Следвайте ни

Втора специалност: Какво работят пловдивските актьори извън сцената

viber icon

„Музикант къща не храни“! Изразът е добре познат на всички културни дейци и без значение дали става въпрос за икономическа криза и извънредно положение, или за „мирни времена“, фактът си е факт - от изкуство в България, а и не само, пари не се вадят. Представата за Холивуд е не само далечна, но и често подвеждаща, илюзорна. В световен мащаб едва малцина са тези, които успяват да се прехранват само и единствено от изкуството си.

Пловдивските артисти не са изключение. Славата и талантът невинаги са достатъчни, за да живеят спокойно, а мнозина имат влечение и към подобни или напълно различни сфери. Човек поначало е всестранно развит, един творец още повече, така че не е чудно, че

голяма част от тях съчетават две или повече професии.

Един от най-сполучливите примери е Георги Вачев, който бе щатен актьор към Драматичен театър - Пловдив, а през 2009-а завърши магистратура по фотография в АМТИИ. През 2010-а заемаше и длъжността главен асистент на студентите по актьорско майсторство към Пловдивския университет. Въпреки безспорния си театрален талант фотографията винаги е била втора страст на Георги и постепенно измести театъра. И вместо да играе в него, реши да го кадрира за идните поколения.

​С времето Вачев се превърна в

един от най-желаните избори за снимки под тепетата.

Почти всички плакати на Драматичния театър са негово дело, снима репетиционните процеси и премиерите, сватби, кръщенета, абитуриентски балове, частни фотосесии, както и студийна фотография на много колеги актьори.

​Той споделя, че първия си фотоапарат получава на осемгодишна възраст. Невинно го използвал, за да задържи детството си. Сега задържа чуждите моменти, като не изоставя напълно актьорската игра. Продължава да участва в киното и телевизията.

Още един талант от Пловдивския театър съчетава актьорската професия с друга. Младата актриса Патриция Пъндева е също така собственик на галерия за бижута, дрехи, фотографии и аксесоари - "Галерия 28", позиционирана в квартал "Капана".

Милена Георгиева пък

работи в ​театъра като реквизитор, но това не е всичко.

Младата дама, родом от Лъки, живее в града под тепетата от години, като завършва "Актьорство за драматичен театър" в ПУ "Паисий Хилендарски". Освен да се грижи за реквизита на пловдивската трупа, е участвала в постановките "Руски мармалад" и "Работно време". Междувременно работи като актриса в частна трупа "Чар", която прави театър за детски градини и училища. За капак на всичко е преподавател и към детския кръжок в читалището в Лъки. Така Милена съчетава ежедневните си ангажименти в "Н. Масалитинов" с пътувания из цялата страна за детските представления.

"Театърът е пир за сетивата и независимо дали си зад кулисите, или отпред на сцената, душата ти тръпне. Има разлика между това да си реквизитор и актьор, но за мен тя е в това, че усещам и виждам магията под различен ъгъл. Обичам театъра от буквичките на пиесата до иглата на шивачката и изпитвам удоволствие, независимо от коя страна на завесата съм. Любовта витае навсякъде и във всички, които участват в забъркването на този еликсир - от продавачката на билети до последния тръгнал си зрител от залата", казва Милена за съчетаването между двете направления.

 

Николай Пеев - денем адвокат, вечер пише книги

Един от успешните млади автори в Пловдив е Николай Пеев. Той успява да отпечата, разпространи и промотира книгите си не през големите издателски къщи. Той се самоиздава с помощта на малки издателства, които му подават ръка. Зад гърба си има фантастичния роман "Денят на инвикта" и трилъра "Интервюто".

Но писането идва чак след професията му като адвокат. Между другото, образованието му по право влиза в употреба и при втората му професия, защото е напълно наясно със законите за авторски права и как да защити интересите си при сключването на договори.

