руските освободители и Цар Освободител!

Отговори
0 0
УМЕН

УМЕН

17.01.2021 | 07:48

Стига с тия руски освободители защо не споменавате колко Български войници помагаха на руската армия в кримската война да не говорим че голяма част от руската армия всъщност са български войници от ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ даже и част от офицерите са от там и самарското знаме е ошито от българи от самара защо не е ушито в москва и руснаците като сърбите и македонците умеят да си преписват заслуги които не са тяхни и да крадат история

Отговори
0 3
Митко

Митко

17.01.2021 | 09:22

Верно от улицата почнаха да ви набират.

Отговори
1 1
ДАВИД ЧОРНИ

ДАВИД ЧОРНИ

16.01.2021 | 22:31

РОДИ СЕ, ТУРСКИЯ .... НА ПСЕТАТА :)

Отговори
0 1
Тони

Тони

16.01.2021 | 18:33

Поклон и Благодарност на Руските Освободители!

Отговори
3 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?