Програмист от Дебращица в плен на страстта по соцвозила

Трабантът става за гасене на пожари, за сафари, годен е и за военни цели, само катафалка не е бил заради размера си, заявява с  гордост IT  спецът Христо

Един програмист, който работи в Пазарджик, използва всяка секунда от свободното си време, за да стяга и ту​нингова легендарни машини от времето на соца. Намира ги на различни места, забравени под сайванти и в плевни. Христо е изключително скромен човек и дори отказва да се снима.

Програмистът Христо нарича всяка своя придобивка, измъкната от някой селски сайвант, „нов проект“. На централната улица в село Дебращица е неговият "Трабант 601" в класическия син цвят, който е купил наскоро. Колата не е в блестящ вид ​- каросерията и капакът й са нашарени с майтапчийски надписи.  По цялата й дължина Христо засега е пуснал червена спортна линия ​- леко отместена надясно. И точно с този си вид трабантът събира погледите на всички.

С червената спортна лента напомня на легендарни автомобили като „Шелби Кобра” или „Додж Вайпър”. И в това е вицът. Колата е с двутактов двигател и има максимална мощност от 26 конски сили. Максималната й скорост е 100 км/ч. И трабантът в Дебращица е от композитния материал „дупопласт“, който представлява фенолформалдехидна смола, която е армирана с памучни нишки. Точно купето на колата е най-трудно за производство, но инженерите от ГДР не го променят цели 30 години.

„Купих го изгодно, след като го открих под един навес. Стопанинът му не го бе карал от години“, обяснява компютърният програмист. В момента в електронните продавалници се предлагат трабанти на цена от 10 000 лева. Те са в отлично състояние и обикновено са боядисани в цвят металик. Най-скъп е моделът комби. Продават се и трабанти за по 25 и 32 лева.

Христо е написал със спрей на капака му „*uck police”. “Да има малко шега в цялата работа“, обяснява той. Номерата на колата все още са в полицията и вместо тях е поставена табелата „Автогара Синитево“.

Той е проучил, че името „Трабант“ е взето от немската дума “drabant”, която означава "спътник" или "компаньон". ГДР инженерите били посъветвани от партията да се „вдъхновят“ от излетелия току-що първи руски „Спутник“. Колата се произвежда с минимални промени повече от 30 години. Официалната  държавна цена е 7450 ГДР марки. През 70-те години заедно с „Вартбург“ тя представлява 50% от износа на Източна Германия.

Христо обяснява, че в подсилен вариант се използва и от армията. Правена е за пожарната, има модел пикап, както и кюбелваген - за армията. Става и за сафари. Само „Трабант“ катафалка не е пускан, поради размерите му, шегува се той.

Компютърджията иска да преобрази колата по свой проект. Смята сам да направи от стъклопласт спуснати почти до земята брони. Планира да го боядиса в много светлосин металик. „Всичко си правя сам. Тунинговам и коли на приятели“, обяснява програмистът. Христо сам си е направил в спортен вид своя „Фолксваген Голф“. 

В двора на къщата му е паркирана друга легенда от времето на соца ​- мотоциклет „ИЖ Планета-3“. Моделът и излизал от ижевските заводи между 1971 и 1977 година. „И този мотор бе забравен под сайвант в едно смолянско село. Взех го много евтино, защото беше в много лошо състояние“, разказва Христо. Този съветски мотоциклет е пригоден за всякакви пътища.

Моторът бил с двигател в ужасно състояние. Нямал седалка и километраж. Всичко сега е стегнато и монтирано от компютърджията. И мотоциклетът е като нов. Движи се с оригиналния си двигател с обем 350 кубика. Мощността му е 30 конски сили. В гаража на компютърджията има и модерна, лъсната до блясък хонда. „Съветската машина е по-различна. Усещането при карането е друго и затова често предпочитам да се движа с него“, казва програмистът. 

 

Балканчето ни прославя до Мароко

Освен трабанта, Христо работи и по още един напреднал соцпроект - класически мотопед „Балкан“ от 1974 година. Гордостта на родното машиностроене, която е хит чак по чукарите на Мароко и Алжир, е докарана до идеално състояние. Движи се перфектно. Единствената допусната грешка е, че е боядисана на ръка и боята стои грубо на елегантния корпус на мотопеда. Двигателят му е 50-кубиков и има мощност 3,3 конски сили.

Реставрирането и тунинговането на стари машини е страст за програмиста от Дебращица. Стяга и колите на всичките си пирятели.

 

“Балкан-250” изпреварва DKW

Освен мотопедите “Балкан” ловешкият завод пуска и модел с кубатура на двигателя 250 куб. см. Това е “Балкан-250”. Мощността му е 12,5 конски сили. Прототипът е показан за първи път на Пловдивския панаир през 1957 година. Базиран е на немските машини DKW. На панаира германски инженери протестират против конструктивните и техническите прилики на двата мотора. В ловешките моторни заводи се хващат и правят напълно нов мотор. Така през 1959-а на панаира е показан “Балкан-250”. Произведени са първите 50 броя. Разходът му на гориво е 3,3 литра на 100 км. Моделът “Балкан-250 S2” е с подобрен двигател и вдига до 160 км/ч.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?