„Вярвам, че най-вълнуващите, докосващите читателя истории пресъздават или са вдъхновени от живия живот. Професията ми като юрист например даде основата на втората ми книга "Интервюто". Вярвам, че всеки автор, за да умее да пише достоверно и грабващо, преди всичко трябва да е придобил немалък социален опит, както и да чете много. Писането е отговорност, а добрият писател трябва да е истински отговорен пред своите читатели за всяка своя дума“, коментира Николай Пеев.

Литературата е едно от най-нестабилните изкуства, защото всичко зависи от продажбите. Ако един писател е към издателска къща, той взима средно между 20-30 процента в най-добрия случай от продажбата на всяка бройка от книгата си. Останалото се разпределя между издател, редактор, художник коректор, разпространител и книжарници. 

При самоиздаването нещата стоят не по-леко. Макар по-голямата част от продажбата да остава за автора, той пак трябва да плати на книжарниците. Дори да промотира книгата си сам - по електронен път, на фестивали и литературни четения, има разходи за печат, редакторска и коректорска дейност, както и илюстратор.

"И класическият вариант на книгоиздаването, и самоиздаването са балансирани алтернативи сами по себе си. В първия случай авторът получава подкрепата на утвърдени в бранша професионалисти за всичко останало, освен за самото писане, което е голямо улеснение. От друга страна, самоиздаването е удобен вариант за прохождащи автори, но това, че трябва да координират и да преценят процеса на книгоиздаване в перспектива, може да ги подведе."

Нора Маршаха - балерина и преподавател по танци

Нора Маршаха е балерина в Държавна опера - Пловдив вече дълги години. Опитът <210> позволява да излезе извън държавната институция и самата тя да започне да преподава на деца. Нора е основател и педагог-хореограф на танцово студио "Магнифик", където подготвя малчугани за танцьори.

"Изпитвам необходимост да съм на сцената. Усещането е незаменимо и изключително удовлетворяващо. Общото с преподаването е, че влагам енергия, която ми се връща, и това е страхотен енергиен източник. Преподаването и хореографирането е друга страст. Чувствам се пълноценна, когато давам възможност на деца и възрастни да вярват в себе си и да се развиват. Така оставям част от себе си в света", споделя Нора.

Въпреки че се разпокъсва между операта и школата, не се чувства притисната. Успява да разпредели силите си равномерно между изпълнител, преподавател и управител.

Писател рисува и произвежда платки

Пловдивският писател Петър Петков има още един талант, който не само че не крие, но поощрява - изобразителното изкуство. Той прави илюстрациите както за собствените си книги и разкази, така и по поръчка. Най-често го търсят за портрети за празнични поводи. Случва се да рисува сюжетните илюстрации и за други романи или сборници с разкази.

Но дори и така, съчетаващ две изкуства, не е достатъчно, за да си отдъхне, да се отпусне назад и да използва молива единствено за писане и скициране. Затова авторът на романа "Ангел" има редовна работа - от понеделник до петък в цех в село Царацово, където произвежда платки за болнична апаратура, железниците, за техническо оборудване за конферентни зали, микрофони и други. Минусът е, че няма толкова свободно време за основната си страст, но това не го отказва.

Хип-хоп изпълнител работи като татуист

Атанас Димитрайков, по-известен като Liter Jack, е един от най-добрите и малко останали представители на old school хип-хоп звученето. Песните му са социални, с дълбоки текстове и клипове.

Освен това е доказал се татуист. Страстта му към мастилото се появява през 1998-а, когато прави и първата си машинка. Осъзнава, че няма да стане без учене, затова изоставя идеята и се насочва към музиката, която официално започва да излиза през 2007-а. Две години по-късно се връща към татуирането.

„Човек трябва да обича и двете неща, с които се занимава. От една страна е хубаво мечтите да се превръщат в работа, от друга - не, защото вече са работа. Но е факт, че ако не беше татуирането, нямаше да имам възможност да се занимавам с музика“, споделя Liter Jack.

