Военният журналист Антони Тодоров - от синя каска в Камбоджа до меката на Боливуд

Българинът узна тайната на Брад Пит, Анджелина Джоли и Джони Деп

Антони Тодоров пръв засне трагедията със загиналите в река Върбица 7 войници, двама офицери и един сержант преди 30 години

В Лондон от 20 години се занимава със строителство, голямата му страст са фотографията и каратето

 

Антони Тодоров е военен журналист и майстор зад камерата. През октомври българинът, който над 20 години живее на Острова, долетя  от Лондон за участие в снимките на новия клип на Пламен Бонев "Де Ла Бона" - „Всичко ще пребори любовта”. В този проект Антони Тодоров има специална роля - заснемане на бекстейдж - всичко, което е свързано с подготовката, организацията и заснемането на видеоклипа.

Занимавал се e с всичко - от строителство до спелеология. Охранява дори големи индийски филмови продукции. Но фотографията и видеото си остават голямата му страст.

В България обаче се помни един друг негов журналистически подвиг. Антони пръв отразява покъртителната история, известна като случая „Върбица 1990“. За съжаление, поради правителствения натиск тогава от тези материали военна редакция "Звезда" не публикува абсолютно нищо. С помощта на приятели журналисти на бял свят излизат само 40 секунди в обедния новинарски блок на програма "Хоризонт".

Сутринта на 12 декември 1990 г. река Върбица край Момчилград погълна 7 войници, двама офицери и един сержант. Шестима от тях останаха завинаги без гробове -разбеснелите се води на реката никога не ги върнаха на техните родители. 11 души се спасиха като по чудо. Официалната версия е, че триметрова приливна вълна помита като кибритени кутийки верижните машини МТЛБ. 30 години след инцидента,

трагедията остава загадка с много неизвестни.

Не е имало никаква приливна вълна, твърди Антони Тодоров. „Пълно безхаберие и непрофесионално отношение от страна на командния състав в поделението - това е причината за трагедията. В началото на 90-те завърших военна журналистика в бившия СССР. Възпитаник съм на руската школа, а в едно руско военно училище, както и в цялата  армия, водещ е принципът на личния пример. Нещо коренно различно от нашата армия, която по това време беше пълна пародия”, твърди Тодоров.

Сн. Със съпругата си Ширин, дъщерята Александра и сина - Волкан

Доказва го и случаят „Върбица 1990”. По това време Антони кара стажа си като журналист във военна редакция „Звезда” на БНР. "Разбрах за трагедията на 12 декември късно следобед. Главният редактор Петър Китински (който вече не е сред нас) беше потресен от събитието. Изпратиха мен да направя репортажа. Хванах последния влак за Момчилград. Събрах материал - близо 2 часа аудиозапис. Интервюирах полицаи и селяни, помагали при спасяването, също и оцелелите момчета, които бяха настанени в местната болница. Не успях да намеря нито един от офицерите за коментар. А точно тяхната некомпетентност е една от основните причини за трагедията", казва Антони. Според него впоследствие има много манипулации в тиражираните версии за трагедията.

Едната е за спукана стена на язовир и водна вълна, която е помела машините. Само че според очевидци водата се е покачвала бавно. „Първо, не може да се говори за вълна - това са глупости, водата се е покачвала единствено от проливните дъждове, но това е ставало с часове. Имали са, по мои изчисления, поне 5 часа, докато водата да покрие напълно машините”, контрира Антони. И обяснява, че един танк спокойно гази вода до 1.2-1.3 метра дълбочина без предварителна подготовка. Верижните машини МТЛБ могат да плуват без никаква предварителна подготовка. Те имат люкове отгоре и отзад, които по принцип са водонепроницаеми с помощта на гумени уплътнения. Проблемът е, че при сухопътни занятия тези гуми се изхлузват, падат някъде по трасето и се губят. Затова често ги свалят и ги прибират в склада. Водата е влязла през задните люкове.

Селяни от близкото село помагат на момчетата в беда

Вадят въжетата от кладенците си, резервните гуми на колите си и ги спускат от въжения мост наблизо. „За съжаление, някои от момчетата не са успели да се задържат за гумите. Било е през декември, времето е студено, вали, те вече няколко часа са в реката... Хеликоптерът, изпратен да окаже помощ, идва едва в 13.30 часа, това е 45 минути след като последният войник е изчезнал във водите на реката“, разказва Антони. Една година след трагедията нищо не е открито -

няма ги две от МТЛБ-та, няма и трупове.

Реката отнася всичко в язовир "Студен кладенец".

Антони разказва още един потресаващ момент. Година и половина по-късно получили сигнал, че в реката е изплувал труп. „Взех няколко войници и отидохме - беше редник, познахме го по остатъците от гащеризона и кубинките“. Тялото е видимо запазено. Отнасят го в болницата за аутопсия. По това време от реката изкарват още един труп, предполага се, от същата трагедия. „Вече бях напуснал армията, случайно научихме, че труповете са захвърлени в моргата. Тогава влязох тайно в болницата, намерих моргата и ужасът ми беше пълен -бяха ги оставили така на пода, в найлона, разложени напълно - и двете войничета. По-късно ги погребаха незнайно къде, в близкото гробище, без да се обадят на родителите им!“, възмущава се той.

