Следвайте ни

Епископската базилика - нероден Петко напира за ЮНЕСКО (СНИМКИ)

Голямата атракция още не приема посетители, но иска да стане визитка на Пловдив пред света

viber icon

Даниела Арнаудова, Валентина Йеремиева

Винаги изглежда странно, че при славата си на един от най-древните градове Пловдив все още не присъства в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. България е представена там с 9 обекта, вписани още в годините на соца. Седем от тях са културни: Боянската църква, Ивановските скални църкви (край Русе), Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Старият град на Несебър, Рилският манастир и Свещарската гробница. Сега Пловдив ще направи втори опит да заслужи това признание с Епископската базилика и римското мозаично наследство на Филипопол.  Кандидатурата беше включена през 2018 г. в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти. Сега надеждите са да не се повтори фиаското със Стария град, чиято номинация беше отхвърлена. 

Базиликата е сред най-впечатляващите паметници по българските земи от Римската епоха. По тази причина културното министерство убедено подкрепи преди 3 години кандидатурата на Община Пловдив и Фондация „Америка за България“.

Странното в случая обаче е, че за повечето пловдивчани внушителният храм и мозайките в него са нещо, за което много се говори и пише, ама не може да се види. Нищо че

музейната сграда над базиликата има Акт 16 още от октомври миналата година

Дотогава продължи реставрацията й, започнала още през 2014 г.  от Фондация "Америка за България" и Община Пловдив и струвала близо 16 млн. лева. "Епископската базилика на Филипопол е готова да посрещне посетители. Бихме желали да отвори колкото се може по-скоро преди края на 2020 г.", заяви тогава Десислава Тальокова, изпълнителен директор на „Америка за България“. 

Откриването обаче така и не се случи миналата година, като едната причина беше пандемията от коронавирус, а другата забавилата се процедура по прехвърляне на собствеността от държавата към общината. Беше обявено, че от Нова година градската управа става стопанин на археологическия обект. 

"Епископската базилика ще се отвори за посещение, след като държавата я прехвърли за управление на Общинския институт „Старинен Пловдив”. В Министерството на културата сме внесли искане, придружено с всички необходими документи, и чакаме решение",  каза вчера пред "Марица" кметът Здравко Димитров

Въпросът ще бъде обсъден и на днешната среща между екипа на градоначалника и зам-министъра на културата Амелия Гешева,

която ще дойде в Пловдив. В общината се надяват, че както и за останалите музеи републиканският бюджет ще поеме разходите за заплати и консумативи на сградата с базиликата. 

Иначе  досегашната история на номинираната за ЮНЕСКО базилика е като за грозното пате, от което малцина са очаквали да се превърне в лебед.

Съвременните археолози я откриват случайно през 1982 година при строежа на пътния възел под Централна поща. До 1986 г. екип от Регионалния археологически музей, начело с Елена Кесякова, проучва около половината от храма и прибира част от мозайките. Над развалините е построено защитно покритие, но непроучената част остава под улицата.

През 1995 г. базиликата е обявена за паметник на културата от национално значение, но въпреки това потъва в забрава. 

След намесата на фондация „Америка за България“ започва разкриването на пълния блясък на внушителния храм и неговите уникални мозайки. През 2016-2017 г. Епископската базилика е изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева.

Изводите са, че това е един от най-интересните раннохристиянски паметници у нас

Базиликата има уникална архитектура и респектиращи размери, а разкриването й дава нови сведения за развитието на Пловдив в ранното Средновековие. В далечния IV век - с приемането на християнството за официална религия, във Филипопол започва активно строителство на молитвени храмове. В източната част на града са били построени три църкви, наблизо имало и прекрасна антична синагога. „Имаме данни за още една базилика, която се намирала точно под днешната църква „Света Петка”, разказа за „Марица“ Елена Кесякова, която най-дълги години проучва късноантичния паметник. Така в края на IV век се появили няколко забележителни храма - нещо като свещен квартал на християнски Филипопол, допълва Кесякова.