Една от основните причини човек да не се издържа само от музика е интернетът, който предоставя всичко наготово. Това понижава желанието за търсене, но все още има и ценители, подкрепящи родните творци. Другата причина е самият вкус на слушателите. През последните години в България телевизията и радиата котират по-комерсиална музика.

„Въпросът не опира до пари, а до мотивация. Няма нищо лошо в ситуацията, явно така трябва да бъде, но ако трябва да съм искрен, по-отговорна е работата ми върху тялото на хората, вместо върху душата им, защото в наши дни егото е толкова голямо, че никой не гледа душите“, допълва той.

Едит Унджиян - пеещата радиоводеща

Максимата, че музикант къща не храни, разбира се, не е задължителна, но често е реалност. Приходите на музикантите се сформират по няколко начина. Първият е от продажбата на билети за концерти и турнета. Всеки по-известен изпълнител прави по едно турне на две-три години, което запълва бюджета му. Но за да са високи приходите, трябва да е достатъчно известен, че да привлича зрители.

Другият начин е от хонорари по клубни участия, които също се определят спрямо популярността му. Третият е чрез директна продажба на музиката му на твърд носител - диск, касета, винил, в последните години и в електронен вариант. А последният е, като става рекламно лице на определени марки. 

Всичко това е труднопостижимо в България, затова родните музиканти често се захващат и с друг занаят. Пловдивчанката Едит Унджиян например е един от най-даровитите гласове в града и предпочитан избор за различни културни мероприятия. Тя е вокал в Биг Бенд Пловдив, създател на групата Life Light и част от музикалното дуо MixMe.

Но през сутрешните часове Едит работи като водеща на музикално предаване към регионална радиостанция. 

"Да работя, не е принуда, а избор. Изкуството винаги е било спътник в живота, дори първите ми съзнателни детски спомени са свързани с музика и танци. С работата се запознах една идея по-късно. Захващала съм какво ли не, още от тийнейджър - бях барманка, сервитьорка, хостеса, раздавала съм листовки, работила съм във фирма на бюро, а сега съм радиоводещ. И всичко е с една-едничка цел. Да не превръщам музиката в работа, да я оставям да си почива, да диша, да не я натоварвам с финансовото бреме, което би я зацапало и принизило. Все пак я обичам и искам най-доброто за нея, по същия начин обичам и работата си", казва Едит.

Лили Бързева и Никола Шопов засенчват многоръкия Шива

Лили Бързева и Никола Шопов са PR-и на Държавна опера - Пловдив, откакто директор стана Нина Найденова. По това време са организатори на Театрална панорама на комедиите в кино "Орфей". Дейност, която продължава и до днес. Успоредно организират гастролите в Пловдив на някои от държавните културни институти, както и кампанията за здравословно хранене по детските градини в общината. Имат над 10-годишен опит в телевизията - Лили като водещ, Коко като режисьор. Именно тази школа ги е научила на дисциплина и уреденост. 

"PR-ът и артмениджмънтът са занимания, които взаимно се допълват, обогатяват ни, срещат ни с талантливи хора. Вършим работата си със страст. Но за мен лично най-голямата страст е воденето - нищо не може да замести този вид адреналин", казва Лили Бързева. 

Добрата им стиковка идва и от факта, че са първи братовчеди. Тази близост и дългогодишно сътрудничество спомага за мулфитункционалността, без да се изморяват. За тях съчетаването на няколко професии е удоволствие и не страдат от липса на лично време.

"Тв режисьорът на живо предаване е нещо като диригент - следи за цялостното "спяване" на екипа. Натрупаният опит ни дава кураж често да се впускаме и в безразсъдни начинания, но само така постигаме развитие и удовлетвореност от работата, дори понякога да сме на финансова загуба. Повече ни плаши скуката", допълва Никола Шопов.

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?