Това лято завел сина и дъщеря си в поделението до Момчилград. „Доведох ги да видят къде съм служил.   Днес това е едно мъртво място, с полуразрушени сгради, в които някога е кипял живот. Исках да покажа паметника на децата си. Самотен, олющен от времето, тъжен беше този паметник. Добре е, че наблизо има втори паметник, до въжения мост. Той поне малко или много се поддържа“, казва с тъга Антони.

 

Бързи и яростни в Чирпан

Снимка на Антони Тодоров 

В полумрака на Чирпан горящи коли се движат с бясна скорост. Двайсетина рокери превземат старото аграрно летище с прашните си чопъри...

Това не е трейлър на поредната серия на „Бързи и яростни“, а снимките на новия музикален клип „Всичко ще пребори любовта“ на Пламен Бонев. Култовият майстор зад обектива е Антони Тодоров. Българинът долетя от Лондон специално за да заснеме видеото.

 

Бившият взводен катери 50 етажа

В началото на 90-те Антони Тодоров е легенда за служилите в I рота на ОПБ „Камбоджа", които и до днес го наричат "нашия достоен офицер“. Армията ни участва в UNTAC - от 4 май 1992 до 27 ноември 1993 г. -  с един пехотен батальон от 850 души. За пръв път български военнослужещи изпълняват необичайни задачи на повече от 9000 км от страната. Антони е също там като командир на втори взвод, първа рота, в мисията в Камбоджа.

"Сега съм на 53 години, но това е само число в паспорта. Отвътре се чувствам на 17 - едно непораснало момче!", казва той.

Роден е в Кърджали, завършва военна журналистика в Съветския съюз, след това учи операторско майсторство и продуцентство в Благоевград и през 1998 г. заминава за Англия. В началото му е трудно, не знае и дума английски и за да оцелее, влиза в строителството.

„На Острова има една поговорка: „В който бранш започнеш, когато пристигнеш тук, в него оставаш“. И така работих в строителството до 2010-а. Това, че съм спелеолог, само ми помогна. В Англия изкарах много курсове - единият е за работа на външни фасади с въжета. Катерил съм се по сгради от по 50-60 етажа. След бомбените атентати през 2005-а вкараха един нов тип врати. Бяха адаптирани така, че ако нещо гръмне извън сградата, те се отварят за въздушна вентилация. Монтирал съм ги лично на Heron Tower“, разказа Антони.

 

Бодигард на Акшай Кумар

Роден под знака на Стрелеца, Антони Тодоров се носи по вълната на живота с лекотата на кентавъра. „В един момент се занимавах и с охрана на големи индийски кинопродукции“, споделя той. В някои от филмите се снимат Лара Датта, Приянка Чопра - едни от най-големите в Боливуд.

Бодигард е на прочутия Акшай Кумар. По това време, през 2006-а, индиецът е в топ 5 на Боливуд. В момента официално е най-големият данъкоплатец в Индия.

„През 2006-2007 г. индийците снимаха няколко големи проекта в Лондон. Работих за тях и така влязох в меката на Боливуд и техните мегапродукции. Едно малко сравнение - през 2006-а индийците произведоха 1200 филма. В тази година Холивуд произведе 700 кинозаглавия“, разказа българинът.

Опитът му покрай някои холивудски продукции пък го е научил, че силата на киното е в екипната работа. "Разбрах как се произвеждат големите имена в киното. Анджелина Джоли, Брад Пит, Джони Деп - всички тези артисти не са големи имена, защото са голямата работа. Не, голямата работа са Скорсезе и Тарантино! Реално режисьорите правят големите артисти от афишите. За да влезеш в Холивуд, не е достатъчна само визия, трябва да може и да се работи с теб. Там трябва да си малко „humble“ („смирен“) - ти носиш голямото име, но когато си в екип и хората дойдат около теб, не трябва да удряш с юмрук по масата!  Да, ти носиш таланта на актьора, но ти си пластелинът, с който директорът на една продукция прави модела и го дава на зрителите“, казва той.

Вадо-рю - стилът на спокойствието

През 1994 г. Антони Тодоров създава карате клуб по вадо-рю в Кърджали. “В България тренираме карате стил вадо-рю в оригинал. Техниките са на основата на джиу-джицу, където всяка една атака или контраатака с ръце и крака се подвежда към завършек за хвърляне”, обяснява майсторът. И допълва, че създал много шампиони.За Антони хармонията е нещо по-ефективно от грубата сила. И тя е в основата на вадо-рю. Същността на този карате стил се дължи на крайната му цел - с него човек постига спокойствие, така се развива способността му да реагира на всяка ситуация. Въпреки че оттогава са изминали 30 години, карате клуб по вадо-рю все още съществува в Кърджали. “Поне два пъти в годината лично аз водя майстор по вадо-рю от Лондон. За да тренираш това, се иска невероятен интелект, дисциплина, жажда за знания и скорост на усвояване. Но тези млади хора се справят с всичко това”, казва той.

 

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?