Епископската базилика е най-голямата сред тях, тя е сърцето на култовия център на Филипопол

Археологическото проучване от 2015 г., когато се разкриха долното мозаично ниво и ктиторският надпис върху мозайката, показват, че сградата е построена в първата половина на IV век. „Това е най-ранният християнски храм във Филипопол. Той съвпада с времето на управление на Константин Велики и вероятно тази базилика е построена с протекциите на императорската администрация”, е заключението на Елена Кесякова. В разцвета си Епископската базилика очаровала всеки, който я зърнел. С годините открили множество артефакти - около 2000 кв. м мозайки в два пласта от IV и V век. Днес те „разказват” за високия статус на духовниците във Филипопол.

Какви са ползите за Пловдив от евентуалното включване на базиликата в списъка на ЮНЕСКО, е въпрос, който получава различни отговори. "Това е престиж, известност. Такъв обект винаги привлича повече туристи, така е навсякъде по света", коментира арх. Мария Каразлатева, експерт по културно наследство от Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Според нея туризмът трябва да се възползва от шанса на кандидатурата, като го „имплантира“ видимо в своите презентации и рекламни материали в съвременни формати. Оценката от ЮНЕСКО ще засили неимоверно рекламата на Пловдив по света, убедена е арх. Каразлатева.

 Снимки от Наташа Манева

Мозайките се появиха върху защитните маски

Очаква се мозайките в Епископската базилика да бъдат най-голямата атракция за бъдещите посетители. Мотиви от тях се появиха вече върху защитни маски срещу коронавируса по идея на шефа на "Старинен Пловдив" Богомил Грозев.

Иначе двата пласта мозайки в базиликата имат съвсем различна декорация, иконография и композиционна схема. Тези от IV век със своите композиции и елементи например следват „модата”, дошла навремето от Изток. Прекрасни колекции, с над 70 вида птици, украсявали храма върху геометрични пана. Други повтаряли мотива „хераклов възел”. Но „шедьовърът” бил изписан върху средното пано в южния кораб на Базиликата - в сцената „Изворът на живота” - шадраван, от който блика вода. Въпросът е как стоят мозайките на Филипопол в световен мащаб.

Колкото и да са уникални за изкуствоведите ни, обаче всички те едва ли някога ще достигнат финеса на шедьовъра на Ватикана - съкpoвищeто oт блecтящи cтъклeни кepaмични плoчки по тавана на бaзиликaтa „Cв. Πeтъp". Няма място за сравнение и с мoнyмeнтaлния тaвaн в Двopeцa нa кaтaлyнcкaтa мyзикa в Барселона. „Ценността на мозайките в Пловдив e на друго равнище на културната памет - принадлежността на града към древната и антична цялостност на европейската култура. Всеки европеец ще ги идентифицира с нещо, което вече е виждал из стара Европа“, коментира арх. Мария Каразлатева. Така че изборът на античните мозайки може да се окаже визитната картичка на Пловдив за вписване в листата на ЮНЕСКО,  убедена е дамата. И допълва: „Епископската базилика е рядък храм, мащабен по значението си паметник, който събира цивилизациите на границата между две епохи - античност и християнство. 

От друга страна, тази базилика е паметник, а днес и символ на целостта на две течения в християнството - Източното и Западното. Католическата църква „Св. Петър и св. Павел“ едва ли случайно е построена в непосредствена близост. Затова една от задачите на проектантите е да бъде представено значението на тази памет и символика - те го постигат чрез конструкцията от огледалните и прозрачни стъкла в екстериора. Базиликата следва да се представи пред света именно като символ на исторически обединената в автентичното християнство Европа!“.

Бял цимент проваля кандидатурата на Стария град

Пловдив вече преглътна един горчив хап в опитите да вкара някои от своите емблеми в списъка на ЮНЕСКО. През 2008-а културната организация на ООН отхвърли кандидатурата на резервата Старинен Пловдив. Пропуски в методиката на консервация е основната причина за неуспеха, казано сухо и научно. А историята с гафа е следната: през 1981 г. в цялата страна тече трескава подготовка за знакова годишнина - 1300 години България, на която комунистическата власт отделя огромно внимание. Честването е повод да се случат ред значими културни събития и да се похарчат 4 млн. лева. Част от парите идват в Пловдив за консервиране и реставрация на къщите в Стария град и Античния театър.

