Кара дере - брегът на влюбените

Един от последните девствени плажове по морето привлича любители на дивата природа от цял свят

Освен че българската природа е една от най-красивите в света, из нея все още са запазени десетки тайни местенца, на които можеш да се скриеш и да се пренесеш в друг свят.

Едно от тези уникални места, където можеш да останеш с мислите си, е дивият плаж Кара дере. Той е разположен в северната част на Черноморието, между Варна и Стара планина, близо до град Бяла. Девствената му природа не спира да събужда интереса на туристите.

Брегът по чудо все още не е застроен с лъскави хотели и къщи за гости. Запазил е чистите си води и пясък. Вместо да даваме по 40 лева за шезлонг в пренаселените плажове из Бургас, Созопол и Слънчев бряг, където се блъскаме с тълпи от летовници, може да изберем Дерето. А там ще си почиваме пълноценно.

Затова реших тази година да прекарам рождения си ден точно там. Една раница с дрехи, палатка и любимият ми човек, не ми беше необходимо друго. С кола от Пловдив за шест часа се озовахме на девственото място.

Ако не разполагате с автомобил, може да стигнете до Кара дере, като хванете автобус за Варна и слезете на спирката в град Бяла. След това поемате пеша по прашния път и след като вървите около час, ще се озовете на чудния морски плаж. Ще преминете през дупки и чукари, ала и ще се насладите на златните поля от жито и слънчогледи и на зреещи лозя.

 
Разпънахме си лагера в дясната половина на гората, откъдето се виждаше синьото море, а над него бяха надвиснали тежки облаци. В чудната картина бяха вписани всички нюанси на синьото. Туристите, които си бяха направили по-далечни лагери, идваха да правят снимки от нашето леговище. „Избрали сте най-прекрасната гледка!“, хвалеха ни те, възхищавайки се.

Събрахме си дърва и шишарки и запалихме огън. Седнахме на хамака, който бяхме опънали между два стари бора, и отворихме виното за рождения ден. Слушахме музиката на вълните и нощните горски птици. И в този момент осъзнахме колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив.

Следващите няколко дни преминаха в безгрижие с разходки по горещия пясък и къпане в морето. В самия край на плажа, където се извисяваха скалите, летовниците се гмуркаха, за да ловят миди. Аз обаче не се впечатлявах от богатия улов, тъй като не ям морски деликатеси, а от това, че имаше няколко различни вида раци. Вадихме най-големите специално за да гледаме красивите им черупки, които бяха украсени с малки охлюви.

На Кара дере винаги може да срещнеш интересни персонажи. Запознахме се с двойка хипита - мъж и жена от Чехия, много мили и усмихнати. Ходеха с кучето си. Бяха си купили бус и го обзавели като свой дом. С него обикаляли света. Споделиха, че идват от Румъния и съвсем случайно попаднали на Кара дере. А новата им дестинация все още беше неизвестна.


В последния ден от престоя заваля порой и морето се преобрази от светло- в тъмносиньо. Дъждът гасеше газовото ни туристическо котлонче, на което опитвахме да си сварим кафе. После с тъга прибрахме багажа и понечихме да потеглим с колата обратно, но ни предупредиха, че ямите по разкаляния път са пълни с вода. Можело да преминат само джипове. Наложи се да чакаме цял ден, докато калта поизсъхне, за да преминем. Върнахме се в Пловдив посред нощ, на следващия ден отново ни чакаше работа. Ала на мен ми стигаше споменът за аромата на боровите иглички, смолата и морето, което менеше цветовете си.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?