Реставратори бързат да свършат работата в срок. Резултатът от цялата еуфория е, че „реставрацията е подменена с декорация“. Това може и да не е проблем за гостуващите в резервата туристи, но през 2008-а, идвайки в Пловдив, експертите на ЮНЕСКО са категорични в оценката си: съвременни материали и бетон подменят камъка и дървото в резервата. Което е в разрез с класическите методи на реставрация на недвижимото културно наследство. Бял цимент, освен по вековните къщи, издайнически личи и в композицията на иначе перфектно консервирания Античен театър. Затова ЮНЕСКО отхвърля кандидатурата с мотива: не е запазен оригиналът! 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (12)

Тотю ,тоооотю........

Тотю ,тоооотю........

16.01.2021 | 19:23

Ашколсун тотю.Поредната ти простотия.Хотела си,бизнес центъра ти ,новият ти жилищен квартал Каменица.,защо не построи така.

Отговори
3 0
Магдалена Стайкова

Магдалена Стайкова

13.01.2021 | 17:28

И до кога ще чакаме,за да видим какво са,,покрили"с тоз грозен покров нашите архитекти, проектанти и прочие.....умници???? Срамота...?¿???

Отговори
5 0
Арх

Арх

11.01.2021 | 07:50

Мисля си, че е добре да се сложи една художествено изработена метална табела с имената на архитектите на сградата. Сега те скромно се крият в сянката на своя анонимен шедьовър. Така гражданите и гостите на Пловдив ще знаят, на кого да дължат признание и благодарност.

Отговори
8 0
въпрос

въпрос

13.01.2021 | 10:33

а НЕ Е ЛИ НУЖНО ДА БЛАГОДАРИМИ НА МАМКИТЕ ИМ

Отговори
3 0
браво!

браво!

07.01.2021 | 09:18

Проектантите са направили в центъра на града фантастичен шивашки цех!

Отговори
12 2
На  мен ми   прилича...

На мен ми прилича...

11.01.2021 | 12:42

...На кокощарник.Къде къде по умни решения предлагаха пловдивчани.Хем улицата щеше да си остане и щеше да има простор пред католическия храм.

Отговори
10 0
заедно???

заедно???

05.01.2021 | 12:59

Още една знакова сграда извиси снага без участието на пловдивчани. Нали трябваше градът да се развива с участието на гражданите - заедно?? Една дузина архитектурно студиа от София до Ню Йорк участваха. Само дето никой не се сети да попита местните експерти и граждани дали им харесва и дали е добре интегрирана в историческата среда. За съжаление грозната излишно висока защитна конструкция вече е позната като "кашона" и май така ще остане в градската памет. Много жалко за ценната археология под нея.

Отговори
30 4
4000

4000

05.01.2021 | 22:40

По-скоро "Хале" или както е писал колегата по-долу "Кауфланда"

Отговори
13 1
Ба ма у

Ба ма у

05.01.2021 | 11:00

Зико чака ония от Банкя да дойде да се пъчи и да плещи глупости. Ония чака да дойдат изборите. А дотогава Кауфланда ще ръждяса.

Отговори
23 4
Бъбу

Бъбу

05.01.2021 | 10:49

Прекрасен паметник, заслужава да бъде включен в списъка на Юнеско, гордост за Пловдив, който мисля че по би му прилягало старото име Филипопол, древно и красиво име като града ни.

Отговори
6 15
сnn

сnn

05.01.2021 | 10:32

Пловдив трябва да стане световно културно наследство с целия си исторически център като много други европейски градове – Атина, Прага, Виена, Залцбург, Грац, Краков, Сиена, Неапол, Ваймар, Берлин, Регенсбург, Ливърпул, Севиля, Охрид, Дубровник, Талин и много други. В България, Несебър е такъв пример. Природните хълмове на Рим и Атина са непокътнати, защото историческите центрове заедно с природните забележителности на двата града имат статут на световно културно наследство. Не е в интерес на устойчивото развитие на най-стария жив град в Европа и на неговото уникално културно наследство да кандидатства фрагментарно, само с един обект за вписване в листата на ЮНЕСКО.

Отговори
19 2
dii

dii

05.01.2021 | 08:58

Защо толкова време не махат загражденията на площада пред базиликата? Обекта е готов, не се работи по него. Стоят оградите и тормозят хората, да се чудят от къде да обикалят. Кое налага оградите да стоят? Ако искат да стоят, да платят тротоарно право. Това е тормоз над гражданите и общината не си върши работата.

Отговори
37 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?